Решение № 6232 от 12.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Трайков от гр. Пловдив срещу решение 2172/23.11.2022 година, постановено по адм. дело 2515/2022 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил ОПЕЛ , с рег.[рег. номер], собственост на жалбоподателя, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на [улица]пред 11, гр. Пловдив от И. Младенов - ст. полицай в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОДМВР-Пловдив. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не изяснил спора от фактическа страна. По делото липсвали доказателства за направените от съда изводи от фактическа и правна страна. Липсвали каквито и да било доказателства по делото мястото, пред което е паркирал процесния автомобил да е гараж. Изрисуваният знак В28 върху метална врата към затревен двор не бил поставен такъв по надлежен ред. Автомобилът бил паркиран на пътното платно с отстояние от оградата на имота на повече от 2м. за предвижване на пешеходци. В писмена защита от адв. Паров, процесуален представител на касатора, се твърди, че съдът се е позовал на доказателствени източници, които не са събрани в рамките на съдебното производство. Като претендира, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), Трайков моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената ПАМ. При условията на евентуалност прави искане за връщане на делото на друг състав на Административен съд гр. Пловдив за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът, И. Младенов - ст. полицай в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОДМВР-Пловдив, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на К. Трайков от гр. Пловдив срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване (репатриране) на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо лек автомобил ОПЕЛ , с рег.[рег. номер], собственост на жалбоподателя, приложена на 27.09.2022г., 17:05ч., на [улица]пред 11, гр. Пловдив от И. Младенов - ст. полицай в сектор "Общинска полиция"-Пловдив към ОП при ОДМВР-Пловдив. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че мярката е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон. Съдът се позовава на докладната записка от 27.09.2022г. на ответника, на приетата по делото фотографска снимка (лист 42), както и на свободно достъпен в интернет програмен продукт Google Earth. Според съда, начинът по който е паркиран автомобилът на жалбоподателя, прави невъзможно ползването на гаража, обозначен към имота с административен адрес [улица], както и на съседния от север имот, вероятно с административен адрес [улица], върху чиято ограда е видна табела с изрисуван знак В28 Забранено е паркирането по смисъла на чл.47, ал.3 от ППЗДвП. Автомобилът, според съда, е паркиран в нарушение на установеното от разпоредбата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, според която норма, паркирането е забранено на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Като приема, че налице втората хипотеза на чл.171, т.5, б. б от ЗДвП, съдът аргументира законосъобразността на оспорената по делото ПАМ. Според първоинстанционния съд, обясненията на разпитания по делото свидетел Попов не съдържат достатъчно конкретика, която да допринесе за евентуалното оборване на констатациите на ответника по делото, мотивирали го да приложи оспорената по делото ПАМ. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК съдебният състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон: Разпоредбата на чл.171, т.5, б. б от Закона за движение по пътищата съдържа отделни материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач , а именно: 1/ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ППС създава опасност или 3/ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За да обоснове хипотеза за прилагане на мярката, първоинстанционният съд е приел за доказан по делото факта на паркиране на процесния автомобил пред гараж. Касационната инстанция споделя възражението на касатора в насока недоказаност на така приетия за установен факт, при следните съображения: 1.Позоваването на сочения от съда програмен продукт няма характеристиките на способ за събиране на доказателства по делото. 2.На л.42 по делото е приложена снимка, част от административната преписка с дата 27.09.2022 година, 17:07ч., видно от която процесният автомобил е паркиран на пътното платно пред метални врати, разположени след тротоара, вероятно представляващи вход към двор покрит с растителност. На лявата врата е нарисуван знак В28, а на дясната е поставена табела с надпис ГАРАЖ . Но от така поставените/нарисувани надписи не се доказва факта на паркиране на автомобила пред имот със статут гараж . От друга страна, дори и да се приеме, че имотът пред който е паркирал автомобила е със статут на гараж (който факт не се доказва по делото с допустими в рамките на съденото производство доказателствени средства), нарушението на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП не обосновава извод за механично прилагане на ПАМ по чл.171, т.5, б. б от Закона за движение по пътищата. Разпоредбата на чл.171, т.5, б. б от Закона за движение по пътищата не обвързва прилагане на мярката с осъществено нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, а с предпоставките по б. б от същата. Предпоставките за прилагане на мярката са строго нормативно определени в сочените по б. б три хипотези. В случая не е доказана нито една от тях, тъй като липсват доказателства: 1/ППС-то да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ППС-то да създава опасност или 3/ППС-то да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, въз основа на които да се установява, че паркирането е на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Изрисуваният на металната врата знак В28 няма характеристиките на поставен по законов ред такъв, нито този знак предупреждава за принудително преместване. Няма доказателства ППС-то да е създавало каквато и да било опасност. Досежно възприетата теза за създадената невъзможност за преминаването на другите участници в движението, същата не се споделя от касационния състав предвид липсата на доказателства в тази насока. Липсват доказателства както за статута на имота, за който има твърдение да е гараж, при снимка на метална врата към затревен двор; така и за сочената невъзможност за преминаване на другите участници в движението. В тази насока са и решения на ВАС по адм.д. 15679/2014 година и адм.д. 10385/2018 година. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. Поради недоказаност на предпоставките за прилагане на сочената ПАМ, същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 2000 лева. По делото е представено пълномощно с осигурена защита на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.8, ал.3 от приложимата НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. за съдебна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд