Решение № 1209 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2015 г.

Решение № 1209 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Р. против решение № 5211 от 21.07.2015 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 11854/14 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Н. П. Р. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди /несгоди, неудобства, страх и притеснения, нервни пристъпи от безпокойство и от невъзможността да уведоми близките си, че е приведен в наказателна килия, чувство на глад - от невъзможността да закупува допълнително хранителни продукти от лавка, унизен и обезправен от неправилното прилагане на закона вследствие на бездействието на ответника да му осигури спазването на правото му да ползва телефон, да получи хранителна пратка, както и да ползва пари за лични нужди от лавка /вследствие на отменената разпоредба на чл. 96, ал. 9 от ППЗИНЗС/ за период от три дни-15, 16 и 17.09.2014 ведно със законната лихва, считано от 17.09.2014 г. до окончателното плащане. Със същото решение Н. Р. е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) 300 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и уважаване на иска. О.-Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска, с който е приел, че е сезиран, съдът е приел за установено за безспорно обстоятелството, че ищецът е задържан под стража подсъдим и се намира в З. С., където със заповед на началника на затвора му е наложено дисциплинарно наказание-изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, която е получена от ищеца на 09.09.2014 г., а наказанието е приведено в изпълнение на 15.09.14 г., като съдът е приел за безспорно обстоятелството, че за периода 15-17.09.14 г. Р. се е намирал в наказателната килия. Въз основа на писмени документи по делото, съдът е приел за установено, че на 09.09.14 г. Р. е получил превод от 50 лева, а на другия ден е похарчил за пазаруване 49,61 лева и не е провеждал телефонен разговор. Установено е от съда, че при настаняването на ищеца в I група той е имал 0,39 лв., която сума е била недостатъчна за провеждането на телефонен разговор, като е бил извеждан за такъв на датите 16.09 и 17.09.2014 г. Въз основа на писмена молба, подадена от самия задържан и резолюциите върху нея на длъжностни лица в затвора, съдът е приел, че на задържания е било разрешено да обмени собствените му 5 евро, при чиято обмяна по сметката му на 18.09.14 г. е постъпила сумата от 9,75 лева и той е осъществил нужните му контакти на 19.09.14 г., като с изричното разрешение на началника на затвора на Р. е разрешено свиждане извън графика на групата на дата-20.09.14 г., което е проведено. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, съдът е приел, че през периода 15-17.09.14 г. на ищеца не му било разрешено да ползва хранителни продукти, тъй като за този период имал право на свиждане, без хранителна пратка и не му било разрешено да пазарува от хранителната лавка. Въз основа на същите показания, съдът е приел, че Р. е направил забележка на дежурния офицер за променения закон относно пазаруването в лавката, както и че два дни след това, по нареждане на М., в коридора били залепени бележки, че има промени в закона и имат право на лавка и да пазаруват. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: приел е, че към датата, към която Р. е започнал изтърпяването на дисциплинарното наказание, действително е налице промяна в законодателството, като е отменена разпоредбата от ППЗИНЗС, която е предвиждала, че наказаните, в положението на жалбоподателя са нямали право на свиждане, на хранителна пратка, на пари за лични нужди и на телефон. Съдът обаче е формирал извод, че в случая не е налице бездействие на длъжностни лица в системата на ответника спрямо ищеца, тъй като отмяната на правната норма, не е повлияла на положението му, тъй като по време на престоя си в наказателната килия, той е извеждан да ползва телефон, но не е успял поради липсата на средства по сметката си, като същевременно, той е имал възможност да уведоми близките си, че има право на свиждане в дните между връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и началото на изтърпяването му. Съдът е приел, че твърдяното временното ограничение за датите 15-17.09.14 г. за Р. е провокирано от самия него с изразходване на средствата, които е получил на 09.09.14 г. на следващия ден, когато вече е знаел за наложеното му дисциплинарно наказание. Съдът е посочил също така, че независимо от отмяната на чл. 96, ал. 9 от ППЗИНЗС по същото време е действал чл. 103 ЗИНЗС, който забранява ползването на хранителни пратки по време на престой в наказателна килия. Съдът е преценил като недоказани и твърдяните вреди от ищеца, във връзка с който извод, съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото свидетел, приемайки, че от тях не би могло да се установи, че ищецът е търпял посочените от него неблагополучия. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, респективно като неоснователна касационната жалба. Въз основа на правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е формирал обосновани и верни изводи. Твърденията на ищеца са били, че е претърпял вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника да му осигури в периода 15-17.09.14 г. ползването на телефон, достъп до лавката в затвора, свиждане и получаването на хранителна пратка. По делото е установено и това обстоятелство не се оспорва от касатора, че през процесния период, той е правил опити за телефонни обаждания, които обаче не са се осъществили поради липса на достатъчно кредит по картата му за това. Установено е по делото, че през периода - 11.09.14 г. до 18.09.14 г., който включва и процесния период, ищецът е разполагал с 0,39 лева, като на 09.09.14 г. е изразходвал сумата, която му е била преведена. Съдът логично е формирал извода, че поради липсата на средства, която ищецът с действията си е причинил, той не би могъл да проведе, нито телефонни разговори, нито да пазарува от лавката в затвора. По същата причина, ищецът е останал и без свиждане през процесния период, което обаче му е било осигурено от ответника няколко дни след това на 20.09.14 г. По отношение на твърдението на ищеца, че през процесния период е претърпял вреди от неполучаването на хранителна пратка, съдът основателно се е позовал на чл. 103 ЗИНЗС, който в своята първа алинея разпорежда, че по време на престоя в наказателна килия, лишените от свобода нямат право на ползване на хранителни пратки. Във връзка с гореизложените съображения, касационният състав преценява, че въз основа на обосновани и правилни изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. Твърдението на касатора, че в обжалваното решение е сгрешено неговото ЕГН е ирелевантно за преценката относно правилността на решението. Това твърдение е от значение за провеждане на процедурата по чл. 175, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването на касатора относно присъденото юрисконсултско възнаграждение. След като искът е отхвърлен, на осн. чл. 143 АПК вр. с чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, което като размер съвпада с минимума по чл. 8, т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд