Решение № 5812 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници против решение 7036/28.02.2025 г., постановено по адм. д. 1156/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 32-700892/17.01.2024 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе относно определените допълнителни държавни вземания в общ размер 12 201.56 лева по ЕАД 21BG0040060609264R4/24.11.2021 г. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие материалния закон. Твърди опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства, включително заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Оспорва изводите на съда за установяване на непреференциален произход на декларираните стоки със сертификат за движение EUR.1, доколкото той се използва за доказване на преференциален произход. Сочи непълноти и несъответствия в документите за доказване на произхода на стоката от ЕС. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Тисенкруп матириалс България ООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил ново митническо задължения по митническа декларация с MRN 21BG0040060609264R4/24.11.2021 г. в общ размер 12 201.56 лева. Източник на задължението е разпоредената от митническия орган промяна в елементите от данни в декларацията за стоката относно кода на държавата на произхода, като вместо ЕС е посочена Турция. Прието е, че допуснатата до свободно обращение стока по МД на Тисенкруп матириалс България ООД с код по ТАРИК 7216339000 е в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1013 на Комисията от 17 юли 2018 година за налагане на временни защитни мерки във връзка с вноса на някои стоманени продукти и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. Според митническия орган, приложения към МД сертификат за движение EUR.1 J 0708281/15.11.2021 г., в който като държава на произхода е посочена Испания, е издаден от турските митнически органи за износителя от РТурция на основание Решение 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в oбхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 година за изменение на протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО) и не представлява доказателство за непреференциален произход на стоките в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията. Така е обоснован отказът да се приеме декларирания европейски непреференциален произход на стоката и определянето на турски непреференциален произход за нея на основание чл. 243, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Приложено е извънквотно мито със ставка 25 % на основание чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията, като при зачитане на декларираната МС в размер 40 671.88 лева са установени допълнителни задължения за мито в размер 10 167.97 лева и за ДДС в размер 2 033.59 лева. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. Като основания за незаконосъобразност на акта е възприел допуснато при издаването му нарушаване на процесуалните правила, което е довело до противоречието му с материалния закон. По установяванията на съда решението на митническия орган е заключителен акт в производство за последващ контрол на декларирането по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, образувано със заповед за възлагане ЗАМ-120/32-352/27.01.2023 г. на директора на Агенция Митници, връчена на декларатора на 01.02.2023 г., със срок на проверката два месеца, считано от датата на връчването. Със заповед ЗАМ-589/32-123901/31.03.2023 г. на директора на агенцията заповедта от 27.01.2023 г. била изменена, като е посочено, че срокът на проверката трябва да се чете четири календарни месеца. В мотивите на съдебния акт е възпроизведено заключението на СТЕ, според което стоките по вноса са с доставчик (износител) ARCELORMITTAL RZK C/ELIK SERVIS MERKEZI, Истанбул, Турция, който е получил стоките от ,,A.G. SIDERURGICA BALBOA, S. А. Испания. Обсъдени са декларираните при износа от Турция и вноса в България митнически режими, за да се че стоката първоначално е била внесена в Турция от Испания и в последствие, изнесени от Турция в България, без да получават друг митнически режим. За произхода на стоката от испанското дружество на турското са представени фактура от 01.03.2021 г. и сертификат за движение EUR.1 А 1257025 Т от 02.03.2021 г., като доставената на българското дружество стока Н-образен профил била част от доставената от испанското дружество. Стоките били декларирани с тарифен код 7216 33 90 00 в декларациите за износа и за вноса. По решаващите изводи на съда изменянето на заповедта за възлагане с последваща заповед е недопустимо, тъй като не се изправя фактически грешка, а иде реч за порок на формата. Като противоречащо на административнопроизводствените правила е определено и издаването на утежняващия акт без за преодоляването на съмненията относно произхода на стоката да са използвани възможностите на международното сътрудничество. Първостепенният съд е разрешил спора за произхода на стоките в контекста на разпоредбите на чл. 60 и 61 МКС и Решение 1 на Съвместния комитет. Приел е, че неправилно не е зачетен от митническия орган сертификатът за движение, представен при вноса, без да са осъществени процедурите за проверка по чл. 33 от Протокол 1 относно определението на понятието продукти с произход и методите на административно сътрудничество към Решение 1 на Съвместния комитет. Сертификатът представлявал официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Сертификатът за движение и декларацията за произход били от категорията на доказателствата за установяване на произход по споразуменията за свободна търговия. Произходът на конкретната стока се установявал и от търговските и превозните документи. Отречено е съществуването на определените допълнителни публични задължения без да е установен различен от декларирания произход на стоката. Решение е неправилно. С арг. от съобр. 197 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията налагането на защитни мерки чрез откриване на тарифна квота е за внос на стоки с произход Турция. По аргумент за противното за стоките, за които Турция е държава на износа, но не и на произхода, защитните мерки не се прилагат. Стоката с код по КН 7216 33 90 е в обхвата на приложение I на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на продуктите, за които се открива тарифна квота. Изчерпването на тарифната квота е основание за прилагане на извънквотното мито в размер 25 % по чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. С арг. от чл. 154, § 1, б. а МКС стоките с произход Испания са променили митническия си статус от съюзни на несъюзни с извеждането им от митническата територия на Съюза при износа за Турция, а с МД с MRN 21BG0040060609264R4 не е заявено поставяне под режим допускане за свободно обращение на стоки с преференциален произход. Затова е съобразено с материалния закон разбирането за прилагане на правилата за придобиване и доказване на произхода за стоки с непреференциален произход по чл. 60 и чл. 61 МКС (вж. и чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/159 на Комисията). Обратно на приетото от първостепененния съд, сертификатът за движение EUR.1 не установява непреференциален произход на стоката. ЕС и РТурция са страни по Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (Турция като част от участниците в Барселонския процес). В тази конвенция се определят разпоредби за произхода на стоки, търгувани по силата на съответните споразумения между договарящите страни (вж. чл. 1 от Конвенцията), като съответно споразумение означава споразумение за свободна търговия (така чл. 2, т. 3 от Конвенцията). Сертификатът за движение EUR.1 в образеца по приложение IIIа от Конвенцията е доказателство за преференциален произход (чл. 15, § 1, б. а от Конвенцията). Според бележката, озаглавена Член 33 Отказ от преференциално третиране без проверка от Известие 2007/C 83/01 на Комисията относно обяснителните бележки към пан-евро-средиземноморските протоколи за правила за произход (ОВ C 83, 2007 г., стр. 1), доказателството за произход се счита за неприложимо по-специално когато стоките, за които се отнася сертификатът за движение EUR.1 или EUR-MED, не са обект на преференциално третиране. В тази хипотеза въпросният сертификат трябва да се счита за неприложим, без да е необходимо да се прибягва до митническите органи на договарящата страна износител (в този смисъл т. 34 от решението на Съда по дело С-351/24). По-аргумент за по-силното основание сертификатът за движение е неприложимо доказателство за непреференциален произход. Първоинстанционният съд не е мотивирал изборът си да се довери на заключението на съдебно-техническата, а не на комплексната съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза. Първата посочва общо информационните източници за движението на стоките от испанското дружество ,,A.G. SIDERURGICA BALBOA, S. А. до българското Тисенкруп матириалс България ООД. Втората изследва в детайли съдържанието на митническите декларации при вноса в Турция, при износа за България и вноса в България декларираните тарифни кодове и описанието на стоката, както и съдържанието на анализния сертификат в ЕА 283 по МД за вноса в България. По вносната декларация в Турция от 15.03.2021 г. стоките са декларирани с тарифни номера 721633909000; 721632919000; 721632999000; 721631909019, а в износната турска митническа декларация с 21341300ЕХ912829/15.11.2021г. и в българската митническа декларация с MPH 21BG004006060926R4 от 24.11.2021 г. стоките са с деклариран тарифен код съответно 721633909000 и 7216339000. Съществуват разлики между описанието на стоката в МД за внос в РТурция и МД за внос в РБългария (ламарина на профили при вноса в Турция и Н профили при внос в България). Посоченият в МД с MPH 21BG004006060926R4 анализен сертификат е с дата 29.10.2021 г. и не може да се обвърже с вносната декларация в Турция от 15.03.2021 г. По съдържание и предназначение сертификатът за качество не доказва произход на стоката. Цененият от първостепенният съд източник на специални знания съдържа обобщение, че В търговските и превозните документи: търговски фактури, опаковъчни листа международни товарителници, не са посочени специални марки за идентификация на стоките, освен посочените означения в описанието на процесната стока: Н-профили НЕБ 240/12-S275JR; Стоманени профили НЕБ 240 12 МТ; НЕБ 240 12 MTS275JR; : Стоманени профили НЕБ 240 12 МТ, качество S275JR.. Затова сочените документи не са информационен източник за произхода на стоката. Стоката не може да се проследи при съпоставка на фактурите и сертификатите за движение, тъй като фактурите не са посочени в сертификатите. Липсват информационни източници за определяне на държава на произхода различна от държавата на износа. При действието на чл. 60, § 1 МКС стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. За стоки, при чието производство участват повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството /чл. 60, § 2 МКС/. Неприложимо е правилото за определяне на произхода на върнати стоки по чл. 12, § 2 от Решение 1/2009, тъй като не се установява тъждество на върнатите и изнесените стоки (чл. 12, § 1, б. а от Решението). Това изключва изследването на осъществени по отношение на стоката операции по чл. 12, § 1, б. б от Решението. За стоките по приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията с произход Турция с изчерпана тарифна квота правомерно е приложено извънквотното мито по чл. 1, § 6 от Регламента върху нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. При облагането на вноса в ДО за определянето на задължението за ДДС се включват дължимите мита при вноса (чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС). Неправилен е изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решението на митническия орган. В контекста на цитираното решение на Съда по дело С-351/24 проверката по чл. 32 от допълнение I към Регионалната конвенция, озаглавен Проверка на доказателствата за произход не е дължима. Не противоречи на процесуалните правила продължаването на срока на проверката със заповед ЗАМ-589/32-123901/31.03.2023 г. Съдържанието на заповедта я определя като такава, основана на чл. 84в, ал. 7 ЗМ. Със заповедта за възлагане е определен максималния срок на проверката по чл. 84в, ал. 6 ЗМ. Затова и заповедта от 31.03.2023 г. не е такава за изменяне на заповедта за проверка в рамките на последващия контрол (чл. 84в, ал. 5 ЗМ). И да е неправомерно удължаването на срока на проверката, последицата не е по необходимост незаконосъобразността на заключителния акт в производството без да е определен ефекта на нарушението върху съдържанието му. В контекста на горното е неверен правният извод на административния съд за противоречие с материалния закон на разпоредената с решението на митническия орган правна промяна, изразена в корекция на държавата на произход на стоките по МД на Тисенкруп матириалс България ООД и установяването на допълнителни публични задължения при вноса. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу акта на митническия орган. При този изход на Агенция Митници /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за всяка съдебна инстанция в размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,