Решение № 8299 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15886/2008 г.

Решение № 8299 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15886/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба Кольо Тонев Именов, от гр. Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение № 301/11.07.2008 г. по адм. д. № 169/2005 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба ДНСК-София не взема становище. Ответникът Владимир Георгиев Тричков, чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настояващата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-520/19.11.2004 г. на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено на Кольо Тонев Именов да премахне незаконен строеж "лятна кухня с навес", в УПИ ХIII-527, в кв. 49 по плана на с. Марково, община Пловдив като построен без предвиждане с ПУП и без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното строителство е незаконно като извършено без необходимите строителни книжа и без да е предвиден с ПУП. При тези данни за административния орган са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на построеното. В разглеждания смисъл не са налице и условията на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ поради следното: Въпросът за евентуалната възможност за узаконяване е бил предмет на разглеждане, като с решение № 29/29.04.2003 г. на началника на РДСКН-Пловдив е потвърден отказа на главния архитект за узаконяване на построеното. Отказът е влязъл в законна сила. Поради това е прието за установено, че строежът е недопустим както по разпоредбите, действували към момента на извършването, така и по разпоредбите на ЗУТ, поради което не подлежи на узаконяване. Това е и основанието строежът да не е търпим. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила в частта досежно отхвърляне жалбата на касатора. Решението обаче е недопустимо в частта, с която е постановено при участието на заинтересованото лице Владимир Георгиев Тричков, в чиято полза са и присъдени разноски, каквато претенция е заявена и пред настоящата инстанция. В този смисъл следва да се има предвид, че производството по премахване на незаконен строеж се развива само между административния орган и нарушителя, ако е известен. Правната сфера на други лица не се засяга от административен акт като процесния, поради което те не могат да са заинтересовани нито в административното, нито в съдебноадминистративното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение