Решение № 4984 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2012 г.

Решение № 4984 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станков, срещу решение № 3486/25.06.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7434/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на АССГ относно началния момент на дължимост на лихвата при възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. Според касатора, правната уредба на възстановяване на надвнесен акциз е дадена в специален закон - ЗВНАУА в сила от 1.01.2011 г. В този закон е уредена процедура, която започва с подаване на писмено искане и приключва с издаването на акт от компетентния орган след преценка за наличието на основанията за възстановяване на надвнесен акциз. След като възстановяването на акциза е обусловено от поискването му в определения от закона срок, то не може да се приеме, че лихвата се дължи от датата на вноса. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Марти" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. "Мошино", ул. "Юрий Гагарин", бл. 1, вх. И, ет. 7, ап. 66 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 5805-0088/12.05.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 474/6.07.2011 г. на директора на Агенция "Митници", в частта му, в която е постановено, че лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА върху възстановения надвнесения акциз в размер на 2 950 лв. се дължи за периода от влизането на закона в сила до окончателното плащане. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния за страните по делото въпрос - от кой момент се дължи законната лихва по чл. 4 от ЗВНАУА - от момента на влизане на закона в сила /1.01.2011 г./, както е приел административният орган в оспорения акт или от момента, в който акцизът е бил внесен от жалбоподателя - 12.06.2008 г., каквато е тезата на оспорващия. За да отмени решението на и. д. началника на Митница Столична в оспорената част и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за възстановяване на акциза заедно със законната лихва за периода от 12.06.08 г. до окончателното плащане, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАДС /отм. в сила от 1.01.2010 г./, която предвижда различна ставка на акциза при внос на употребявани автомобили в сравнение с акциза, дължим при внос на същия по мощност нов автомобил противоречи на забраната по чл. 110 от ДФЕС, което е прието в решение на СЕС от 3 юни 2010 г. по дело С-2/09 г. Следователно, считано от 1.01.2007 г., когато България се присъединява към ЕС, общностната норма има примат над националната. Поради това, акцизът, внесен от "Марти" ЕООД в размер, надвишаващ предвидения такъв за нови автомобили, е събран без правно основание и подлежи на възстановяване. В т. 48 от цитираното решение СЕС е приел, че не са налице предпоставките за ограничаване на неговото решение във времето, каквото е било искането на българското правителство. ЗВНАУА не регламентира ново материално право, а урежда само реда за упражняване на правото на възстановяване. Поради това, лихвата не се дължи от влизането му в сила. Освен това, в случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изречение първо от ДОПК, тъй като акцизът е събран от орган по приходите - в случая митническия орган. Съгласно чл. 76г, ал. 4 от ЗАДС (отм.) въз основа на подадената декларация компетентното митническо учреждение определя размера на дължимия акциз и го съобщава на лицето. Аналогична е и разпоредбата на чл. 72а, ал. 2 от ППЗАДС, която детайлизира процедурата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилни изводите на АССГ. Решенията на СЕС, постановени по идентични казуси, са подробно обсъдени в решение № 14771 от 23.11.2012 г. на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 2689/2012 г. Видно от същите, държавите-членки са длъжни да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза данъци с лихва като компенсация за тяхната неналичност. В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и нормата на чл. 4 от ЗВНАУА. Въпросът за определяне на периода на олихвяване на събраните в нарушение на правото на Съюза суми е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите-членки. Съгласно принципа на равностойност, правилата, регулиращи възстановяването на събрани в нарушение на националното законодателство суми, следва да бъдат приложени и по отношение на възстановяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. Поради това, преценката относно началния момент, от който се дължи законната лихва при възстановяване на недължимо внесен акциз, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон липсва изрична уредба. Незаконосъобразен е и изводът на АССГ, че акцизът, който е възстановен, е бил внесен или събран въз основа на акт на компетентния митнически орган, поради което следва да се възстанови със законната лихва за изтеклия период, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК. Съгласно чл. 72а, ал. 1 от ППЗАДС, действаща към момента на вноса, в случаите по чл. 76г от закона се подава акцизна декларация по образец съгласно приложение № 13а в 14-дневен срок от въвеждане на стоките на територията на страната преди първоначалната регистрация на автомобила в Република България. Такава дружеството е подало и същата е приложена на л. 23 от делото. Определило е в декларацията си точния размер на дължимия акциз - 4 550 лв. и поради това, след извършената документална проверка митническият орган е отбелязал върху самата декларация, че декларираното съответства на представените документи и дължимият акциз е правилно определен. Ал. 2 на цитираната разпоредба не променя факта, че задължението за акциз са определя въз основа на подадена акцизна декларация. Предвиденият контрол от страна на митническите органи и определянето евентуално от тях на друг размер върху декларацията, ако посоченият в нея от лицето е неправилен, не води до извод, че акцизът се внася в изпълнение на конкретен издаден от митническите органи акт, в който се определя размера, правното основание, задълженото лице и в който се излагат освен правни и фактически основания във връзка с определянето на задължението. Поради това в редица свои решения ВАС е приел, че е налице втората хипотеза на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, изискваща реализиране на административно производство по възстановяването, което се инициира от заинтересованото лице. В случая, това е производството по чл. 7 и следв. от ЗВНАУА и законната лихва се дължи от датата на подаването на искането /решение № 13458 от 29.10.2012 г. по адм. д. № 57/2012 г., решение № 14086 от 8.11.2012 г. по адм. д. № 1112/2012 г. и др./. Тъй като оспореното пред АССГ решение № 5805-0088/12.05.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 474/6.07.2011 г. на директора на Агенция "Митници", в частта му, в която е постановено, че лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА върху възстановения надвнесения акциз се дължи за периода от влизането на закона в сила до окончателното плащане /т. е. от по-ранен момент/, е влязло в сила като необжалвано по отношение на така определения период на дължимост на лихвата, то следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящето, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, искането за което е своевременно направено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,