Решение № 2844 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2008 г.

Решение № 2844 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по лакончино изготвена касационна жалба от пълномощник на Пламен Здравков Димитров от гр. Кюстендил, против решението от 30.11.2007 год., постановено от Окръжен съд - гр. Кюстендил, по адм. дело № 103/2006 год., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу Решение № 23/30.06.2003 год. на Началника на РДНСК - Кюстендил, с отказ за отмяна на одобрен от Главния архитект на община - Кюстендил инвестиционен проект № 82/2003 год. и разрешение за строеж № 66/23.05.2003 год., за строеж: "шивашко ателие - преустройство на гаражно помещение с пристройка към него", находящо се в УПИ I-4330, кв. 226 по плана на гр. Кюстендил, ул. "Три кладенци" № 12 Б, със забележка, че "гаражът, с разрешение за строеж № 227/ 3.07.1992 год. е преустроен в цех за безалкохолни напитки". Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му, без конкретизация на касационни основания. В съдебното заседание страните редовно уведомени, някои от тях - при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - касационни основания за отмяната му не са налице. Изложените в него изводи и констатации се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първостепенният съд, след подробно и детайлно изследване на наличните по делото доказателства, е приел, че процесното помещение, с допуснато преустройство в шивашко ателие, е било изградено въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя и сключен договор за строителство с ЖСК "Румяна войвода", преустроено през 1992 год. в цех за безалкохолни напитки, се намира в сграда, която е етажна собственост към момента. По делото е безспорно, че се касае за допусната промяна в предназначението на нежилищно помещение, с преустройството му също в нежилищно, поради което е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ - не се изисква даване на съгласие от останалите съсобственици в сградата. Правилно е отчетено и че не е надлежно установено да се очаква наднормено шумово и друго замърсяване, въз основа на приложеното хигиенно заключение на РИОКОЗ. Тези фактически и правни обстоятелства и липсата на други констатации за незаконосъобразност на разрешението за строеж и решението на РДНСК, водят до извода, че съдебният акт за отхвърляне на жалбата е постановен в съответствие с релевантните факти, при правилно приложен материален закон, при спазени съдопроизводствени правила и е обоснован, поради което и следва да бъде оставен в сила. Единственото, което трябва да се подчертае е, че Главният архитект не е следвало да се конституира като страна в процеса, но участието му не е довело до съществено нарушение, което да съставлява отменително за него основание. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,