Решение № 10018 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2017 г.

Решение № 10018 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите срещу решение № 28 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 7 по описа 2017 г. на Административен съд - С., с което е отменена заповед № З-1773/8.12.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и чл. 2, ал. 2 от НПКДА, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. С. К. Недялкова от гр. С. е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е заповед № З-1773/8.12.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която служебното правоотношение със С. К. Н. на длъжност "Директор на офис/дирекция" в ТД на НАП - В., офис /дирекция/ за обслужване - С., V старши ранг, е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл: Държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - наличие на "минималните изисквания за ранг или професионален опит" за заемане на съответната длъжност и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. С. К. Н. е придобила професионален опит 5 години и 11 месеца при изисквани 7 години съгласно Класификатора на длъжностите и връчената длъжностна характеристика. Спорът е подсъден на Административен съд - С. по силата на чл. 133, ал. 1 от АПК. Делото е разгледано от законен състав на административния съд, в чийто район се намира териториалната структура Офис за обслужване С. при ТД на НАП - В.. В срока по чл. 134, ал. 2 от АПК не е направено възражение за местна неподсъдност. С постановеното решение Административен съд - С. е отменил оспорената заповед, след като е приел, че времето на признатото за незаконно уволнение от 5.06.2015 г. до 16.11.2016 г. следва да бъде зачетено за професионален опит по смисъла на закона. Така постановеното решение е в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). На основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Условието за назначаване по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква за държавен служител да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. От фактическа страна не е спорно, че към датата на назначаването й на длъжност "Директор на офис/дирекция" - 1.07.2014 г., С. К. Н. не е изпълнявала условието по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за минимален професионален опит. С К. на длъжностите в администрацията (КДА) назначеното за ръководител в ТД на НАП лице следва да изпълнява следните кумулативни минимални изисквания: образователна степен - магистър, ранг - V старши и професионален опит - 7 години. Ответницата по касация има придобита образователна степен и при назначаването й на 1.07.2014 г. й е определен ранг V старши, но към същата дата придобитият професионален опит е бил 5 години и 11 месеца. Служебното й правоотношение е било прекратено със заповед № 3.471/3.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Към датата на прекратяване - 5.06.2015 г., С. К. Н. не е изпълнявала изискването за придобит професионален опит 7 години. Заповед № 3.471/3.06.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП е била отменена с решение № 70 от 18.09.2015 г. по адм. дело № 86/2015 г. на Административен съд - С., оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 12148 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 12435/2015 г. На 17.11.2016 г. С. К. Н. е била възстановена на заеманата длъжност, която е изпълнявала до издаване на оспорената заповед на 8.12.2016 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. От анализа на текста на цитираната разпоредба следва извод, че професионалният опит се придобива през времето, през което държавният служител действително е упражнявал функциите си по длъжностна характеристика. Времето на признатото за незаконно уволнение, през което не е съществувало служебно правоотношение, се зачита за служебен стаж на основание чл. 118, т. 1 от ЗДСл, но не и за професионален опит. Към 8.12.2016 г. държавният служител не е изпълнявал изискването за придобит професионален опит с продължителност 7 години. Неоснователно е възражението на ответницата по касация за притежаван от нея ранг като алтернативно изискване по отношение на предвидения професионален опит за заемане на длъжността съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Присъждането на по-висок ранг е обвързано с изискванията за професионален опит, както в хипотезите по чл. 74, ал. 2, така и в тези по чл. 74, ал. 3 от ЗДСл. При спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността. Определеният ранг съответства на заетата длъжност, но в разглеждания случай, както при преназначаването, така и при прекратяване на служебното правооотношение, следващият се за длъжността ранг не е съответствал на изискването за години професионален опит. Видно от заповед № 19.34/26.09.2013 г., до назначаването й на ръководна длъжност С. Н. е била с ранг IV мл. При преназначаването й за директор на офис/дирекция й е определен минимално предвидения в Класификатора на длъжностите ранг V старши. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност. Като я е отменил, Административен съд - С. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,