Решение № 4418 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2010 г.

Решение № 4418 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе срещу решение № 24 от 8.09.2010 г. по адм. дело № 265/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отменил решение № ПЕО-37 от 12.05.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 4853 от 18.02.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което е постановен отказ по искането на Иван Стоянов Славчев от гр. Русе да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). За да постанови този резултат административният съд е приел, че "в спорния период жалбоподателят Иван Стоянов Славчев е бил работник - ел. заварчик в енергетичен отдел, идентично с енергиен отдел, в предприятие "Дунарит" АД Русе, за което не се спори, общоизвестно е и е видно от заключението на експертизата, че е произвеждало артикули за военната промишленост, вкл. взривни вещества и бойни припаси", поради което "са налице всички предпоставки по чл. 39 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) и положеният от жалбоподателя труд през спорния период е следвало да бъде зачетен от пенсионните органи като втора категория." Освен това Русенският административен съд е приел и че "трудът на жалбоподателя като ел. заварчик в спорния период е посочен в раздел втори на чл. 20 ПКТП и въпреки че не е положен в обособен цех или отдел ... следва да бъде причислен към втора категория труд, тъй като се установи, че работата му е била свързана с вредността и тежестта на взривното производство." Решението по своя краен резултат - отмяна на решение № ПЕО-37 от 12.05.2010 г. на касационния жалбоподател - е правилно, но мотивите, обуславящи този резултат, следва да бъдат коригирани. От данните по делото е видно, че спорът между страните е по въпроса от коя категория е осигурителният стаж, придобит от Иван Стоянов Славчев на длъжността "заварчик" в ремонтното звено при енергетичния отдел на "Дунарит" АД, гр. Русе, която той е изпълнявал от 1.06.1983 г. до 2.07.2002 г. В хода на производството пред пенсионния орган и след това пред касационния жалбоподател е била обсъждана единствено т. 20 ПКТП (отм.). Русенският административен съд е приел, че този осигурителен стаж е от втора категория, защото: а) "... следва да бъде причислен към втора категория труд, тъй като се установи, че работата е била свързана с вредността и тежестта на взривното производство" и, б) "са налице всички предпоставки по чл. 39 от ПКТП (отм.)". От мотивите на съдебното решение може да се направи извод, че Русенският административен съд е имал предвид първото изречение на т. 39 ПКТП (отм.), според което е от втора категория трудът на "работници и инженерно-технически работници до началник (ръководител) включително на отдел (служба, звено, лаборатория): ... енергиен ... от фирми и предприятия за производство на пиротехнически средства, димки, димни завеси, димни гранати, взривни вещества, барути ...". Първият извод на Русенския административен съд е необоснован. Вещото лице инж. Николай Георгиев Найденов, изпълнил назначената от съда експертиза по делото, е представил аргументирано писмено заключение, че "основните трудови функции на длъжността са: извършва необходимите заварки ... при текущата поддръжка и ремонти на енергетични машини и съоръжения, комуникации и прилежащата им арматура", че "технологичният процес в предприятието е свързан с производства ... обособени в отделни цехове, като същите са окомплектовани с подходящи кадрови ресурс, в това число ... и ел.заварчици", а "операциите заваряване и рязане на метали - черни и цветни са извършвани (от жалбоподателя Иван Стоянов Славчев) в условията на ремонтно-възстановителни работи, целящи поддръжка и ремонт на енергетичното оборудване и не са част от основното производство", поради което "извършваната работа от г-н Славчев, съгласно длъжностната му характеристика не е част от технологичния процес в цеховете на предприятието..." и "не попада в работните места, определени с протокол и заповед № 3920 от 26.07.1990 г." за категоризиране на труда на някои категории работници в МК "Дунарит", в т.ч. на ел. заварчик и газозаварчик в участък заваръчен на цехове 320, 350 и т.н. В проведеното на 1.09.2010 г. съдебно заседание вещото лице е дало следните устни обяснения: "Не мога да определя неговия вид труд като такъв. Знания и умения идентични има. Изискванията за всички заварчици са строго определени съгласно длъжностната характеристика, а що се отнася за операциите, дали са от една и съща категория, не мога да определя, тъй като това е специално производство ... положих усилия да намеря такава информация ... и не мога да твърдя, че операциите, които е извършвал в "Енергиен" отдел са еднакви по тежест с операциите в едно производство, защото в производството за определена единица време трябва да минат през него определен брой детайли - имат си норматив, който трябва да изпълняват, докато в едно спомагателно производство, при ремонтно възстановителни работи, режимът на работа е коренно различен...". Писменото заключение на вещото лице инж. Николай Георгиев Найденов и дадените от него устни обяснения се подкрепят по един убедителен начин от събраните по делото писмени доказателства, в които трудът, извършван от жалбоподателя Иван Стоянов Славчев на длъжността заварчик в енергетичен отдел, е определен като трета категория. Вторият извод на Русенския административен съд е основан на първото изречение на т. 39 ПКТП (отм.), в което наистина е посочен като втора категория трудът на работниците в отдел "Енергиен" на фирмите и предприятията за производство на пиротехнически средства, димки, димни завеси, димни гранати, взривни вещества и барути. Като краен резултат този извод обаче може да бъде направен след обсъждане на всички нива и въз основа на всички доказателства, събрани в пенсионното производство, в административното производство (развило се пред касационния жалбоподател) и след това в съдебното производство. Това е така, защото отказът да бъде отпусната исканата от Иван Стоянов Славчев пенсия е основан единствено на аргумента, че спорният трудов (сега осигурителен) стаж не е от втора категория по т. 20 ПКТП (отм.). Съвсем правилно Русенският административен съд е поставил за обсъждане въпроса дали този трудов (осигурителен) стаж не попада в първото изречение на т. 39 ПКТП (отм.), но неправилно е дал краен и окончателен отговор на този въпрос без да даде възможност на пенсионния орган (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО) и евентуално след това на касационния жалбоподател да изразят становища по него. Затова при решаването на въпроса от коя категория е процесният трудов стаж на жалбоподателя Иван Стоянов Славчев тези органи следва да обсъдят събраните от тях и наличните по делото на Русенския административен съд доказателства без да се влияят от изразеното от този съд становище, че този трудов стаж попада в обхвата на т. 39, изр. първо ПКТП (отм.). При решаването на този въпрос касационният жалбоподател и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО следва да държат сметка и за правилото (основен принцип) по чл. 8, ал. 2 АПК, според което при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат (макар и основано на неправилни мотиви), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,