Решение № 8973 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2017 г.

Решение № 8973 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8206/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПСП З." ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощниците адв. С. Д. и адв. Р. Т., срещу решение № 2847 от 26.04.2017 г. постановено по адм. дело № 8061/2016 г. по описа на 2 състав на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3, с което е определена цена от 7,02 лева/МВтч за производители на електроенергия от вятър и слънце. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост. При подробно изложени съображения, прави искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на отмяна на атакувания административен акт с разпореждане за връщане на административната преписка на органа за произнасяне при съобразяване на указанията за правилно приложение на закона дадени от съда. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., чрез процесуалния си представител Б. - старши експерт в дирекция "Правна", в съдебно заседание и в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде оставен в сила съдебния акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Заинтересованата страна - "Е. с. о." ЕАД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ПСП З." ЕООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3, с което е определена цена за достъп до електропреносната мрежа, която се дължи от производителите на енергия от слънчева и вятърна енергия в размер на 7,02 лв./МВтч, без ДДС. С процесното решение жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. За да постанови своя акт, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган, свързани със спазването на административните правила при приемане на оспорваното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са представени във фактическата част на обжалваното решение. На следващо място първоинстанционния съд е установил, че решението съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. По производството съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, като видно от същата е установено, че към Наредбата няма разработени нови указания за образуването на цената за достъп до електропреносната мрежа. Следователно съдът е достигнал до извода, че ценообразуващите елементи на цената за достъп до електропреносната мрежа са необходими годишни приходи и прогнозно количество електрическа енергия за съответния ценови период. А необходимите годишни приходи се формират на базата на признатите от комисията икономически обосновани разходи и възвращаемост на капитала. Видно от таблицата, намираща се на лист 39 от Решението (лист 82 от делото), именно въз основа на тези ценообразуващи елементи КЕВР е определила цената за достъп. Посочен е размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 MWh. Тези стойности на ценообразуващите елементи КЕВР е приел за обосновани след анализ и въз основа на преценка в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност на предложените от "ЕСО" ЕАД данни, като в решението и предшестващия го доклад на работната група доклада са изложени съображенията на органа за приемането, съответно за коригирането на част от показателите. Единствената корекция, която КЕВР е извършила, в посока увеличаване размера на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи. Административният орган е обосновал извършената промяна с приетия механизъм за компенсиране на разходите на дружеството за допълнителна разполагаемост за периода 09.2012 г. - 04.2015 г., установен с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. С това решение КЕВР е признал за основателно искането на "ЕСО" ЕАД да бъде компенсирано за направените от него разходи за осигуряване на допълнителни резервни мощности, които да балансират динамично променящата се генерация от соларни и вятърни паркове, натрупани в периода месец септември 2012 - месец април 2015 г. Компенсаторният механизъм, съгласно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периоди, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. Като такива при определяне на цените за новия ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц -33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв. Административният орган е приел, че средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 лв. В тази насока административният орган е изложил подробни мотиви, които се споделят и от първоинстанционния съд и се обуславя извода, че компенсирането на направените от "ЕСО" ЕАД в периода 09.2012 г. - 04.2015 г. разходи за допълнителна разполагаемост е в съответствие с материалноправните разпоредби. На следващо място съдът е приел, че решението е съобразено и с чл. 31, т. 2 от ЗЕ, който предвижда цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и поддържане на резервни и регулиращи мощности. В чл. 10, ал. 2 от НРЦЕЕ са посочени видове разходи, които изрично са изключени от състава на признатите от комисията разходи за целите на ценовото регулиране. След като разходите, натрупани в периода от месец септември 2012 г. до месец април 2015 г., са свързани с лицензионната дейност на предприятието, осъществени са с оглед изпълнението на задълженията му като оператор на електропреносната мрежа, икономически обосновани са и не попадат в нито една от хипотезите по чл. 10, ал. 2 от НРЦЕЕ, а същевременно не са били компенсирани, са налице предпоставките същите да бъдат възстановени посредством включването им в цената за достъп, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. Същевременно, тези разходи не са нито невъзстановяеми по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ЗЕ, нито разходи, произтичащи от наложени на енергийното предприятие задължения към обществото по чл. 35 от ЗЕ и поради това не могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 12, т. 17 от ЗЕ. Предвид изложеното, законосъобразно цената е определена при отчитане на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 09.2012 - м. април 2015 г., а приемайки да бъде извършено поетапно компенсиране на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, ответникът е съобразил и приложил изискванията на чл. 6, ал. 1, 2 и 4 от АПК. В този смисъл е прието от съда, че заключението на вещото лице по работилата по делото СИЕ потвърждава горните изводи. Предвид което административния съд е достигнал до извода, че формираната въз основа на така посочените ценообразуващи елементи, определената в оспореното решение на КЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа, дължима от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, е недискриминационна, основана на обективни критерии и определена по прозрачен начин. На следващо място административния съд не е споделил тезата на жалбоподателя за необосновано определени цени за достъп за производителите от вятърна и от слънчева енергия, тъй като счита, че еднаквото третиране на този вид производители е обосновано както с оглед спецификите на производство на този вид електрическа енергия като такова от възобновяеми източници, така и от установения общ правен режим на производството на такава енергия. За неоснователни са приети и възраженията в посока, че определените стойности на цените на достъп били в противоречие с чл. 2 на Регламент (ЕС) 838/2010 г. от 23.09.2010 г. за определяне на указания относно механизма за компенсиране между операторите на преносни мрежи и на общ регулаторен подход по отношение на таксите за пренос, както и в противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 714/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и по-конкретно на чл. 14 от Регламента. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд С.-град е изяснил правилно фактическата обстановка, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви. Неоснователно е възражението относно неизпълнение на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "ПСП З." ЕООД, защото дружеството е обжалвало Решение № Ц-19/2016 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато ако не е допуснато би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са преценени и анализирани от Комисията и не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "ПСП З." ЕООД е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС. При утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВтч, като е определена цена за достъп 7,02 лв./МВтч. КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от "ЕСО" ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ, необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба, цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподателя доводи, че решението на КЕВР е дискриминационно. Заплащането на цени за достъп до мрежата е задължение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Определената цена е в съответствие с нормите на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), а административният орган е основал своето решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Относно възражението, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, следва да се отбележи, че съгл. § 8 от ПЗР на ЗЕ невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия по чл. 34 и 35 могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределително дружество, не следва да дължи цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределително предприятие. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и ПТЕЕ, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответника има право на разноски, но същите не следва да бъдат присъдени макар и своевременно поискани, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране се представлява от упълномощен представител - на длъжност старши експерт в Дирекция "Правна", следователно същите не заемат длъжността юрисконсулт, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. е предвидено, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, следователно настоящия състав приема, че не налице такова представителство и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,