Решение № 11756 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 999/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 1998/11.11.2022 г., постановено по адм. д. 2071/2022 г. по описа на Административен съд- Пловдив (АС- Пловдив). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът И. Терзиев оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 1998/11.11.2022 г., постановено по адм. д. 2071/2022 г. по описа на АС-Пловдив е отменено Уведомително писмо с изх. N202-160- 6500/14375#10/05.07.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2019 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката за ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2019 на И. Терзиев с уникален идентификационен номер (УИН) [номер] и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено без да са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е квалифицирано като нарушение на формата и административнопроизводствените правила. Не са обсъдени останалите основания по чл. 146 от АПК относно компетентността на издателя на акта, съобразяването с материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Изводът на АС-Пловдив за липса на мотиви в оспореното пред него уведомително писмо не кореспондира със съдържанието на административния акт и не е в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон. Действително и в този случай част от уведомителното писмо е в таблична форма, но е налице яснота относно попълнените стойности, за които са направени достатъчно точни и недвусмислени разяснения, които съдът въобще не е анализирал в детайли. Мотивите на съдебното решение са концентрирани върху обсъждане на регулацията относно Мярка 11 Биологично земеделие без да бъде съобразено, че оспорената в това производство пред АС-Пловдив част от уведомителното писмо не се отнася за тази мярка. С отмененото от първата инстанция уведомително писмо е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, но не в пълния претендиран размер. С едно заявление УИН [номер] И. Терзиев е поискал подпомагане 2019 г. за парцели в землището на гр. Асеновград и с. Златовръх по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11). В оспореното пред АС-Пловдив уведомително писмо липсва произнасяне относно мерки 10 и 11. По отношение мярка 11 има твърдения, че е издадено отделно уведомително писмо, предмет на съдебен контрол по друго дело, което е висящо. Биологичният характер на продукцията, която се добива на част от парцелите е от правно значение относно спазването на изискването за минимални добиви за установените площи. Административният съд въобще не е обсъдил приложението на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, според която кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31, вписани в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 50 % от минималните добиви, определени в приложение 5, като за тях ДФЗ РА извършва служебна проверка преди първо плащане в регистъра. Напълно несвързано с предмета на спора съдът е цитирал норми от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., а не е обсъдил относимите доказателства, събрани по делото и не е посочил ясно и недвусмислено приетата за установена фактическа обстановка. АС-Пловдив е изложил мотиви единствено относно формата на акта и не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, възпрепятства Върховният административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Допуснатото нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е особено съществено, поради което са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди относимите към спора доказателства, да установи релевантните факти и провери законосъобразността на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното Върховният административен съд