Решение № 5438 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2013 г.

Решение № 5438 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к служба по геодезия, картография и кадастър гр. Русе, срещу решение № 44/7.01.2013 г., постановено по адм. д. № 277/2012 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени, с произтичащите от това последици. Ответникът, Георги Аврамов Чернев от гр. Русе, в писмен отговор и защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на направените разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Георги Аврамов Чернев, отказът на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Русе, обективиран в писмо изх. № 18-10-1872/3.08.2012 г. да издаде скица-извадка от кадастралната карта на гр. Русе за сграда с идентификатор 63427.2.3959.3 по заявление на Чернев и върнал преписката на административния орган с указания за издаде исканата скица, като административна услуга. За да постанови решението си, съдът приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от издаване на скицата от кадастралната карта, с оглед водено от него дело за собственост на сградата с лицата, записани в кадастралния регистър като собственици на същата. Решението е правилно. Издаването на скица-извадка от кадастрална карта представлява административна услуга по смисъла на определението по § 1, т. 2, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията /ДР на ЗАдм./ и се издава при поискване на лице, което има правен интерес за това. Правен интерес във всички случаи притежават лицата, вписани в кадастралните регистри като собственици на съответния имот или сграда, нанесени в кадастралната карта. Правен интерес от исканата услуга могат да имат и други лица, ако докажат наличен такъв. В конкретния случай жалбоподателят е доказал правен интерес, с представяне на доказателства, че е налице спор за собствеността върху сградата, за която е поискал издаване на скица, с лицата записани в кадастралните регистри като собственици, заведен в Районен съд гр. Плевен. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че изричният отказ е незаконосъобразен, като го отменил и върнал преписката на административния срок с указания да се издаде исканата скица. Административният орган е бил длъжен да укаже на заявителя, че следва да представи доказателства за наличие на правен интерес от исканата административна услуга, с оглед разпоредбата на чл. 35, във връзка с чл. 30, ал. 2 АПК, с оглед преди всичко на допустимостта на искането по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК, в каквато насока липсват доказателства, за извършване на посочените действия от административния орган. С оглед на това неоснователно касационният жалбоподател се е позовавал на обстоятелството, че Чернев е представил доказателства за наличен правен интерес в съдебното обжалване на отказа, като правилно административният съд ги е имал предвид при разглеждане на законосъобразността на оспорения отказ. Като се има предвид изложеното не се установяват нарушения на материалния и процесуален закон и решението е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно, но са доказани документално в размер на 66 лв., пътни разноски. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не е представен документ, че е разходвана сумата за касационната инстанция, поради което в тази част искането е недоказано. Касационната жалба в частта й срещу решението на съда за присъдените разноски, представлява искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, в която част образуваното производство следва да се прекрати и делото се изпрати на компетентния съд - Административен съд - гр. Русе, за произнасяне. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК