Решение № 679 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5049/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалиния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, чрез Г. Дамянова главен юрисконсулт, срещу Решение 1801 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело 5165 от 2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Разпореждане Р-12-109 от 28.04.2021 г. за създаване на запази за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси и същата е осъдена да плати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено, както и да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - КОНТИНВЕСТ ООД, чрез адвокат С. Симеонов от Адвокатска колегия София, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да се присъдят сторените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 1801 от 18.03.2022 г., постановено по адм. дело 5165 от 2021 г., Административен съд София-град е отменил Разпореждане Р-12-109 от 28.04.2021 г. за създаване на запази за извънредни ситуации (ЗИС) на заместник-председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, като приел следната фактическа обстановка: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със заповед РД-10-54/02.04.2021 г. на Директора на ТД Държавен резерв проверка по документи на КОНТИНВЕСТ ООД поради констатирано несъответствие между предоставената от дружеството информация и информацията постъпила по чл.4, ал.2 от ЗЗНН. Целта на проверката е била да се установят действителните количества нефтопродукти от внос и/или вътрешнообщностни пристигания осъществени през периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Въз основа на извършената проверка е бил съставен Констативен протокол 512/06.04.2021 г. След извършен преглед на всички представени документи, удостоверящи внос на нефтопродукти е било установено, че КОНТИНВЕСТ ООД е внесло 20,680 тона течен парафин с код КН27101985, който попада в категория енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) К2 1998/ през 2020 г., поради което извършеният внос от дружеството се регулира от ЗЗНН по силата на чл. 23, ал. 2 от същия. На 27.04.2021 г. К. К. - главен директор на ГД "ДРВВЗ" е изготвил докладна записка с рег. 1755/27.04.2021 г., в която се посочва, че до 30.04.2021 г. е изпълнена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗЗНН за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. На същата дата председателят на ДА ДРВВЗ е утвърдил Общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица за периода 01.07.2021 г. 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти съгласно чл. 12 ЗЗНН. Под 109 в общото разпореждане е било вписано КОНТИВЕСТ ООД, за което е определено да поддържа следните нива на запаси, а именно котелни горива 3,558 тона. На 28.04.2021 г. е издадено оспореното в първоинстанционното производство Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-109/28.04.2021 г., в което са посочени определените като ЗИС количества котелни горива, които дружеството следва да поддържа и съхранява за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., съгласно издаденото от председателя на ДА ДРВВЗ Общо разпореждане. Първоинстанционният съд при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен административен заместник-шредседателя на ДА ДРВВЗ предвид делегираните му правомощия на основание чл. 8, ал. 5 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗЗНН със Заповед РД-10-150/29.05.2017. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при издаване на актът, материалният закон е приложен неправилно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде едно лице определено като задължено съгласно ЗЗНН, следва да бъде доказано, че то е внесло енергийни продукти от обхвата на Приложение А, т.3.4 от Регламент 1099/2008 през предходната година. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, всяко лице, внасяло такива продукти, е задължено да поддържа извънредни запаси, пропорционални на дела му в общия нетен внос и вътрешнообщностните пристигания в страната. Съгласно § 1, т.11 от ДР на ЗЗНН задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България, а от своя страна икономическа оператор е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008. Пред Административен съд София град жалбоподателят излага твърдения, че внася лек течен парафин и при всяка доставка плаща мито и ДДС, като подава декларация, че продуктът няма да се използва като гориво. Това освобождава продукта от акциз. Според него така декларира и гарантира, че парафинът ще се използва само за козметични цели, а не като гориво или негова съставка. Поради това счита, че не е задължен да подава допълнителни декларации пред ДА ДРВВЗ". За установяване обстоятелството внесеният от КОНТИВЕСТ ООД лек течен парафин отговаря ли на определението в приложение А, т. 3.4.20 от Регламент (ЕО) 1099/2008 за смазочни масла, съдът е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза. Експертът е определели лекия течен парафин не представлява смазочно масло, а е минерално масло и не е сред изброените в смазочни масла нито в Регламента, нито в класификацията по КН. Съдът не е приел, че факта на деклариране на вносния продукт с код по КН 27101985 автоматично приравнява продукта на такъв по регламента Приложение, т. 3.4.20 , а именно смазочно масло. В тази връзка съдът е констатирал в Комбинираната номенклатура е, че в графата позиция Смазочни масла; други масла , в която попада подпозицията, по която деклариран продукта, са налице и други подпозиции 27101971 предназначение да претърпят специфична преработка; 27101975 предназначени да претърпят химическа преработка по начин , различен от подпозиция 27101971; както и наименование Предназначени за други цели и още подпозиции, между които е и подпозиция 27101985, включваща бели масла, течен парафин, по която е деклариран процесният продукт, което определило извода на съда, че в позиция смазочни масла; други масла са налице две различни групи продукти с общ признак масла. Правните изводи на съда са изградени на заключението на извършената съдебно-химическа експертиза в първоинстанционното производство, която установява, че парафиновият восък, течният парафин за горива и фармацевтичният течен парафин са различни продукти, различаващи се по относително тегло, агрегатно състояние и температура на топене. И трите са въглеводороди, получени чрез дестилация на нефт, но имат различен вискозитет и употреба. Фармацевтичният течен парафин се получава чрез пречистване на индустриален течен парафин, който съдържа масла, с киселини и основи, и обезцветяване с активен въглен. Според Регламент (ЕО) 1099/2008 на ЕС, фармацевтичният течен парафин (лек течен парафин) не попада в категориите от приложение Б, т. 3.4.18 или т. 3.4.20, тъй като няма дефиниция за течен парафин и не отговаря на описанието на восъци в т.3.4.20. Решаващият съд правилно е приел, след като е кредитирал заключението на вещото лице, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, като по безспорен начин от заключението на вещото лице е установено, че внесеният лек течен парафин не попада в категориите от приложение А, т. 3.4.20, което от своя страна освобождава КОНТИНВЕСТ ООД от задължението да подава декларации по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН. Заключенията на съдебно-техническите експертизи приети от първоинстанционния съд, дават основание да се приеме, че парафиновият восък, индустриалният течен парафин и лекият течен парафин не са едни и същи продукти. Различават се по състав, агрегатно състояние и физични свойства. Парафиновият восък се получава при депарафинизация на суровини от леки смазочни масла. Течният парафин се произвежда от високо рафинирани базови масла. При този вид парафин, процесът рафиниране означава пълно отстраняване на ароматни, серни и азотни изпарения. Лекият течен парафин е високо пречистено минерално масло, получено чрез третиране на петролна фракция със сярна киселина иолеум или чрез хидрогениране или чрез комбинация от хидрогениране и киселинно третиране. В този смисъл обосновани са изводите на решаващия съд, че течният парафин с код КН27101985 няма кристална структура. Той не може да бъде използван за намаляване на триенето между работни повърхности, защото има намалени сили на триене в материалите. Следователно той не е смазочно масло. Лекият течен парафин за козметика е с код КН27101985. Той не попада в категорията смазочни масла, посочени в т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) 1099/2008 г. Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че за ответното дружество не е възникнало задължение да поддържа запас с продукт за извънредни ситуации, посочен в процесното разпореждане. Решението на първоинстанционния административен съд е постановено при липса на касационните основание по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. Държавен резерв и военновременни запаси следва да заплати направените разноски пред касационната инстанция на КОНТИНВЕСТ ООД в размер на 360 лева, съгласно договор и фактура за извършено плащане за един адвокат, осъществяващ правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,