Решение № 9540 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2019 г.

Решение № 9540 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК 131129282, гр. София, срещу решение № 4979/15.07.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 4455/2019 година, с което е отхвърлена жалбата им срещу предписание № 000826/15.03.2019 година на Главен инспектор при отдел "Контрол по храните" при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Кюстендил. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в административния акт липсва конкретика по отношение на очакваното от дружеството поведение. Не били указани предписанията. Понятието "подходящи условия, които да предпазват от всякакво замърсяване" било прекалено общо и създавало възможност за различни интерпретации. На следващо място се твърди липса на събрани доказателства, които да обосноват извод за възможност за замърсяване. Констатациите в тази насока се основават на субективни възприятия. В случая стоките били позиционирани на щандове, покрити от три стани. От друга страна, били предоставени специални материали като ръкавици, хартиени торбички и щипки, именно с цел клиентът да не докосва стоката с ръка. Съдът не коментирал създадените по посочения начин мерки за сигурност. С оглед на изложеното, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отмени като материално незаконосъобразно предписание № 000826/15.03.2019 година на Главен инспектор при отдел "Контрол по храните" при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Кюстендил. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Главен инспектор при отдел "Контрол по храните" при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Кюстендил, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че констатацията на органа е за продажба на стоки за директна консумация – хляб, хлебни изделия и тестени закуски, които не са предварително опаковани и които са поставени в обекта за продажба по начин позволяващ замърсяване и непосредствена близост на клиента. По този начин били нарушени разпоредбите на Приложение II, Глава IX, параграф 3 от Регламент № 852/2004 година относно хигиената на храните. Предписанието било издадено на основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните (отм.);. С оспорения акт били констатирани несъответствията – продажба на стоки за директна консумация по начин, че не са защитени от замърсяване. Указанията били за създаване на условия за предпазване от замърсяване, без органа да указва по какъв начин точно да се осъществява това. Соченият Регламент бил директно приложим, като актът бил придружен с доказателства относно начина за съхраняване и предлагане на стоките за продажба. Твърди, че ръкавиците и торбичките предпазвали от пипане, но не и от отлагане на прах върху стоката, както и от замърсяване чрез секрети от кихане, кашляне и прочие. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК 131129282, гр. София, срещу предписание № 000826/15.03.2019 година на Главен инспектор при отдел "Контрол по храните" при Областна дирекция по безопасност на храните гр. Кюстендил. С последното, на основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните (отм.); , на "Кауфланд България ЕООД ЕНД КО" КД е предписано да осигури подходящи условия, които да предпазват от всякакво замърсяване изложени за продажби храни – хляб, хлебни изделия и тестени закуски. С обжалваното решение № 4979/15.07.2019 година Административен съд София град по адм. д. № 4455/2019 година отхвърля жалбата на дружеството, като обосновава, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При служебен контрол на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав обосновава валидност и допустимост на съдебния акт. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Спорът пред касационната инстанция касае правилното приложение на материалния закон: При извършена проверка, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд прави извод за правилно приложение на материалния закон от административния съд: Предписанието е дадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните (отм.); , съобразно който компетентните органи имат право да посочват в писмен вид конкретно установени от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняването им. Въз основа на анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционият съд е обосновал правилен извод за материална законосъобразност: При пряко приложение на цитирания регламент, на територията на страната действа изискване на всички етапи на производство, обработка и разпространение, храните да се предпазват от замърсяване, което би ги направило негодни за употреба. В конкретната хипотеза храните са поставени в зала за продажба по начин, че съществуват условия за директен контакт – отлагане на прах, секрети от кихане и кашляне и прочие. Поставянето на прегради, както правилно е приел административният съд не създава защитена среда. Като от това не предпазват и поставените на място в обекта ръкавици, щипка и хартиени торбички. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя в сочената посока. Напротив, първоинстанционният съд е обосновал извод за неотносимост на същите предвид факта, че не гарантират запазване чистотата на сочените продукти. В доклада от 15.03.2019 година е констатирано отстраняване на съществуващи стъклени предпазни покрития. Правилен е изводът на административния съд, че предписаната мярка не противоречи на принципа за съразмерност в административното производство. Същата е съответстваща за постигане на целите по посочения регламент. Предвид гореизложеното, касационната инстанция обосновава извод за правилност на обжалвания съдебен акт. Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационна инстанция в размер на 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд