Решение № 16300 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2012 г.

Решение № 16300 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" (ПП-СДВР) срещу решение № 3181 от 14.06.2012 г., постановено по административно дело № 10063 от 2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 2217/559/05 от 01.02.2007 г. на Началник отдел "Пътна полиция"-СДВР. В касационната жалба се навеждат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора. Касаторът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Антони Михайлов Кръстев, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. За да отмени акта на началника на отдел ПП-СДП първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалния закон. Приел е за установено, че единствено наказателни постановления с № 11780 от 11.02.2005 г., № 72398/19.07.2005 г., № 4491/26.01.2005 г. и 559/11.11.2005 г., въз основа на които са отнети 27 к. т., са влезли в сила. Според съда за останалите наказателни постановления, описани в обжалваната заповед не са представени писмени доказателства, че са издадени от надлежен орган и съответно връчени и влезли в сила. Съдът е счел, че представените по делото разпечатки на цитираните наказателни постановления с № 36380/20.05.2002 г., № 10941/08.06.2004 г., и № 49440/02.06.2004 г. не представляват документ, тъй като не носят подпис на техния издател и не могат да служат като годно писмено доказателство за наложените на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП и отнетите контролни точки. Развил е съображения, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ- изземване на свидетелство за управление на МПС/СУМПС/, тъй като за водача не е възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДП - да върне СУМПС. Решението е неправилно. На първо място неправилен е изводът на АССГ, че не са представени доказателства за надлежно издадени наказателни постановления с № 36380/20.05.2002 г., № 10941/08.06.2004 г., и № 49440/02.06.2004 г. По делото са представени официално заверени преписи на издадените наказателни постановления. Същите не са подписани от издателя на акта именно защото са преписи, а не оригинали. Върху тях е налице отбелязване "вярно с оригинала" от съответното длъжностно лице и е положен печат на СДВР - Пътна полиция- КАТ. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК, приложима субсидиарно предвид разпоредбата на чл. 144 АПК, официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Като е приел, че не са представени доказателства за надлежно издаване на цитираните по-горе наказателни постановления, АС- София град е стигнал до неправилен правен извод, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. От друга страна налице са и доказателства за надлежно връчване на НП № 49440/02.06.2004 г., с което на Кръстев са отнети още 12 контролни точки. Липсват данни това наказателно постановление да е обжалвано. Т. е. общият брой на отнетите контролни точки в резултат на влезлите в сила наказателни постановления към момента на налагане на обжалваната ПАМ е 39. Отнемането на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Действително не са налице доказателства за надлежно връчване на наказателни постановления с № 36380/20.05.2002 г., № 10941/08.06.2004 г. Горното обаче не може да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като дори да бъдат извадени контролните точки, отнети на база тези наказателни постановления, отнетите контролни точки стават 39, при максимален размер - 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от. НАРЕДБА № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат/ Наредбата /, т. е за Кръстев е било налице задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДП да върне свидетелството за управление на МПС, тъй като към датата на издаване на обжалваната заповед са му били отнети всички контролни точки и той е изгубил придобитата правоспособност. Изложеното води до извод, че са били налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДП. Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Антоний Михайлов Кръстев бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени на касатора и направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,