Решение № 50040 от 1.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2021 г.

Решение № 50040 от 1.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 119/2020 г. на ОС Шумен, с което като е обезсилено първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане. Допуснато е касационно обжалване по въпроса: възможно ли е когато уточнение на исковата молба е направено пред въззивният съд да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение. Жалбоподателят С. И. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът С. Е. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решение от 22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. ВКС е обезсилил въззивно решение № 226/05.11.2018 г. на Окръжен съд - Шумен, по гр. д. № 257/2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да приеме, че въззивното решение е недопустимо ВКС при първото разглеждане на делото е приел, че в подадената искова молба се съдържат противоречиви твърдения, които не са били уточнени чрез даване на съответни указания от съда, за уточняване на твърденията. Посочено е, че при констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 г. Прието е, че като не е процедирал по указания начин Окръжен съд - Шумен е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е счел, че след уточнение на исковата претенция, е сезиран с искови претенции по чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 152 ЗЗД по отношение на процесния договор, и пълномощното, с която е извършена сделката. Приел е, че доколкото при първото разхлаждане на делото районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е прогласил нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави, то той не се е произнесъл по действително предявените искове. Приел е също така, че доколкото с уточнената искова молба, се претендира и нищожност на упълномощителната сделка, по който иск ответници са трети лица, неучаствали в първоинстанционното производство, то на последните следва да се осигури правото им на участие и защита в процеса, като се призоват, и им се предостави право на отговор /в съответствие и с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове след надлежно конституиране на всички страни.. Допуснато е касационно обжалване по въпроса възможно ли е когато уточнение на исковата молба е направено пред въззивният съд да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение. Настоящият състав намира, че отговорът на въпроса следва да е, че е възможно след уточнение на исковата молба, направено пред въззивният съд, да се обезсили решение на първоинстанционния съд, постановено преди това уточнение, когато в резултат на същото е констатирано, че следва да се конституила необходим другар. От даденото с т. 6 ТР No 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. No 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, тълкуване е видно, че неучаствалият в производството пред първата инстанция необходим другар ще бъде третиран различно, ако обжалва съдебното решение или бъде конституиран за първи път във въззивното производство, с оглед на това дали другарството е факултативно или задължително. С ТД № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС е прието, че страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора. Прието е, че при задължителното необходимо другарство въззивната инстанция би следвало да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от първостепенния съд с конституирането на задължително необходимия другар, за да се обезпечи равенството между страните по договора в процеса, което произтича от чл. 9 ГПК. Въззивният съд в конкретния случай правилно е приел, че след като с уточнената искова молба, се претендира и нищожност на упълномощителната сделка, по който иск ответници са трети лица, неучаствали в първоинстанционното производство, то на последните следва да се осигури правото им на участие и защита в процеса, като се призоват, и им се предостави възможност да упражнят правото си на отговор на исковата молба. Твърдението на третото лице за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора. Предмет на производството е съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните. Ето защо обжалваното решение следва да се остави в сила. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да се произнесе по направените разноски включително и за процесуалното представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът