Решение № 238 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2007 г.

Решение № 238 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. и Г. И. К., двамата от град С., срещу въззивно решение № 221 от 16.07.2007 г. по гр. д. № 17/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Освен това искът е недопустим, тъй като липсва процесуална предпоставка за предявяването му - отказ на администрацията за отстраняване на претендираната от ищеца грешка при заснемане на кадастралната основа. Двата съседни имота през 1993 г. са били държавна собственост с отстъпено право на строеж на частни лица. Ищецът не е собственик на процесния поземлен имот и няма правен интерес от иска. Не може да се приеме, че регулационният план от 1971 г. е бил приложен. Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение № 126/26.10.2006 г. по гр. дело № 294/2006 г. на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по иска, предявен от Д. Д. Д. срещу К. К. К. и Г. И. К., че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1993 г. на С. минерални бани, одобрен със заповед № 706/4.05.1993 г. и на влизане в сила на регулационния план от 2003 г. на С. минерални бани, одобрен със заповед № 1875/17.12.2003 г., Д. Д. Д. е притежавал право на строеж върху държавно урегулирано дворно място, цялото от 1 370 кв. м., съставляващо УПИ ХIХ-145 в кв.2 по плановете на С. минерални бани от 1993 г. и 2003 г., в който урегулиран поземлен имот се включва и частта от 220 кв. м., оцветена в жълто и заключена между линиите, пунктирани с т.т. 1а, 2, 3, 5, 6 и 7 на скица - приложение № 1 на тройната техническа експертиза, приета в съдебното заседание на 18.09.2006 г., която скица е неразделна част от решението. Въззивният съд е приел, че имотната граница между парцели ХVII и ХVIII в кв. 2 по плана на С. минерални бани, одобрен през 1971 г., съвпада с общата регулационна граница на тези два новообразувани парцели и техните регулационни граници стават и имотни след прилагането му. Имотната и регулационната линия по плана от 1971 г. между същите тези парцели под номера ХIХ-145 и ХХ-146 по плана от 1993 г. и по плана от 2003 г. под номера ХIХ-145, ХХ-146 и ХVIII-144 се намира на 10.50 метра в лицевата си част на запад от имотната и регулационна линия по плана от 1993 г. и от 2003 г., а площта заключена между тези линии е 220 кв. м. Това несъответствие е получено при заснемането по фотографичен метод за нов кадастрален план през 1988 г., при което съществуващата линия от бетонни колове, върху които е закрепено електрическото захранване на масивната постройка, е показана като имотна граница и впоследствие тя е станала регулационна линия между двата парцела по плановете от 1993 г. и 2003 г. Планът от 1993 г. не е приложен и не може да бъде кадастрална основа за плана от 2003 г., а такава следва да бъде приложеният план от 1971 г. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Не могат да се възприемат доводите на касаторите за произнасяне по непредявен иск. Съдът е бил сезиран с иск за установяване на граница между урегулирани поземлени имоти, съществувала към минал момент и се е произнесъл по него. Невярно е и твърдението на касаторите, че липсва процесуалната предпоставка за предявяването на иска - отказ на общинската администрация да състави акт за отстраняване на претендираната от ищеца грешка при заснемане на кадастралната основа. По делото е представена заповед № 142/6.02.2004 г. на кмета на община С. за такъв отказ и е приложено цялото административно дело, образувано по жалбата срещу нея. Независимо, че ищецът не е собственик на имота, то същият е активно легитимиран по предявения иск, тъй като притежава право на строеж върху него и правната му сфера е засегната от възникналия спор. Обосновано въззивният съд е направил извод че към момента на одобряване действащия регулационен план от 2003 г. на С. минерални бани не са били налице предпоставките, за да се приеме, че е бил приложен предходният план от 1993 г. Касаторите са придобили УПИ ХХ-146 през 2004 г. По делото няма доказателства да е била заета от праводателите им процесната площ от 220 кв. м. от УПИ ХIХ-145, която е била придадена в резултат на заснемането за нов кадастрален план през 1988 г. от регулационния план от 1993 г. Липсата на приложение на плана от 1993 г. обуславя основателността на предявения иск. За кадастрална основа при изготвяне на плана от 2003 г. е следвало да се заснемат границите по приложения регулационен план от 1971 г. Ето защо трябва да се приеме, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.