Решение № 3380 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2017 г.

Решение № 3380 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Б., чрез процесуалния представител юрк Д. Христова, против решение № 90/26.01.2017 г. по адм. д. № 609/2016 г. на Административен съд- Б., с което е отменена, като незаконосъобразна негова заповед № 03-010-РД/601/29.08.2016 за отказано финансиране по заявление за подпомагане с ИД 01/06/1/0/01367 от 21.07.2015 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорения акт се съдържат противоречиви фактически основания за издаването му и счита, че съдът неправилно го е отменил, , въпреки че е спазил изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 . Намира, че съдът неправилно кредитирал показанията на двамата разпитани свидетели, един от които дисциплинарно уволнен, поради това и "заинтересован", освен че разгледал делото при внесена д. т. в недостатъчен размер. По изложените в жалбата съображения моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - Л. В. А. - Г. от гр. Б., чрез процесуалния си представител адв. Табутова, както и в отговор на касационната жалба и писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно и необосновано приел за незаконосъобразна заповед № 03-010-РД-601/29.08.2016 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Б., който извод е направил без анализ и съпоставка на всички събрани по делото доказателства. Счита, че при подробен анализ да доказателствата по делото би установил, че кандидатът не е отглеждал гъби през последните 12 месеца и няма икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително, каквото е изискването на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Намира, освен това, че в случая въобще не е отчетено от съда, че отглеждането на гъби "К." изисква ежедневни грижи, като Л. Г. живее в гр. С. Загора, а поземленият имот за отглеждане на гъби се намира в гр. Б., че няма ангажиран персонал да отглежда гъбите, а и че за отглеждането на гъби се изисква вода, като в случая няма данни такава да е осигурена в имота . Преценява като основателно възражението на касатора, че съдебното решение за отмяна на процесната заповед е мотивирано от показанията на заинтересовани свидетели, чиито показания не е следвало да се кредитират и че необосновано е игнориран снимков материал, въз основа на който контролиращ експерт е констатирал липсата на гъби в имота, освен че съдът не е ползвал експертни знания в областта на фотографията, за да направи извода си, че от снимковия материал не може да се установи липсата на гъби-последното -констатирано от контролиращия експерт и отразено в графа забележки на контролния лист и неправилно възприето от съда като неистински документ. Сочи и че протоколите за продажба (л. 180-189) са частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила, като за тези продажби няма издаден данъчен документ или касов бон, поради което чрез тях не се доказва да са отглеждани гъби, респ. да е налице изискуемия икономически размер на стопанството по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Счита и че от съдържанието на заповедта и съпътстващите я документи е видно, че отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма и съдържание - изложени са правни и фактически основания за издаването, като са спазени и административнопроизводствените правила, поради което, като е преценена от съда за незаконосъобразна и е отменена, съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Предлага решението да бъде отменено, а жалбата срещу заповедта на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Б.- отхвърлена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. В. А. - Г. със съдебен адрес гр. Б., срещу Заповед № № 03-010-РД/601/29.08.2016 г., с която, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 предложение 3, вр. чл. 5, ал. 2, т. 3 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е отказано изплащане на финансова помощ по подадено заявление за подпомагане с ИД 01/06/1/0/01367 от 21.07.2015 г. по мярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР за периода 2014-2020", в размер на 24 447,50 лева. От данните по делото съдът е установил, че със заявление за подпомагане с ИД 01/06/1/0/01367 от 21.07.2015 г. оспорващата е заявила участие по мярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като е декларирала, че отглежда гъби "К." в ПИ с идентификатор 04279.11.30 с площ от 3002 кв. м. в землището на гр. Б., със стандартен производствен обем /СПО/, формиран на площ от 1360 кв. м., с приложени бизнес план и договор за аренда от 03.06.2015 г. със срок на действие 10 г., вписан в Агенцията по вписванията. Констатирал и че с уведомително писмо от 18.09.2015 г. жалбоподателката е уведомена за извършване на посещение на място на 25.09.2015 г. и че на същата дата е извършена такава, за което е съставен контролен лист. В последния е отразено, че описаните в бизнес плана култури се отглеждат и че не са установени нарушения. Установил и че този контролен лист е подписан от експерта, осъществил проверката, а на 13.03. 2016 г. е допълнен от втори експерт със забележка, че, видно от снимковия материал към момента на посещение на място, не е открита гъба "К.". Посочил, че с писмо от 12.03.2016 г. от жалбоподателката е поискано да представи всякакви документи, доказващи отглеждане на заявената култура -гъба "К.", реализация на продукция и извършване на агротехнически мероприятия, в отговор на което тя представила стокова разписка за доставка на гъбен мицел, издадена от "Мицел" ООД гр. П., с който са заразени пънчетата в стопанството. С друго писмо от 18.04.2016 г. до жалбоподателката е поискано да представи фактури или други документи, доказващи реализация на произведена продукция, във връзка с изискването на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата, в отговор на което на 27.04.2016 г. тя представила стокова разписка за продадена продукция и протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция. Съдът съобразил и приложения доклад за извършен контрол на 30.10.2015 г., в който е отразено, че не са установени никакви отклонения и че стопанството е за първи път в преход-отглеждат се гъби "К." на площ от 1360 дка и угар 1682 дка с обща площ от 3002 дка, с точно посочен имот, в който се отглеждат и правно основание на ползване, ведно със скица на имота. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на установената от закона форма и при неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с възраженията на оспорващото дружество съдът открил производство по оспорване на съдържанието на последната страница от контролния лист-в частта, попълнена от втори експерт при процедурна проверка, в която от една страна е посочено, че контролният лист е попълнен правилно, а в друга-като забележка е отразено, че видно от снимковия материал към момента на посещение на място, не е открита гъба "К.", като съобразил, че тази част от листа е попълнена на 13.03.2016 г. - близо 6 месеца след извършването на проверката. В тази връзка разпитал като свидетели К. Д. и К. Коларски, като първият посочил, че е извършил лично проверката на място и констатираното е отразил надлежно в контролния лист, а именно, че при проверката е имало пораснали гъби "К." на площ върху заявеното пространство, като на места е имало трупчета, заразени с мицел, а на други- гъби. Посочил и че лично е подписал контролния лист и е направил снимки, съобразно задълженията си по процедура, които доказват, че е направена проверка, но не е възможно от тях да се установи, че няма гъби. Вторият свидетел също установил обстоятелството, че жалбоподателката отглежда гъби, защото е помагал с труд при подготовката на пънчетата и поставянето им в земята, както и че лично е купувал гъби от нея, а тя и в момента отглежда гъби, освен че продава такива както по магазините, така и на борсата в с. К. След анализ на тези безпротиворечиви показания, съпоставени с отразеното в самите отметки на контролния лист и написаното в забележката / в които намерил съществено противоречие/, съдът приел оспорването по чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК за успешно проведено и на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, признал с решението по делото, че в тази част контролният лист е с неистинско съдържание. Обосновал и извод, че в подкрепа на тезата, че се отглеждат гъби е и докладът за извършена проверка /л. 175 от делото/ от 21.09.2016 г., съставен един месец след издаването на оспорената заповед, което му дало основание да счете, че оспорената забележка не може да служи като основание за отказ. С оглед горното приел, че няма основание за отказ по чл. 27, ал. 1, т. 2 пр. трето във връзка чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2015 г., защото чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредбата регламентира извършването на проверка, която може да се извърши чрез посещение на място и/или проверка на място за допустимост за подпомагане, след установяване на фактическото съответствие с представените документи, като проверката на място се извършва в присъствието на кандидата и се съставя контролен лист за резултатите от посещението. В случая, видно от представените доказателства, такава проверка е извършена на 25.09.2015 на място в присъствието на заявителя, съставен е контролен лист, подписан от заявителя без възражения и в него изрично е отразено, че кандидатът е отглеждал през текущата година описаните в бизнес плана култури, както и че културите, които са включени в изчисленията на първоначалния икономическия размер, се отглеждат, не е установен друг ръководител на земеделското стопанство, както и че съществува съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място. Наред с това приел, че от една страна като правно основание в заповедта е цитиран и чл. 27, ал. 1, т. 2, пр. трето от Наредба № 14/2015 г., която норма постановява, че заявлението може да получи отказ в случай, че има несъответствие с изискванията, определени с тази наредба, но в мотивите не е посочено точно на кои изисквания в тази наредба то не съответства. Все пак, от фактите, посочени в заповедта, приел, че административният орган явно е имал предвид несъответствие на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а именно- имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16000 евро включително, като СПО за гъби "К." се определя в кв. м/лева съгласно приложение 1 от Наредбата. Предвид установеното, че жалбоподателката е посочила в бизнес- плана, че ще обработва 3, 002 дка и отглежда гъби върху 1360 кв. м площ и начален икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем е 15993,21 евро, приел, че то е в рамките между 8000 и 16000 евро. Отчел и записаното в контролния лист, че през текущата стопанска година кандидатът отглежда описаните в бизнес плана култури - гъби "К." и счел, че позоваването на писмото на зам. -министъра на земеделието и храните и непредставянето на доказателства за реализирана продукция и извършени агротехнически мероприятия, не е основание да се приеме, че тя не отговаря на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за допустимост на кандидатите. По тези съображения приел, че административният орган не е изложил конкретни мотиви защо е приел липсата на доказателства за реализирана продукция- като основание да преизчисли икономическия размер на стопанството, щом той се изчислява в кв. м/лв., а не на база реализирана продукция, а в случая реализираната продукция може да се приеме за индиция за отглеждане на гъби "К." С оглед на горното съдът приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано финансово подпомагане на заявителя. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По основните възражения в касационната жалба досежно наличие на основание за процесния отказ Върховният административен съд намира за необходимо да посочи, че предвид приложените в преписката документи и кредитираните свидетелски показания във връзка с оспорената забележка на последната страница на контролния лист/ л. 87 от делото/, съдът правилно е приложил относимите разпоредби на Наредба № 14/2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Правилно е приел, че в случая са били налице условията за подпомагане, който извод кореспондира с условията по чл. 5, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 5, ал. 6 от наредбата, както и че неправилно касаторът основава мотивите за отказа, постановен от административния орган, на цитираното в отказа писмо от 24.02.2016 г., изпратено от заместник-министър на земеделието и храните. Не намира опора в доказателствата по делото поддържаната от касатора теза, че е налице основание за постановения отказ за подпомагане, тъй като към момента на извършената проверка на място в земеделското стопанство на бенефициента на 25.09.2015 г. са установени дървени пънчета, заразени с мицел, но без поникнали гъби към датата на проверката. Според чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. (цитираното в оспорената заповед правно основание), заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай, че е налице: несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, в т. ч. и по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата - за икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Тези основания действително не кореспондират с фактите, посочени в заповедта, като последните не са и установени по несъмнен начин от административния орган, с оглед представените по преписката доказателства. Не намира опора в приложимата нормативна уредба отразеното в акта основание за отказа - че при попълването в таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства на "Култивирани гъби-кладница" с код 30942 следва да бъдат взети предвид само площите, заети с гъби - кладница в кв. м, отглеждани поне през последните 12 месеца, в който смисъл било и представеното по преписката писмо от Министерство на земеделието и храните вх. № 02-6500/12029#2 от 24.02.2016 г., непредставляващо нормативен акт. Оттам, незаконосъобразно е и осъщественото преизчисление на началния икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем/стандартно продукция, на 0.00 лв. и 0.00 евро, и основания на него отказ, мотивиран с неизпълнение на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба 14/28.05.2015 г. Изводите на административния съд в тази връзка са правилни и законосъобразни. Релевираният в тази връзка довод в касационната жалба, че съдът неправилно кредитирал показанията на двамата разпитани свидетели, един от които дисциплинарно уволнен, поради това и "заинтересован", не държат сметка, че съдът е осъществил дължимата преценка на свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, вкл. с оглед възможната тяхна заинтересованост, а по отношение на бившия служител на ОДЗ-Б.-че по реда на чл. 170, ал. 1 ГПК той е дал обещание да каже истината, а съобразно ал. 2 на чл. 170 ГПК съдът му е напомнил и за отговорността по НК в случай на лъжесвидетелстване. Най-сетне, по възражението, че съдът разгледал делото при внесена д. т. в недостатъчен размер/само 10 лева/ следва да се посочи, че то, с оглед чл. 209 АПК, не представлява касационно основание. Все пак, за пълнота на изложението може да се отрази, че предвид съдържанието на оспорената заповед, образуваното пред АС-Б. административно дело е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), затова и държавната такса за първоинстанционното производство е определена съгласно точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не е определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая наредба е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. Допълнителен аргумент за това, че делото не е с материален интерес се намира и в относимото и приложимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като такива без определен материален интерес, са посочени административните дела по ЗПЗП. По тези съображения административният съд, като отменил оспорената заповед, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила В този смисъл и напр. решение № 6242 от 18.05.2017 г. по адм. д. № 2201/2017 г., решение № 1810 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 13424/2016 г., и решение № 14289 от 23.11.2017 г. по адм. д. № 13437/2016 г., трите-на IV отд. на ВАС. Посочените по-горе установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Б. е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При този изход на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 12 от делото договор, установяващ действително плащане на договореното в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази наличието на инвокирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., че по административните дела по ЗПЗП минималният размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е 500 лева, го намира за неоснователно. Поради това Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Б. следва да заплати разноски на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение