Решение № 858 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2008 г.

ВАСIV отделение20.01.2009 г.докладчик т Мария Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326/13.05.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, по адм. д. № 1014/2004 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 858 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Иван Дуков Стефанов от гр. Варна, против решение № 326/13.05.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 1014/2004 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд е отхвърлил жалбата на Иван Дуков Стефанов от гр. Варна срещу Заповед № РД-1-7706/410 от 15.11.2006 г. на Зам. областен управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ на местност "Ален Мак" в землището на Виница, в частта относно записването в разписния лист към ПНИ на имот с пл. № 1234 на името на Динко Овчаров и е отменил същата заповед в частта относно записването в разписния лист към ПНИ на имот № 1235 на името на Чанко Грудев Чанков. За да постанови решението си съдът е приел следното:В жалбата по отношение на двата имота се твърди, че записването към разписния лист е лишено от правно основание, тъй като вписаните лица не се легитимират като собственици на имота. Жалбоподателят се легитимира като лице с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция. Видно от решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ са признати права на собственост на неговата наследодателка Тодора Иванова Димитрова върху лозе с площ от 2.000 дкр., находящ се в терен по § 4 на Виница, в местността Гюргюн, което е издадено въз основа на представено писмено доказателство-протокол за съдебна делба. Според заключението на допуснатата СТЕ и представената по делото скица към решението, собствеността на Тодора Иванова Димитрова по КП от 1990 г. включва имоти с № 1234 с площ от 849 кв. м., имот пл. № 1235 с площ от 932 кв. м. и други съседни, които не са обект на настоящия спор. При така установените факти за жалбоподателя, за него е налице основание за вписването му в разписния лист към ПНИ, тъй като е правоимащо лице. Заинтересовани страни по отношение претенцията за записването на имот 1234 са Йорданка Димитрова Овчарова и Снежанка Костадинова Овчарова -Крачунова в качеството им на наследници на Костадин Георгиев Овчаров, за което е представен титул за собственост-нот. акт № 198/65 г., легитимиращ наследодателя им като собственик на недвижим имот-хавра с площ от 2 дкр. По делото е представено решение № 602/25.03.1999 г., от което е видно, че на наследодателя на заинтересованите страни са признати права на собственост върху нива с площ от 1800 дкр., находяща се в терен по § 4 на Виница, местността Дюз Герен, който имот включва имот пл. № 1235 и част от имот 1234. Представено е съдебно решение на ВРС от 29.12.1994 г., от което е видно, че между Горчо Чанков Чанков и Йорданка и Снежанка Овчарови е воден спор за собственост върху имот с площ от 1000 кв. м., находящ се в м. "Каваклар", но липсват преки доказателства, които да обосноват извод, че съдебното решение се отнася до имот 1235. Заинтересовани страни по отношение на претенциата относно записването за имот пл. № 1235 на името на Чанко Грудев Чанков са Горчо Чанков Грудев и Бранимира Чанкова Грудева като негови наследници. В хода на съдебното производство е починал Горчо Чанков Грудев и на негово място като страни по делото са конституирани наследниците му -Стойка Стефанова Грудева, Миглена Горчева Чавкова и Геновева Горчева Велчева. За този имот нито една от заинтересованите страни не е представила доказателства за право на собственост. При тези данни е направил извод, че записването на имот 1234 на името на жалбоподателя не е лишено от правно основание, но са налице данни за спор за собственост между него и заинтересованите страни Йорданка и Снежанка Овчарови, тъй като и последните се легитимират с представен титул на собственост. Не е в компетентността на административният съд да разреши този спор и да прецени кой от претендиращите лица е действителният носител на правото на собственост. Различни са фактите относно имот № 1235. За този имот нито един от заинтересованите лица не е представил титул за собственост, докато такъв е налице за жалбоподателя и същият следва да бъде вписан в разписния лист към обжалваната заповед. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че имот пл. № 1234 е записан в регистъра за собствеността към ПНИ като собственост на Динко Овчаров и съдът правилно е приел, че е налице спор за собственост между него и наследниците на Овчаров-Йорданка и Снежанка Овчарови, тъй като всеки от тях се легитимира като лице с предполагаеми права на собственост, въз основа на които претендира записването на свое име. Действително съдебният състав, постановил обжалваното решение не е легитимиран да установи кой е действителния собственик на имота, което следва да бъде установено от гражданския съд и едва тогава да се релевира в административното производство. Но именно по тази причина счита, че неправилно съдът е приел извършеното вписване за имот пл. № 1234 за "не лишено от правно основание". Докато няма произнасяне относно титула на собственост от страна на гражданския съд, административното дело следва да бъде спряно относно имот пл. № 1234. Относно записването за имот пл. № 1235 съдът е отменил заповедта на областния управител, но е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е дал указания на административния орган по какъв начин този административен акт следва да бъде корегиран. Ответната страна-Областният управител на Варненска област, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Йорданка Димитрова Овчарова и Снежанка Димитрова Овчарова, чрез пълномощника си адв. Панов-САК-Варна, с писмено становище оспорват касационната жалба по отношение на имот пл. № 1234. В тази му част считат решението на съда за обосновано и законосъобразно. От приетата СТЕ е видно, че този имот е записан на наследодателя им Овчаров, който се легитимира с титул за собственост. При тези данни правилно съдът е отхвърлил жалбата на Иван Дуков Стефанов за имот пл. № 1234. Правилно е и решението на съда в частта му, с която отменя заповедта на областния управител и относно записването на имот № 1235 на името на Чанко Грудев Чанков, който не е нито ползвател или бивш собственик на имота, възстановен му по ЗСПЗЗ или на някакво друго основание. Поради този факт той не следва да фигурира като такъв в разписния лист. Съдът обаче не е дал указания за това кой следва да се впише като собственик на имота. Въпреки, че в съд. заседание на 24.01.2008 г. са направили искане СТЕ да отрази и собствеността, описана в нот. акт от 1965 г., съдът не е поставил тази задача на вещото лице. От решението е видно, че именно те с иск по чл. 108 от ЗС са осъдили Горчо Чанков Грудев да им предаде владението на част от имота, описан в нот. акт № 198, т. I, д. № 443/1965 г. Иск по чл. 108 може да води само собственик, поради което административният съд в мотивите си е следвало да приеме, че именно те са собствениците, които следва да бъдат вписани като собственици на имот № 1234, за който имот е отменена обжалваната заповед на областния управител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок, като същата е неоснователна в частта на решението, с което се отхвърля жалбата на Иван Стефанов и е недопустима в частта на съдебното решение, с която се отменя атакуваната заповед относно записването в разписния лист към ПНИ на имот № 1235, тъй като в тази си част съдът е удовлетворил жалбата на касатора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е приел, че както жалбоподателя така и заинтересованите страни Йорданка Овчарова и Снежана Овчарова се легитимират като лица с предполагаеми права на собственост, които произтичат от наследствено правоприемство след реституция и съответно всеки от гореизброените лица има правото да претендира записване в разписния лист. В този смисъл напълно неоснователно е възражението на касатора, че докато нямало произнасяне от страна на граждански съд относно титула на собственост, то административното дело следвало да бъде спряно. В този смисъл изводът на съда, че извършеното вписване за имот № 1234 е на законово основание е правилен и законосъобразен, поради което касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна в тази част и оставена без разглеждане в частта относно вписването на имот № 1235, поради липсата на правен интерес. Настоящият състав на ВАС, като прецени касационните основания, становищата на страните и провери постановеното решение, приема следното: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора относно имот пл. № 1234, вписан в регистъра на собствеността, неразделна част от ПНИ като собственост на заинтересованите страни Овчарови. От данните по делото се установява, че по отношение на този имот както жалбоподателят, така и заинтересованите лица Овчарови се легитимират пред съда с документи за собственост, т. е. че е налице спор за собственост, който може да се разреши само по общия исков ред, но не и в административното производство. Тези факти не се оспорват и от касатора, видно от съдържанието на касационната жалба. Неправилен обаче е доводът, че при тези данни съдът е следвало да спре производството по делото. Искане за спиране на производството не е правено пред съда, а и не би било основателно. В производството по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове за собственост, а въз основа на представените доказателства за призната вече собственост проверява дали записването в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, е извършено в съответствие с представен титул за собственост. В конкретния случай областният управител не е извършил нарушение на закона, като е вписал за собственици лицата, които са се легитимирали пред него като такива. Жалбоподателят е представил доказателства пред съда, че и той е с признати права на собственост върху имота, но при наличието на вече извършено вписване, което не е без правно основание, правилно съдът е отхвърлил жалбата. В този случай следва спорът за собственост да бъде разрешен по общия исков ред, след което може да се иска промяна на плана на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8, т. 1, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователен е и доводът на касатора по отношение на оплакването, че съдът не е дал указание в мотивите си по какъв начин административният акт следва да бъде корегиран. Мотивите на съда са със следното съдържание:"проверявайки фактите относно записването на имот пл. № 1234 съдът приема, че същото не е лишено от правно основание. По различен начин стоят фактите относно записването на имот № 1235. За този имот нито една от заинтересованите страни не е представила доказателства за собственост. Такова е налице обаче за жалбоподателя и същият следва да бъде вписан в разписния лист към обжалваната заповед". В този аспект неоснователни са доводите в писменото становище на заинтересованите страни Йорданка Димитрова Овчарова и Снежанка Костадинова Овчарова, подадено чрез адв. Панов, че съдът не е дал указания за това кой следва да се впише като собственик на имота, въпреки че по делото били представени доказателства от тяхна страна за собственост върху него, като е недопустимо и искането им да се остави в сила решението на ВОС, но настоящият състав да уточни, че като собственици на имот № 1234 следвало да се впишат Снежанка Димитрова Овчарова и Йорданка Димитрова Овчарова. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Иван Дуков Стефанов срещу заповедта на областният управител в частта и по отношение записването в регистъра на собствеността към ПНИ на имот № 1235 на името на Чанко Грудев Чанков, а не по жалба на Снежанка и Йорданка Овчарови срещу същата част на тази заповед. Производството пред настоящата инстанция пък е образувано по касационна жалба също от Иван Дуков Стефанов, а не от Овчарови. Последните не могат да претендират промяна на заповедта на областния управител в тяхна полза, тъй като не са обжалвали същата и по отношение на тях тя е влязла в законна сила. Така както имот № 1235 е записан на тяхно име в регистъра към ПНИ, защото първи са представили документа си за собственост, така и по отношение на имот № 1234 съдът е приел, че жалбоподателят е установил правно основание за вписването на този имот на негово име, а не на името на Чанко Грудев Чанков, който не е представил никакъв документ, легитимиращ го като собственик. Ако заинтересованите лица заявяват самостоятелни права върху имота, те би следвало да разрешат най-напред по общия исков ред спора си за собственост с Иван Дуков Стефанов и едва след това и ако искът им е уважен, да искат промяна на ПНИ по реда на пар4к, ал. 8, т. 1, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е пропуснал в диспозитива на решението си в частта му, с която отменява частично заповедта на областния управител по отношение на имот пл. № 1235 и вписването му на името на Чанко Грудев Чанков, да постанови връщане на делото като преписка на административният орган за произнасяне в тази му част, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението, но същото се следва от разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗАП (отм.) и областният управител следва да се съобрази с решението на съда. По изложените съображения решението на административният съд като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4