Решение № 12615 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2025 г.

ВАССедмо отделение09.12.2025 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 1270 от 08.08.2025 г. по адм. дело 267/2025 г. на Административен съд - Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка - принудително задържане чрез техническо средство скоба, на пътно превозно средство - л.а. Форд Фокус с рег. [номер], приложена на 27.05.2025 г. в 11.38 ч. в гр. Враца, на ул. Г. С. Раковски , от Контрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие Паркинги и гаражи гр. Враца.

ОСЪЖДА Общинско предприятие "Паркинги и гаражи" - Враца, с адрес гр. Враца, ул. "Никола Войводов" 17, да заплати на П. И. В., с адрес гр. Враца, [улица]разноски по делото в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно именувана частна ) на П. И. В. срещу Решение 1270 от 08.08.2025 г. по адм. дело 267/2025 г. на Административен съд (АС) - Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) принудително задържане на пътно превозно средство - л.а. Форд Фокус с рег. [номер] - на 27.05.2025 г. с техническо средство скоба в гр. Враца, на ул. Г. С. Раковски приложена от Контрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие Паркинги и гаражи гр. Враца. Касационният жалбоподател П. И. В., счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК, тъй като е приел за установени факти, при липса на доказателства за това. Така тежестта фактически е прехвърлена на жалбоподателя. Неоснователно съдът е отказал да приеме направени от него снимки и видео, при условие, че частни документи и веществени доказателства са допустими. Съдът неправилно е тълкувал понятието кръстовище в противоречие с пар. 6, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Неправилно е приложил и чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), като не е съобразил, че действието на знака приключва на кръстовището. Твърди, че при прилагането на мярката не е спазен чл. 99, ал. 2 ЗДвП и чл. 6 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца. Излага, че органът не е доказал на кое точно място е паркирал и с кой вертикален пътен знак му е било указано наличието на Синя зона , а негова е доказателствената тежест за това. Той е преминал през вътрешен междублоков път, където при изхода на ул. Раковска няма поставени пътни знаци, че при завой надясно започва Синя зона . Съдът неправилно е посочил, че вътрешният път не е улица и не създава кръстовище. Влизането от вътрешния път към ул. Раковски е именно такова кръстовище. При липса на нов знак след него, не е възникнало валидно задължение за заплащане за паркиране на трите обозначени с маркировка паркоместа преди кръстовището с ул. Трайко Китанчев . Сочи, че касовата бележка, с която е заплатил сумата от 31,00 лв. е издадена незаконосъобразно, преди фактическото плащане, като по този въпрос има подадена жалба до Националната агенция за приходите (НАП), но съдът не се е произнесъл относно доводите му в тази насока. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Контрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие Паркинги и гаражи гр. Враца, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 27.05.2025 г. в гр. Враца, на ул. Г. С. Раковски , към 11:38 ч., Контрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие (ОП) Паркинги и гаражи гр. Враца, поставил на паркиран лек автомобил - л.а. Форд Фокус с рег. [номер], собственост на П. В., техническо средство за принудително задържане скоба, на предна лява гума на автомобила. На предното стъкло, под чистачката пред шофьорското място било поставено съобщение. От приложената към делото снимка, съдът е установил, че е видна марката и регистрационния номер на автомобила, поставената скоба и съобщение, както и част от маркировката на платното. Съдът е посочил, че по делото не е спорно обстоятелството, че П. В., при паркиране на автомобила си, не е заплатил цената за паркиране в Синя зона , съгласно чл. 18 ал. 1 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране - Синя зона гр. Враца. Връщайки се при автомобила си, който бил паркиран на ул. Г. С. Раковски , на средното паркомясто между 15 и 17, и забелязвайки скобата със съобщението, жалбоподателят се обадил на посочения телефон. След пререкания със служителите на ОП Паркинги и гаражи Враца, служители от звено Инспекторат на Община Враца и полицейски служители, такса от 31 лв. била платена от В. (от които 30 лв. за сваляне на скобата и 1 лев за престоя), за което му бил издаден фискален бон с дата 27.05.2025 г. и час 12:15:45 ч. Съдът е посочил, че по делото са представени Заповед 953 от 14.06.2024 г. на кмета на Община Враца, с което са утвърдени условията за използване на техническо средство за принудително задържане (скоба), утвърдените Условия, Заповед 8 от 22.04.2024 г. на директора на ОП Паркинги и гаражи - Враца, с което са определени служителите на общинското предприятие които да управляват служебен автомобил, разпечатка от системата SMS-parking на предприятието относно процесното МПС, извадка от тетрадка на служителите, включваща дата 27.05.2025 г. трудов договор на ответника с предприятието, длъжностна характеристика на ответника, писмено обяснение за случая от ответника, транспортно-комуникационен план Синя зона , етап 1, обхващаш улица Г. С. Раковски в гр. Враца, Протокол 64 от 07.12.2010 г. за създаване на общинското предприятие, Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие Паркинги и гаражи със списък на предоставените за управление терени. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбите на чл. 167, ал. 1 и 2 и чл. 99 ЗДвП. Посочил е, че с Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца (приета с Решение 125/29.05.2008 г. на Общински Съвет гр. Враца) са определени районите и режима при кратко-временно паркиране, както и цените на услугите, в т.ч. за паркирането, при поставяне на скоба и свалянето й. Анализирал е разпоредбите на чл. 2, чл. 3, и чл. 15 от посочената Наредба. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е приложена от компетентен орган. Приел е, че е издадена в допустимата от закона устна форма, при прилагането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съответства на материалния закон и на целта на закона. Съдът е посочил, че не се спори, че на кръстовището на ул. Г.С. Раковски с ул. Трайко Китанчев е бил поставен знак указващ Синя зона . Относно възражението на жалбоподателя, че е излязъл от вътрешна улица на ул. Г. С. Раковски и при завой надясно по нея, не е поставен знак указващ, че ул. Г. С. Раковски , в тази й отсечка, е определена за паркиране Синя зона , съдът е посочил, че т.н. вътрешна улица не е улица, а вътрешно квартален път преминаващ през вътрешен открит паркинг на между-блоковото пространство, като същият действително започва от ул. Любен Каравелов и излиза на ул. Г. С. Раковски . Този вътрешен път не е отбелязан на транспортно комуникационния план Синя зона , където са отбелязани само улиците в съответния район, от който безспорно се установява, че ул. Г. С. Раковски е в Синя зона . Съгласно Приложение 1 към чл. 1 ал.1 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца, по т. 4 е посочено, че ул. Г. С. Раковски цялата е в участък за въвеждане в режим кратковременно платено паркиране Синя зона . Вътрешният път не е улица и не създава кръстовище при излизането си на ул. Г. С. Раковски , поради което не е нужно на се поставя отново знак указващ синята зона. По отношение на мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, съдът е посочил, че в съответствие с чл. 6 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца е отбелязано с хоризонтална пътна маркировка. Непосочването на административен адрес или точното паркомясто на което е бил паркирал автомобилът не се явява съществено нарушение, тъй като е посочена улицата, която се явява Синя зона , а паркоместата не са обозначени с номера. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП регламентира, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Видно от чл. 99, ал. 3 ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца, на улици, площади и паркинги публична общинска собственост, по решение на Общинския съвет, се въвежда режим за кратковременно платено паркиране Синя зона (съгласно Приложение 1) за ППС с допустима максимална маса до 2,5 тона и автобуси до 12 пътнически места. В Приложение 1, т. 4, като участък за въвеждане в режим кратковременно платено паркиране Синя зона е посочена ул. Г.С.Раковска цялата. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата, ППС, което е паркирано в нарушение на тази Наредба, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ( скоба ). Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За процесната ПАМ, по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното й постановяване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. В настоящия случай не се спори, че на 27.05.2025 г. в гр. Враца, на ул. Г. С. Раковски (еднопосочна), към 11:38 ч., от Контрольор, автомобилен транспорт в Общинско предприятие (ОП) Паркинги и гаражи гр. Враца е приложена принудителна административна мярка, чрез поставяне на техническо средство за принудително задържане скоба на паркиран на посочената улица, между 15 и 17, лек автомобил - л.а. Форд Фокус с рег. [номер], собственост на П. В.. Не е спорно също, че при паркиране на автомобила си П. В. не е заплатил цената за паркиране в Синя зона . Установено е, че преди да паркира автомобила си В. е излязъл на ул. Г. С. Раковски от междублоков път, находящ се между перпендикулярните й улици ул. Трайко Китанчев и ул. Стоян Калъчев . Не е спорно и обстоятелството, че след излизането от междублоковия път и завой надясно, на ул. Г. С. Раковски не са поставени вертикални пътни знаци и табели, указващи, че местата за паркиране на улицата, след десния завой, са включени в Синя зона . Пътен знак Д19 "Паркинг" и указателни табели Т17 Табела с текст са били поставени на ул. Г. С. Раковски , на кръстовището с ул. Трайко Китанчев . Съгласно чл. 13 ЗДвП за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране. Както се посочи, разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗДвП регламентира, че местата за паркиране, включително тези за платено паркиране, определени от собственика или администрацията управляваща пътя, се обозначават и с пътни знаци и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Аналогично разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за организация на движението при кратковременно платено паркиране Синя зона гр. Враца гласи, че местата за паркиране в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно платено паркиране Синя зона се сигнализират вертикално с пътни знаци и табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 2, ал. 3 от посочената Наредба, максималното времетраене за еднократно паркиране на ППС в Синя зона не може да бъде за по малко от 30 минути и повече от 3 часа, като това се изписва на пътния знак, указващ режима на паркиране. Съгласно пар. 6, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно пар. 6, т. 1 ДР на ЗДвП "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. От изложените определения следва, че макар да не е улица, междублоковият път, от който е излязъл В. и ул. Г. С. Раковски образуват кръстовище. На посоченото кръстовище знаци, указващи наличието на Синя зона , след завоя надясно по ул. Г.С. Раковски не са поставени. Предвид посоченото спрямо автомобила на В. няма как законосъобразно да бъде приложена процесната ПАМ, тъй като до знанието на водача не е доведено обстоятелството, че мястото, на което е паркирал лекия си автомобил, съставлява Синя зона . Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на изложеното оспорената ПАМ, макар и приложена от компетентен орган и в исканата от закона форма е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби. Същата следва да бъде отменена. Всички останали искания на касатора са извън предмета на правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на касатора се дължат разноски в общ размер на 160,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса пред първоинстанционния съд, 70,00 лева внесена държавна такса за касационната инстанция и 80,00 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г. Разноските претендирани от него за първи след приключване на съдебното заседание са несвоевременно претендирани и не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК