Решение № 420 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2022 г.

Решение № 420 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7076/2022 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. Т. от гр. София срещу решението по т. 16 от протокол № 24 от заседанието на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 22.06.2022 г., с което е оставено без уважение предложението му за повишаване на място в по-горен ранг "прокурор във ВКП и ВАП", поради липса на предпоставките по чл. 234 от ЗСВ. Жалбоподателят твърди, че отговаря на всички предпоставки, посочени в чл. 234 от ЗСВ за повишаване в ранг "прокурор във ВКП и ВАП", и че органът неправилно е приравнил законовото изискване на цитираната разпоредба за прослужено време на същата или приравнена длъжност с прослужено време на съответния ранг на една и съща длъжност. Моли съдът да отмени решението на ПК на ВСС като незаконосъобразно и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Петкова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Аргументира теза за законосъобразност на атакуваното решение на ПК на ВСС и оспорва направеното от жалбоподателя тълкуване на приложимия закон. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира жалбата за допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на ПК на ВСС в преклузивния срок по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна (активно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт). Разгледана по същество, жалбата е основателна. От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че с решение на ВСС по протокол № 35 от 30.09.2010 г. Р. Т. е назначен на длъжност "младши прокурор" в Софийска районна прокуратура (СРП), на която встъпва на 03.11.2010 г. В периода 04.11.2013 г. – 31.05.2016 г. е прокурор в СРП, а считано от 31.05.2016 г. и към датата на вземане на обжалваното решение (22.06.2022 г.) е заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор на СРП (назначен на тази длъжност с решение на ПК на ВСС по протокол № 4 от 25.05.2016 г.). С решение на ПК на ВСС по протокол № 33 от 06.11.2019 г. на основание чл. 234 от ЗСВ Р. Т. е повишен на място в по-горен ранг "прокурор в апелативна прокуратура", считано от датата на вземане на решението. При проведеното с решение на ПК на ВСС по протокол № 14 от 21.04.2021 г. по отношение на Т. е приета комплексна оценка "много добра". На 15.06.2022 г. същият е подал молба до ПК на ВСС за повишаването му на място в по-горен ранг "прокурор във ВКП и ВАП", прилагайки кадрова справка, съгласно която към 13.06.2022 г. притежава юридически стаж 12 години, 8 месеца и 1 ден. Молбата е разгледана в заседание на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към ПК на ВСС на 21.06.2022 г., като с решение по т. 16 помощният орган е изразил становище за оставянето й без уважение поради липса на предпоставките по чл 234 от ЗСВ – прокурор Т. не е прослужил най-малко 3 години от настъпилата промяна, свързана с повишаването му в ранг "прокурор в АП". Преписката е внесена на заседание на ПК на ВСС на 22.06.2022 г., на което изцяло е възприето предложението на КАК и е взето оспореното решение. Проверяваното решение на ПК на ВСС е материално незаконосъобразно. Съгласно чл. 234 от ЗСВ повишаването на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена оценка "много добра" от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. В чл. 235 от ЗСВ е предвидено, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател, а тези рангове са регламентирани в разпоредбите на чл. 233 от ЗСВ, като според ал. 1 възходящите рангове за прокурор са: "прокурор в окръжна прокуратура", "прокурор в апелативна прокуратура" и "прокурор във Върховна касационна прокуратура и във Върховна административна прокуратура". По отношение на прокурор Р. Т. както към датата на подаване на молбата, така и към тази на постановяване на обжалваното от него решение, са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки за повишаване на място в по-горен ранг – получил е положителна комплексна оценка "много добра" при последното атестиране през 2021 г., притежава необходимия съгласно чл. 164 от ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг "прокурор във ВКП и ВАП", а именно повече от 12 години. Както основателно сочи в тази връзка жалбоподателят, ПК на ВСС неправилно е приравнила законовото изискване на чл. 234 от ЗСВ за прослужено време на съответната или приравнена длъжност с прослужено време на съответния ранг на една и съща длъжност. В случая е без правно значение това, че към момента на подаване на молбата му не е прослужил поне три години от настъпилата промяна, свързана с повишаването му в ранг "прокурор в апелативна прокуратура", понеже това основание не е измежду основанията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 234 от ЗСВ за прослужено време на съответна или приравнена длъжност. В приложимата нормативна уредба след мащабното изменение на Закона за съдебната власт през 2016 г. няма изискване за повишаване на място в следващ възходящ ранг като способ за кариерно развитие и израстване на магистратите в съдебната система магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност с придобития ранг не по-малко от три години, каквато е тезата на ответниковия повереник. Притежаваният ранг не е длъжност по смисъла на чл. 163 от ЗСВ. Разпоредбата на чл. 235 от ЗСВ, която регламентира, че повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател, е във връзка с чл. 233 от ЗСВ, определящ възходящите рангове. В същия дух е и актуалната практика на ВАС по сходни казуси. Изложеното обуславя извод, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което трябва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на ПК на ВСС за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,