Решение № 196 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2989/2008 г.

Решение № 196 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2989/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез пълномощника адв. М. Р. срещу решение № 15 от 23.04.08 г., постановено по гр. дело № 531/07 г. на Великотърновския апелативен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството против С. С. Ш. в качеството му на ЕТ с фирма "Ш. - С. Ш." гр. Е. по чл. 108 от ЗС относно двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] по чл. 59 от ЗЗД за сумата 16630 лв. С определение № 486 от 15.05.09 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК- противоречива съдебна практика, обективирана в приложените решения на състави на ВКС по въпроса за правото на собственост на едноличните търговски дружества, образувани с държавно имущество през 1991 г. при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти, включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл. 17а от ЗППДОП В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. К. моли решението да бъде отменено и исковете -уважени, а възражението на ответника за направени подобрения да бъде оставено без уважение. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] моли решението да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач Община - Е. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] не е доказал правото си на собственост върху процесната сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Изложени са съображения, че от 1967 г. на основание чл. 11 ЗН процесният жилищен имот е станал държавна собственост, тъй като собственикът му И. М. след смъртта си не е оставил законни наследници. Бил е предоставен за стопанисване и управление на П. "М. "Горна О. през 1986 г. за задоволяване на нужди от отдих на работници, отразен счетоводно като П., без държавата да е загубила правото си на собственост. По силата на ЗМСМА от 17.09.91 г. процесният имот-държавна собственост, като обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за битово обслужване на населението, е станал общинска собственост. Според съда не било установено към тази дата имотът да е включен в уставния фонд на ДФ "М." гр. С., като в тази връзка не е кредитирал заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи. Всички последващи действия по преобразуване на ДФ "М." гр. С. в [фирма] и образуването на Д. "Горна О. - МС" гр. Г. О., станали с разпореждане № 27 от 29.10.91 г. на МС, били без значение за статута на имота, тъй като към този момент той вече е бил общинска собственост. С тези мотиви съдът е приел, че ищецът не е доказал, че към момента на създаване на Д. "Горна О. - МС" гр. Горна О. по реда на чл. 1 ЗОЕТДДИ във внесеното имущество на П. "М." [населено място] според баланса към 30.09.91 г. е включена и стойността на процесната сграда. С оглед неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС съдът е счел, че не следва да се произнася по искането по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 66/2000 г., въз основа на който ЕТ "Ш. - С. Ш. "е признат за собственик на процесния имот. Направен е извод за неоснователност на иска за заплащане на сумата 16 630 лв, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 28.09.00 г. до предявяване на исковата молба по съображения, че ищецът не е доказал, че е собственик на имота, а ответникът го е ползвал през процесния период на правно основание. Тъй като главният иск за собственост е отхвърлен въззивният съд не се е произнесъл по предявените при условията на евентуалност възражение за упражняване право на задържане до заплащане на извършените от ответника подобрения в имота и предявен от същия обратен иск с правно основание чл. 189, ал. 2 ЗЗД срещу третото лице -помагач [община] Поставеният от касатора въпрос е относно правото на собственост на едноличните търговски дружества, образувани с държавно имущество през 1991 г. при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти, включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл. 17а ЗППДОП С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса в обжалваното решение и приложените решения на състави на ВКС, в които е прието, че разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП се прилага и относно собствеността на държавни предприятия, преобразувани в еднолични търговски дружества преди 1994 г., когато е приета разпоредбата. Настоящият съдебен състав на ВКС, с оглед различните разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора на основание чл. 291, ал. 1 от ГПК приема следното: В социалистическото право държавните организации не притежаваха право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност, чрез стопанисване и управление на предоставеното им имущество се осъществяваше правото на собственост на държавата. За първи път Указ № 56 за стопанската дейност/обн. ДВ бр. 4 от 13.01.89 г./предвижда възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти, които притежават собствено имущество. В Търговския закон, приет през 1991 г. при променени вече обществени условия се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. На това основание е приет Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/-обн. ДВ, бр. 55 от 12.07.91 г., по силата на който държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични търговски дружества/Е. или ЕАД/За целта е издаван административен акт от ресорния министър, а след влизане в сила на ЗППДОП /обн. ДВ, бр. 38 от 8.05.92 г./ от Министерския съвет, с който се организира стопанисването на държавното имущество. В тези нормативни актове липсват разпоредби, които указват изрично какви са вещноправните последици от преобразуването, т. е. да посочват, че държавното имущество, внесено в новообразуваните или преобразувани от държавни предприятия търговски дружества, става собственост на тези дружества. Първата нарочна уредба на въпроса за вещноправните последици на преобразуването и приватизацията се съдържа в ПМС № 201/25.10.93 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия/обн. Дв, бр. 93 от 2.11.93 г./Целта на това постановление е да укаже изрично, че при преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставените им от държавата имущества. Следващият нормативен акт, който урежда вещноправните последици от преобразуването на държавни предприятия, е Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/94 г./обн. Дв, бр. 10 от 10.02.94 г., отм. ДВ, бр. 51 от 3.06.03 г./Според чл. 5 при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в баланса. Фактът на предоставяне на имотите следва да се смята за осъществен, щом имотите са включени в баланса. През 1994 г. е приет и чл. 17а ЗППДОП , който възпроизвежда разпоредбата на чл. 1 ПМС № 201/93 г., като предвижда, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването е предвидено друго. Като обобщение, преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества и образуването на нови търговски дружества с държавно участие в капитала представляват основание за прехвърляне правото на собственост на държавата в полза на образуваните или преобразуваните дружества.