Решение № 6077 от 7.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие - Благоевград, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Димитрова, против Решение 2054/30.11.2022 г., постановено по административно дело 787/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С оспореното решение е отменена Заповед РД-05-01-81/27.07.2022 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие - Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение със С. Петрова, заемаща длъжността Началник на Общинска служба по земеделие Банско, считано от 27.07.2022 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Димитрова, която депозира писмено становище по съществото на спора с искане за уважаването й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. Петрова се явява лично и с адвокат Ядков, който в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че служителят притежава професионална квалификация икономист по строителството, което е в противоречие с изискването за заемане на длъжността Началник на общинска служба по земеделие за професионална област на образование, посочено в длъжностната характеристика, връчена при заемането й. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на С. Петрова през 2003 г. до неговото прекратяване с процесната заповед през 2022 г. Установено е, че служителят притежава висше образование с квалификация икономист по строителството, придобити по силата на приложената по делото диплома, издадена през 1988 г. от ВИНС Д.Благоев гр. Варна. За да постанови решението си, първостепенният съд е изследвал въпроса дали е налице основанието, въз основа на което е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение това по чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, след което е възприел правилния извод за отсъствието му, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган, когато служителят е назначен при неспазване на условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Според другата приложима за случая норма на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Настоящият съдебен състав споделя решаващия спора извод за това, че възприетото от органа неспазване на изискванията за заемане на длъжността, както към момента на възникване, така и към момента на прекратяване на правоотношението със служителя относно притежаваната квалификация/професионална област на образование, не е налице. Сред изискванията на длъжностната характеристика, действала към момента на назначаване на Петрова през 2003 г., още повече, че това изискване е отпаднало в последствие, е било предвидено висше образование в професионална област селско и горско стопанство, икономика, право, техническо образование инженер. Предвид тази формулировка, правилно е прието от съда, че в съответната област се включва всяка придобита специалност или квалификация, тоест в конкретния случай притежаваната от С. Петрова квалификация икономист по строителството представлява специалност в областта на икономиката, което изключва приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в размер на 3 400 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба и процесуално представителство пред касационния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,