Решение № 1122 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5213/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 85 от 20.03.2023 г., постановено по адм. д. 650/2022 г. Административен съд (АС) Стара Загора, V-ти състав, е отхвърлил жалбата на Ж. Петров против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6985#7 от 26.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие - гр. София, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 2013 г. на лицето е установено публично държавно вземане в размер на 20 979,35 лева, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. във връзка с подадените от Ж. Петров общи заявления за плащания на площ за 2012 г. с УИН 24/220512/72789; за 2013 г. с УИН 24/230513/78632; за 2014 г. с УИН 24/310514/85824 и за 2015 г. с УИН 24/100615/89693. С решението съдът е осъдил Петров да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ж. Петров, с [ЕГН], от гр. Раднево, [улица], чрез пълномощника му адв. Г. Драганова. В жалбата се прави оплакване, че решението на АС - Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Стара Загора и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответният по касационната жалба - заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Ж. Петров против АУПДВ 01-6500/6985#7 от 26.08.2022 г., издаден, от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - гр. София, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 2013 г. на Петров е установено публично държавно вземане в размер на 20 979,35 лева, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. във връзка с подадените от Ж. Петров общи заявления за плащания на площ за 2012 г. с УИН 24/220512/72789; за 2013 г. с УИН 24/230513/78632; за 2014 г. с УИН 24/310514/85824 и за 2015 г. с УИН 24/100615/89693. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че земеделският стопанин Ж. Петров е регистриран и одобрен за участие по мярка за участие по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2012 г., като съгласно представените доказателства същият е получил финансово подпомагане в размер общо на 104 896,76 лева; подаденото от Петров заявление за подпомагане с УИН 24/220616/96217 от 11.05.2016 г. за кампания 2016 г. по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за площ 56.60 ха и извършените в тази връзка административни проверки, установяващи 51,12 % припокриване на площта от пресичане на заявените от Петров за кампания 2016 г. парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане по мярка АЕП, представляващи отклонение от предвиденото в чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г.; фактът, че с влязъл в сила като необжалван акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г., ДФ Земеделие - Разплащателна агенция е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от Ж. Петров агроекологичния ангажимент; посочени са и причините на ДФ Земеделие за откриване на производство по издаване на АУПДВ с писмо с изх. 01-6500/6985 от 16.12.2020 г. При така описаните факти първостепенният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му (стр. 5 и л. 160 от делото). На отделен ред е посочено, че АУПДВ е издаден и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила (стр. 9 от решението и л. 162 от делото). В тази връзка за неоснователно е прието възражението на Петров за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му след изтичане на предвидените в АПК срокове, по който ред е издаден оспореният АУПДВ съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Първостепенният съд е приел, че този срок има инструктивен, а не преклузивен характер, като изтичането му не погасява правото на административния орган да упражни правомощията си и да издаде краен акт. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 6 и сл. от решението, л. 160 (гръб) и сл. от делото, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите от чл. 27 от ЗПЗП, по силата на които ДФ Земеделие в качеството му на Разплащателна агенция следва да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо заплатени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, представляващи публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. 2. Посочените са и относимите в случая разпоредби на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 2013 г., регламентиращи в кои случаи подпомаганите лица възстановяват получената от тях финансова помощ и в какъв размер. 3. Прието е за безспорно установено, че с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г. на земеделския стопанин е отказана финансова помощ за кампания 2016 г. и е прекратен поетия от него петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) поради припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампанията на 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане по мярка 214 АЕП в размер на 51.12 %, т. е. в нарушение на изискването агроекологичните дейности или направления да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен срок от поемане на агроекологичното задължение и извън допустимото отклонение по чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. 4. В тази връзка и доколкото не са били налице обстоятелства по смисъла на чл.18, ал. 6 от Наредба 11/ 06.04.2009 г., изключващи възстановяването на получената от земеделския стопанин финансова помощ, е прието, че с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния ангажимент, при наличието на реализирано финансово подпомагане под формата на изплатена субсидия, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, съответно - за бенефициера възниква задължението за тяхното възстановяване, поради което според съда за органа са били налице всички материалноправни предпоставки за издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11/2009 г. 5. На следващо място съдът е приел за неоснователно възражението на Петров за неправилно определяне размера на дължимата за възстановяване сума в хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. в от Наредба 11/06.04.2009 г., тъй като според константната съдебна практикаразмерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя не според годината, в която фактически е констатирано неизпълнението и съответно - фактически е издаден, респективно - влязъл в сила административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а според годината, през която е възникнало основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В тази връзка и доколкото заявлението за подпомагане е подадено през 2012 г., която е първата година на поетия агроекологичен ангажимент, то 2016 г. е последната, пета година от поетия петгодишен ангажимент, за която година са и откритите несъответствия, отказано е подпомагане и е прекратен агроекологичният ангажимент, поради което според съда размерът на дължимата за възстановяване сума е правилно определен в хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. в от Наредбата - в размер на 20 % от получената финансова помощ. В този ред на мисли е счетено за неоснователно възражението на Петров, че с определената му за възстановяване с оспорения АУПДВ финансова помощ, се явява повторно санкциониран на едно и също основание, тъй като установеното неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. е обусловило постановения отказ за изплащане на финансово подпомагане на земеделския стопанин за кампания 2016 г. и съответно - прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, обективирани в акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г., чието влизане в сила от своя страна законът свързва със самостоятелна правна последица - възникване на задължение за подпомаганото лице да възстанови съответната част от полученото финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007- 2013 г. 6. На последно място, предвид възраженията на Петров за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК по отношение на установеното с оспорения АУПДВ вземане, съдът е приел, че в зависимост от обстоятелството, че публичното вземане, представляващо подлежащата на възстановяване част от сумата, изплатена като финансово подпомагане по Мярка 214 АЕП, е възникнало от момента на влизане в сила на уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г., като именно от този момент следва да се изчислява давността по чл. 171 от ДОПК, тъй като това е моментът, в който финансовата помощ се явява вече недължимо платена, а за земеделския стопанин възниква задължението да я възстанови. Освен това според съда по причина, че с писмо изх. 01-6500/6985 от 16.12.2020 г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността е спряна за период от една година, то към момента на направеното възражение не е изтекла нито давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, нито абсолютната давност по ал. 2 на същия член. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора Ж. Петров се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, като по същество изложените от него съображения се припокриват с доводите му за незаконосъобразност на АУПДВ пред първоинстанционния съд. Навеждат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално компетентен орган и при спазване на процесуалните правила и срокове.Посочено е също така, че съдът неправилно е приел, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя според годината, през която е възникнало основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент. На последно място според касатора административният съд неправилно е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти обстоятелството, че земеделският стопанин Ж. Петров е регистриран и одобрен за участие по мярка за участие по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2012 г.; че в тази връзка същият е получил плащания за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 104 896,76 лева; фактът, че за кампания 2016 г. Петров е заявил за подпомагане площ 56.60 ха, които на 51,12 % припокриват площта от пресичане на заявените от Петров за кампания 2016 г. парцели спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане по мярка АЕП, с което земеделският стопанин се е отклонил от предвиденото в чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г.; обстоятелството, че с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г., ДФ Земеделие - Разплащателна агенция е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от Ж. Петров агроекологичния ангажимент, което е станало причина за откриване на производство по издаване на АУПДВ с писмо с изх. 01-6500/6985 от 16.12.2020 г. Правилно е очертана и правната рамка на спора в първоинстанционното решение са възпроизведени относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР за периода 2007 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните. При така очертаните факти и правна рамка, основните спорни моменти между страните се свеждат до материалната компетентност на органа да издаде АУПДВ, до материалната и процесуална законосъобразност на административния акт, както и до въпроса от кой момент следва да се изчислява давността по чл. 171 от ДОПК. Аргументите на съда по посочените въпроси са логически обосновани и изградени при правилно възприемане на фактите по делото и правилно приложение на материалния закон, поради което се възприемат от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Правилно, на първо място, първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от материално компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. В случая съгласно т. 3 от Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие - В. Казакова правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5/27.02.2009 г., какъвто, видно от заявлението за подпомагане на Ж. Петров за кампания 2016 г. (л. 86 гръб и л. 87), е и настоящият случай, тъй като заявленията на Петров са подадени именно по реда на Наредба 5/27.02.2009 г., докато с Наредба 11 от 6.04.2009 г. са уредени условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Предвид изложеното, макар да не е особено прецизна, Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. овластява заместник изпълнителния директор на фонда с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ като процесния, касаещ мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Неоснователно, на следващо място, е възражението на касатора за издаване на АУПДВ при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на процесуалните правила и срокове, предвидени в АПК, за издаване на АУПДВ. Производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. 01-6500/6985 от 16.12.2020 г., като на земеделския производител е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи възражения и допълнителни доказателства при положение, че не е съгласен с направените констатации, като в случая той се е възползвал от това право и е представил възражение. Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Неспазването на този срок не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като срокът е инструктивен, а не преклузивен и не обуславя погасяване на задължението на административния орган да издаде административния акт. Сроковете по чл. 57 и чл. 58 от АПК са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ. В случая правото на жалба е надлежно упражнено след връчване на АУПДВ на адресата му в срок. Наред с това следва да се посочи, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В тази връзка, видно от доказателствата по делото за всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е формирал преценката си за наличие на предпоставките за издаване на АУПДВ от вида на процесния, Петров е информиран, взел е становище по тях, като е имал възможност да се защити и във фазата на съдебното производство. Предвид изложеното настоящият касационен състав приема, че процедурата по издаването на АУПДВ по реда на АПК е спазена. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт. Законосъобразното прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК е задължително и обвързва страните по делото. Относно приложението на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г. настоящата касационна инстанция счита, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ не се определя според годината, в която е издаден, съответно влязъл в сила актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба възражения. Следва да се посочи, че от значение са: годината на първоначално одобрение по мярката - в случая това е 2012 г. и годината, в която е възникнало основанието за прекратяване на агроекологичният ангажимент, а именно - 2016 г. Предвид изложеното и доколкото ангажиментът е прекратен до края на петата година, то правилно административния орган е приел, че размерът за възстановяване е равен на 20 % от получената за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. субсидия в размер на 104 896,76 лева, или същият възлиза на сумата от 20 979,35 лева. На последно място правилно съдът е преценил, че тъй като става въпрос за публично задължение по чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК, приложение намира 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка е направен и правилен извод, че твърденията за изтекла погасителна давност от страна на Ж. Петров са неоснователни, защото едва с влизане в сила на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-6500/6985 от 10.09.2019 г. давността е започнала да тече, а връщането на сумата е станало изискуемо, следователно - давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекла. Не е изтекла и тази по ал. 2 на същия член. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,