Решение № 5984 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2018 г.
ВАСVI отделение19.04.2019 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 580 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 3496/2017 г. на Административен съд – В.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5984 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - В., подадена чрез гл. юрисконсулт П. С. против решение № 580 от 19.03.2018 г. по адм. дело № 3496/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № РД-09-1877/21.11.2017 г. на директора на РЗОК – В., с която на "Многопрофилна болница за активно лечение – В. към ВМА С." са наложени три финансови санкции в размер на 600 лв., всяка, за това че не са спазени условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО вр. чл. 37, ал. 3 от ЗЗО и чл. 277, ал. 3 от НРДМД за 2017 г., и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, като бъде потвърден обжалвания административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "МБАЛ-В. към ВМА С." чрез гл. юрисконсулт Д. Г. изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд по жалба на "МБАЛ-В. към ВМА С.", със седалище гр. В., е отменил заповед № РД-09-1877/21.11.2017 г. на директора на РЗОК – В., с която на здравното заведение са наложени три финансови санкции в размер на 600 лв., всяка, за това че не са спазени условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО вр. чл. 37, ал. 3 от ЗЗО и чл. 277, ал. 3 от НРДМД за 2017 г. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, но същият е постановен при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Изложени са мотиви, че в конкретния случай се дължи заплащането на потребителска такса. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО със заповед №РД-09-1252/18.08.2017 г. директорът на РЗОК- В. е наредил извършването на проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение- В. към ВМА С." с конкретно посочени в нея задачи. В хода на проверката е установено, че трима пациенти на болничното заведение са заплатили потребителска такса за престой в болничното заведение в деня на постъпването си, а не в деня на изписването. Проверяващите, а в последствие и административния орган са приели, че това е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО. Позовали са се на разпоредбата на чл. 277, ал. 3 от НРД във връзка с чл. 37, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ЗЗО, като в последната е посочено, че сумите по ал. 1 са за "оказаната" медицинска помощ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №РД-13-618/11.09.2017 г. Срещу протокола е постъпило становище с вх. №РД-13- 618/1/18.09.2017 г. от началника на "МБАЛ- В. към ВМА С.", което има характера на възражение. Преписката е изпратена на председателя на Арбитражната комисия /АК/ за разглеждане по компетентност съгласно. На свое заседание, проведено на 17.10.2017 г. АК е разгледала спора, но не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. В съответствие с разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НРД за МД за 2017 г., с писмо с изх, № 67/25, 10, 2017 г, на АК, протоколът на АК е изпратен на директора на РЗОК за предприемане на действия по компетентност. На основание чл. 421, ал. 4 от НРД за МД за 2017 г. директорът на PЗОK- В. в условията на оперативна самостоятелност е издал процесната заповед за налагане на санкции №РД-09-1877/21.11.2017 г., с която на "МБАЛ- В. към ВМА С." са наложени три санкции "финансова неустойка" в размер на по 600. 00 лева, на основание чл. 403, ал. 4 от НРД за МД за 2017 г" тъй като нарушенията са извършени в условията на повторност. Като доказателство по делото е представена заповед № РД-09-992/03.07.2017 г. на директора на РЗОК- В., от която е видно, че на "МБАЛ- В." към ВМА е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на НРД, съгласно § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД за 2017 г. Административния съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност като в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Задължението на пациентите да заплащат потребителска такса е въведено с чл. 37, ал. 1 от ЗЗО, съответно с чл. 277, ал. 3 от НРД. В ЗЗО тази разпоредба е раздел IV-Осигурени лица. Права и задължения. В НРД тази разпоредба е в Раздел III. -Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Управление на болничния прием. В тези текстове обаче не е въведено изискване за момента, в който трябва да се заплати таксата. Записано е, че се дължи за всеки ден от престоя, но не повече от 10 дни годишно. Безспорно това е едно задължение за пациентите. След като самото лечение е проведено заплащането на таксата, в случая при постъпването на пациентите не съставлява нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗЗО и чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението на пациента за заплащането на таксата не е свързано със задълженията на болничното заведение за оказване на медицинска помощ. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 277, ал. 3 НРДМД