Решение № 3583 от 4.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ М. Стоянова- 2013 против решение 318/04.11.2022г., постановено по административно дело 181/2022г. по описа на Великотърновския административен съд, с което e отхвърлена като неоснователна жалбата на търговеца срещу решение изх. 01-6500/8439#18/09.02.2022г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за определяне на финансова корекция в размер на 215 259,65 лева на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ във връзка с §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АППК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски. Ответната страна- заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски съобразно представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 01-6500/8439#18/09.02.2022г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за определяне на окончателна финансова корекция в размер на 215 259,65 лева на основание чл.46, ал.1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (по-нататък само Наредба 30/2008 г.); т.2, т.18 и т.30 от Приложение към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата), както и чл.70, ал.1, т.4 и 7 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ във връзка с договор 04/311/01152 от 03.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган- заместник изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ, при спазване на процедурата за администриране на нередности и извършване на финансови корекции, предвидена в раздел ІІІ от глава V на ЗУСЕФСУ, приложима в конкретната хипотеза на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като безспорно е установено наличието на основанието на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят не е постигнал нивата на предвидените в бизнес-плана приходи; не е изпълнил и заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост; не е изпълнил и задължението си да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с одобрения проект и инвестиционни разходи, както и да използва активите по предназначението им и за целите на проекта. Изложени са и мотиви за правилното определяне на размера на финансовата корекция по отношение на всяко едно от нарушенията съобразно Приложението към Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Съобразно установената от административния съд фактическа обстановка, жалбоподателят е сключил с Държавен фонд Земеделие договор 04/311/01152 от 03.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г. с предмет на инвестицията изграждане на комплекс за селски туризъм "Марина Вилидж" в [населено място], общ. Стражица, по който е изплатена субсидия в размер на 215 887, 37 лв. Срокът за извършване на инвестицията е 15.09.2015 г. Съгласно чл. 9, б"г" от Раздел IX от договора, неразделна част от одобрения за подпомагане проект е и бизнес-планът. След окончателното плащане по проекта, в периода 17.06.2019 г. 24.06.2019 г., е извършена на извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на договора по няколко направления. Констатирано е неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката е установено, че изпълнението на бизнес-плана средноаритметично за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018) е в размер, по-малък от 1 % от заложените приходи от нощувки. Съобразно констатациите, за 2016 година не са реализирани приходи от нощувки. За 2017 година приходите възлизат на 555 лева или 0,82% от заложените в бизнес-плана. За 2018 година приходите от нощувки са 105 лева, което се равнява на 0.13 % изпълнение на одобрения бизнес план. Заключението на вещото лице, изслушано и прието от съда, посочва същите стойности на заложени/реализирани приходи за посочените години, както и на процентното изпълнение относно приходите от дейността. Относно показателите за заетост е установено, че е предвидено разкриване на едно управленско и три производствени работни места. Последните изобщо не са разкрити, а собственика на търговеца е изпълнявал отчасти първата функция. В резултат изпълнението за същите три финансови години по този показател е средно 0, 36%. Установени са липси на част от активите, подробно описани в протоколите от проверката и в РФК, за които е била изплатена субсидията. Общата стойност на липсващите активи е в размер на 30 104, 85 лв. Изводите от констатациите при проверките на място са, че част от описаните активи не са в експлоатация, а други са налични, но не функционират. Част от активите, обект на инвестицията са бракувани или липсват, не са възстановени и не е уведомен застрахователя и фонда, а ползвателят не е възстановил актива. Едната къща от комплекса е амортизирана, неподдържана и към момента на проверката етаж 1 не се използва няма ел. енергия, в цялата къща няма течаща вода, липсват основни части от оборудване на ОВК, което означава че къщата не се използва по предназначение. Във връзка с констатираното съществено неизпълнение на договора е открито производство, приключило с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) за сумата 215 259, 65 лв. с Решение 12154/26.11.2021 г. по АД 4407/2021 г. на ВАС след отмяната на решение 84/10.02.2021г., постановено от АС- Плевен по АД 899/2020 г., издаденият АУПДВ е отменен. Съдът е посочил, че при констатирането на нередност по определението на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от закона. С писмо от 20.12.2021 г. ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че започва производство по налагане на финансова корекция, което е приключило с оспореното пред АС-Велико Търново решение. Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда, касаещи валидността на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са били наведени и в производството пред административния съд и са получили своя отговор в мотивите на постановеното решение, които се споделят изцяло и от касационната инстанция. Както правилно е приел първоинстанционния съд, с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо е правилен и изводът на първоинстанционния съд, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания, че доказателствата, които са събрани в производството по издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, не могат да се ползват в производството по издаване на решение за финансова корекция. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно производство по налагане на финансова корекция. Първоинстанционният съд е направил и правилна преценка, че въпросът за приложимия процесуален ред вече е решен от съда с влязлото в сила решение по АД 4407/2021 г. на ВАС, с което е прието, че са налице основания за издаване на решение за финансова корекция, тъй като производството е започнало при вече влязла в сила промяна в ЗПЗП, налагаща приложението на ЗУСЕСИФ. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи и показатели за устойчива заетост за периода 2016 г. 2018 г. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Направените както от органа, така и от съда изводи за икономическата нежизнеспособност на проекта по смисъла на чл. 16, ал. 2 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на Наредба 30/2008 г. се обосновават изцяло от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, съобразно които изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи е под 0,32%, а изпълнението на заложените в бизнес-плана параметри за устойчива заетост за посочения по-горе период, съставляваща основна цел на мярка 311 по Програмата е едва 0,36%. Липсата на активи, финансирани чрез субсидията по посочената мярка, също е установена по несъмнен начин. При тези данни административният орган законосъобразно е квалифицирал посочените нарушения като такива по т. 4. 12 и 4. 18 от договора. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, съобразно нормата на чл.46, ал.1 от Наредба 30/2008 г., РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. Неизпълнението на показателите на бизнес-плана относно предвидените приходи от дейността законосъобразно е квалифицирано като нарушение по т. 30 от Приложението към Правилата, тъй като за трите пълни финансови години изчислените приходи са под 20% от предвидените; нарушението е продължило повече от една година и засяга цялата дейност. За това нарушение цитираната норма от Правилата, предвижда финансова корекция в размер на 100% от изплатената субсидия. Неизпълнението на показателите за устойчива заетост правилно е квалифицирано като нарушение по т. 18 от Правилата и за него е определена корекция в размер на 100% от платената субсидия, тъй като неизпълнението по този показател е по-голямо от 50%, за което се следва финансова корекция 100% от платената субсидия. Обоснован от доказателствата по делото е и изводът на съда, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и инвестиционни разходи, като безспорно е установена липса на активи, за което не са уведомени нито застрахователя, нито Фонда. Последното представлява нарушение по т. 2 и т. 12 от Правилата. Констатираните нарушения, представляващи неизпълнение на нормативни и договорни задължения на бенефициера, касаят един и същи договор. След определяне на размера на финансовата корекция за всяко едно от тях, административният орган е спазил правилото за некумулиране и е определил корекцията в размера на най-голямата сума, определена за възстановяване, а именно 100% от изплатената субсидия, възлизащи на 215 259, 65 лв. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева, съобразно заявената претенция. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,