Решение № 12113 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2015 г.

Решение № 12113 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Кметът на район "Подуяне" - Столична община е подал касационна жалба срещу решението от 23.10.2015 г. по адм. дело № 1540/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е била отменена издадената от този орган заповед № РД-48-2/26.01.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. О. Д. П. Л., Г. П. Л. и Д. П. С. чрез своята майка и законна представителка Г. П. Л. не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания и служебно - за съответствието му с материалния закон, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед № 436/12.02.1981 г. на главния директор на Главна дирекция за изграждане на С., П. Д. Л. е бил настанен под наем в жилище, находящо се в С., жк "Х. Д.", блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., заедно с членовете на домакинството си. Жилището, което първоначално било част от оборотния жилищен фонд, впоследствие било отчислено от фонда и предоставено на РРСП" Ремонт и експлоатация", район "В. Л.". С решение от 6 юли 1984 г. по гр. дело № 1157/1984 г. по описа на Софийския районен съд бил прекратен брака между П. Д. Л. и Д. Т. Л., по баща Крушова. Семейното жилище било предоставено за ползване на майката и малолетните й дъщери Д. П. Л. и Г. П. Л. Въз основа на съдебното решение, между Район "Подуяне" - Столична община и Д. Т. К. бил сключен договор за наем от 22.09.1997 г. С акт № 1690/28.10.2002 г. апартамент № 55 бил актуван като общинска собственост. В акта било отбелязано, че жилището е предоставено за управление на Район "Подуяне", Столична община. В периода на ползване на общинското жилище Д. К. (Георгиева) няколкократно била предупреждавана да заплати дължимия наем и консумативните разноски. Със заповед № 7701-2414.03.2007 г. на кмета на район "Подуяне" била отменена заповед № 436/12.02.1981 г. на генералния директор на Главна дирекция за изграждане на С. и бил прекратен сключения с Д. К. (Г.) и с членовете на домакинството й договор за наем от 4.11.2002 г. поради неплащане на наемната цена и консумативите за имота за повече от шест месеца. С писмо № 94-00-1845/3/14.12.2009 г. на кмета на район "Подуяне" Д. Г. била уведомена за отмяната на настанителната заповед и за прекратяване на наемния договор за обитаваното от нея жилище и била поканена да заплати дължимите консумативи за имота. Писмото било получено от Георгиева лично на 18.12.2009 г. С писмо № 7701-24/13.02.2012 г. Д. Г. била поканена да заплати обезщетение за ползването на общинското жилище и да представи документи за заплатени от нея консумативи за вода и топлоенергия, необходими за възстановяване на наемното й правоотношение. С писмо № 7701-86/17.10.2014 г. кметът на район "Подуяне" уведомил Д. Г., че има задължение за наем за срок от 7 месеца, в размер на 375,30 лева, както и задължения за консумативи за вода и топлоенергия. Писмото било залепено на вратата на ап. № 55 на 20.11.2014 г. Със заповед № РД-48-2/26.01.2015 г., на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, кметът на район "Подуяне" прекратил договор за наем № 0806-383/4.11.2002 г., сключен въз основа на настанителна заповед № 436/12.02.1981 г., с титуляр П. Д. Л. и решението от 6.07.1984 г. по гр. дело № 1157/1984 г. по описа на Софийския районен съд. На *.*.**** г. Д. Г. починала. От правна страна съдът приел, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение между Район "Подуене" и Д. Г. е незаконосъобразна. Според чл. 33, т. 1 и т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, наемното правоотношение подлежи на прекратяване при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца и/или отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Административният орган не ангажирал доказателства за това, че наемателката и членовете на домакинството й не са заплащали наем и консумативи за повече от 6 месеца, считано към датата на издаване на заповедта. Въз основа на обсъдения в мотивите на заповедта нотариален акт за дарение на недвижим имот, според който Д. Г. била собственик на идеална част от парцел в град Н. И., не можело да се приеме, че тя и членовете на домакинството й притежават имот и затова не отговарят на условията за настаняване в общинско жилище. При издаването на заповедта били нарушени и административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателите не били уведомени за откриването на административното производство. Поради допуснатите нарушения административният съд отменил заповедта на кмета на район "Подуяне". Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, но по съображения, различни от изложените. Съгласно чл. 45а от Закона за общинската собственост условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Според приложимата в случая Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, настаняването се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището, като заповедта има действие за всички членове на семейството (домакинството) на титуляра на настанителната заповед. Както беше отбелязано по-горе, с оспорения административен акт кметът на район "Подуене" прекратил договора за наем от 4.11.2002 г., сключен с Д. Г. и членовете на домакинството й. В тази връзка следва да се отбележи несъстоятелността на направеното от органа волеизявление - договорът за наем не учредява наемното правоотношение, поради което и прекратяването му не води до прекратяване на наемното правоотношение, с каквато цел е издадена обжалваната заповед. М. Р. "Подуене, Столична община, и Д. Г. обаче не е съществувало наемно правотношение. Затова няма правно значение дали Д. Г. и членовете на домакинството й са плащали наем и консумативи за жилището, в каквато насока възразява касационният жалбоподател. Неизпълнението на тези задължения води до прекратяване на наемното правоотношение, но само ако такова е било създадено по силата на редовно издадена настанителна заповед. По силата на заповед № 436/12.02.1981 г. главния директор на Главна дирекция за изграждане на С. между общината и съпруга на Д. Г., П. Л., е възникнало наемно правоотношение, от което са се ползвали и членовете на неговото семейство. След прекратяването на брака му с Д. Г. титулярът на настанителната заповед е напуснал жилището, така че административният орган е следвало да прекрати наемното му правоотношение. Решението на брачния съд, според което семейното жилище се предоставя за ползване на майката и непълнолетните й деца, не представлява основание за ползването на общинския имот. То не може да се противопостави на общината, която е предоставила имота за ползване на друго лице. При положение, че титулярът на правото вече не може да го обитава, въз основа на съдебното решение и при наличието на установена по съответния ред жилищна нужда, компетентният орган е следвало да издаде нова настанителна заповед на името на Д. Г. Тъй като органът по настаняване не е сторил това, а и не е прекратил наемното правоотношение с П. Л., Д. Г. и нейните деца продължили да обитават жилището по силата на заповед № 436/12.02.1981 г. Със заповед № 77-01-24/14.03.2007 г. обаче кметът на район "Подуяне" отменил заповедта за настаняване, за което уведомил Д. Г. с писмо № 94-00-1845/3/14.12.2009 г., получено лично от нея на 18.12.2009 г. Заповедта от 14.03.2007 г. не е била обжалвана, с оглед на което, считано от датата на влизането й в сила, ползването на общинското жилище от Д. Г. няма основание. При положение, че между нея и Район "Подуяне", Столична община, не съществува наемно правоотношение, не може да се приеме, че право на ползване върху жилището имат нейните дъщери и внукът й като членове на домакинството. С оглед направените констатации касационната инстанция приема, че кметът на район "Подуяне" не се е произнесъл съобразно действителното правно положение. Издадената от него заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Поради това постановеното, макар и въз основа на неточни правни изводи, решение на административния съд, с което заповедта е отменена, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд