Решение № 8040 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2793/2019 г.

Решение № 8040 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2793/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София срещу Решение № 621 от 1.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1649/18 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт №Р - 22220316007581 - 091 - 001/31.10.2017 г., издаден от Р. Якимов - възложил ревизията и Е. Сотирова - ръководител на ревизията, потвърден при административното обжалване с решение № 107/22.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП"~София при ЦУ на НАП. Посочени са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно наличието на действия по укриване на факти и обстоятелства и игнориране на обективни обстоятелства и доказателствата за тях за недобросъвестно поведение на член на съвета на директорите, чиято отговорност е ангажирана по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Според касатора отговорността в посочената хипотеза предполага недобросъвестно поведение. В случая недобросъвестността на ревизираното лице се изразява в неизпълнение на задължението му за внасяне на дължимите данъци. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Арнаудов чрез процесуалния си представител адв. Цончева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорност на А. АРНАУДОВ, в качеството му на член на органа на управление /член на съвета на директорите/ на "БАЛ МЕДИЯ" АД, за задължения на дружеството по ЗДДС за периодите от 01.12.2010 г. до 31.03.2012 г., установени с подадени справки декларации /СД/ по ЗДДС, за вноски за здравно осигуряване за периодите от 1.12.2010 г. до 31.03.2012 г., за ДОО за периодите от 1.12.2010 г. до 31.03.2012 г., за УПФ за периодите от 1.12.2010 г. до 31.03.2012 г., установени с подадени декларации обр. 6 и за данък върху доходите на физическите лица за периодите от 1.11.2011 г. до 31.12.2011 г. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не са установени три от кумулативно предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице – изпълнителен директор за задълженията на търговското дружество. Съдът е приел, че липсват укрити факти и обстоятелства, които по закон ревизираното лице е било длъжно да обяви пред органа по приходите или пред публичен изпълнител. По отношение следващата кумулативна предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя, а именно установяването на невъзможност за събиране на вземането, съдът е счел, че същата не е доказана, тъй като липсва установяване на момента, от който е настъпила невъзможността задълженията да бъдат събирани и вследствие на кои действия/бездействия. За недоказан е приел и последният елемент от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК - съществуването на причинно - следствена връзка между несъбирането на задълженията на дружеството и поведението на ревизираното лице. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти за ангажиране отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото и за установяване на всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на А. Арнаудов за задължения на "БАЛ МЕДИЯ" АД. Условията за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото лице, както и 4 причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Липсата на което и да е от тези условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на лицата по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Доказателствената тежест е на органите по приходите. Изводите на съда, че са доказани само две от предпоставките - качеството на ревизираното лице – изпълнителен директор на задълженото лице по чл. 14, т. 2 ДОПК и наличието на задължения за ДДС и осигурителни вноски, който не е внесен, се подкрепят от доказателствата по делото. Останалите две предпоставки - поведение на лицето, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, както и причинно - следствена връзка между такова поведение и несъбирането на задълженията на дружеството, не са установени в конкретния случай. В съответствие с чл. 19, ал. 1 ДОПК съдът е приел за релевантно неизпълнението на съществуващо задължение за лицето да обява/декларира пред органи по приходите на факти и обстоятелства от значение за задълженията на дружеството. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за 2010 и 2011 г. са публикувани ГФО, както и че обстоятелството, че вторият не е заверен от лицензиран одитор, не може да се окачестви като необявяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане. Неоснователно е позоваването на цитираното в касационната жалба решение № 14337/21.11.2018 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 7791/2018 г., тъй като касае отговорност на управителя за невнесен от търговското дружество данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за 2013 г., поради укриване на факти и обстоятелства, изразяващо се в неподаване на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. В настоящия случай изпълнителния директор не е имал задължение да декларира пред органите по приходите невнесения в срок окончателен данък по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. Задължението е въведено с изменението на чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ (ДВ, бр. 94/2012 г. в сила от 1.01.2013 г.). Неотносими към фактическите основания, пораждащи отговорността на член на съвета на директорите, са доводите в касационната жалба относно недобросъвестността на ревизираното лице, изразяваща се в знание за дължимия и невнесен данък от дружеството. По същите съображения следва да се приеме за недоказан и последният елемент от фактическия състав, при който се реализира отговорността третото лице - причинно - следствена връзка между поведението на изпълнителния директор и несъбирането на публичните задължения за ДДС и осигурителни вноски. От изложеното следва, че органите по приходите и решаващият орган в съдебното производство не са изпълнили доказателствената си тежест в процеса и не са установили кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК спрямо А. Арнаудов за процесните периоди. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил издадения ревизионен акт, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,