Решение № 1545 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2021 г.

Решение № 1545 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8474/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. В. от гр. Варна против решение № 873 от 28.06.2021 г., постановено по адм. д. № 455/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-1666/А6/12.02.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район" за прилагане на реда по чл. 44, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води, постановен по уведомление вх. № 94-00-1666/04.01.2021 г. за намерение за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности-тръбен кладенец с приблизителна проектна дълбочина 20м в собствения ПИ 53120.106.293 в с. Оброчище, местност "Фиш-Фиш", общ. Балчик, обл. Добрич. Касаторът, чрез процесуалния му представител твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – в решението липсват установени факти, не е извършена преценка на доказателствата и доводите на жалбоподателя, а формираните правни изводи противоречат на закона. Съдът не съобразил, че отказът не отговаря на изискванията за издаването и съдържанието на индивидуален административен акт, до степен, обуславяща неговата нищожност. Неправилно били приложени нормите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за водите, както и нормите на ЗАТУРБ и ЗУТ. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район" не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. В. против отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-1666/А6/12.02.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район" да бъде приложен реда по чл. 44, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води за тръбния кладенец с приблизителна проектна дълбочина 20м, какъвто В. заявил в уведомление вх. № 94-00-1666/04.01.2021 г., че ще изгради в ПИ 53120.106.293 в с. Оброчище, местност "Фиш-Фиш", общ. Балчик, обл. Добрич. Административен съд Варна е установил от фактическа страна, че В. Владев е подал до ответника процесното уведомление за изграждане на кладенец, към което приложил скица на ПИ 53120.106.293, с. Оброчище, местност "Фиш-фиш" с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. Доказани са и не са спорни вещните права на касатора върху имота, като за последния е налице промяна на предназначението и влязъл в сила ПУП-ПЗ. Съгласно скица, издадена на 05.02.2021 г. от Дирекция "УТСИ" отдел "ТСУ" на община Балчик, ПИ 53120.106.293 по КК на с. Оброчище е във вилна зона по ОУП одобрен 2019 г. и в устройствена зона - ОВ2, която е вилна зона в зона А по ЗУЧК, в която се допуска изграждане на: вилни сгради, магазини и заведения за хранене, открити обекти за спорт, обществени озеленени площи, обекти на техническата инфраструктура. В същото време обаче с изх. №ЕО-077-001/05.02.2021 г. кметът на община Балчик уведомил директора на Басейнова дирекция "Черноморски Район", че ПИ 53120.106.293 във в. з. "Фиш-фиш", с. Оброчище, общ. Балчик не попада в границите на населено място и/или селищно образувание, съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. От правна страна съдът е счел жалбата за допустима, но неоснователна. Изложил е съображения, че оспореното писмо представлява отказ да бъде приложен регистрационният режим в чл. 44, ал. 4 от ЗВ във вр. с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води за тръбния кладенец. Посочил мотиви, че хипотезата на чл. 43, ал. 2 вр. чл. 44, ал. 4 и ал. 5 от ЗВ не е налице, тъй като имотът попада във вилна зона, която не е определена за селищно образувание нито от национално, нито от местно значение - в писмените доказателства по делото няма данни местността "Фиш-Фиш", нито вилната зона с това наименование да е определена за селищно образувание с решение на МС или с решение на Общински съвет, а в писмото на Кмета на община Балчик изрично е посочено, че ПИ 53120.106.293 не попада в границите на селищно образувание. По тези съображения жалбата била отхвърлена. Решението е неправилно. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка, а приетите за установени по делото факти са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При липса на надлежно установяване на фактите по спора, не е възможно да се извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният акт съставлява индивидуален административен акт. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата. То изисква конкретно поведение от собственика на имота - да не изгражда кладенец без разрешение по чл. 44, ал. 1 ЗВ. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешение, като собственикът е длъжен единствено да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за намерението си. Редът за подаването на заявлението е предвиден в Наредба № 1 от 10.10.2007 г., съгласно чл. 117 от която гражданите - собственици на поземления имот, уведомяват писмено Директора на Басейновата дирекция за намерението да изградят кладенец или за наличието на такъв. В този случай обаче е налице отказ да се приложи уведомителният и регистрационен режим за изграждането на кладенец, поради и което оспореното предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Писмото не е нищожно, защото в компетентността на ответника е да откаже прилагането на уведомителния режим за изграждане на кладенец, ако не са налице условията за това, предвидени в закона. Съдът обаче не е изяснил обхвата на спора, тъй като не е отделил спорните от безспорните факти, а в резултат на това на страните не са дадени подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, в съответствие с доказателствената нужда по делото. На жалбоподателя не е указано, че той следва да представи доказателства за това, че имотът, в който възнамерява да изгради кладенец, е разположен в границите на населените места и селищните образувания и по-конкретно че следва да докаже наличието на решение на МС или решение на Общински съвет, с което съответната вилна зона или местност е обявена за селищно образувание. По този начин е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, във връзка с чл. 170 АПК. След като съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, като не е дал конкретни и подробни указания по тежестта на доказване, той не може да се позовава на процесуална пасивност на касатора, приемайки за доказани факти, относно които не са налице достатъчно събрани доказателства, а именно, че имотът не попада в селищно образувание по смисъла на закона. Освен това съдът не е спазил задължението да изясни служебно спора от фактическа страна, като не е дал указания за събиране на относими към спора обстоятелства и не е обсъдил всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. По делото са налице изходящи от един и същи административен орган – кмета на община Балчик - противоречиви доказателства за кадастралния и регулационен статут на имота, включително относно спорния въпрос попада ли имотът в строителните граници на населено място или селищно образувание. В тази връзка, впрочем, съдът не е обсъдил писмо изх. № 94 В-431-13 от 11.10.2012 г. на кмета на общината, в което е посочено, че имотът попада в строителните граници на зона за обществен отдих по ОУП. Самият жалбоподател в съдебно заседание е заявил, че имотът му е на границата на вилната зона. Това противоречие, както между самите доказателства, така и между тях и твърденията на жалбоподателя е налагало съдът да упражни служебните си правомощия, като назначи експертиза за изясняване на статута на имота. Неправилно съдът е свел спора единствено до приложението на чл. 22 ЗАТУРБ. За да откаже на жалбоподателя да изгради, при условията на уведомителен и регистрационен режим кладенец в собствения му имот, административният орган се е позовал в обжалваното писмо на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗВ, регламентираща общо правило, според която водовземането се извършва въз основа на разрешение. В писмото административният орган се позовава и на изявлението на кмета на община Балчик, че имотът не попада в граници на населено място и/или селищно образувание, съгласно § 5, т. 6 ДР ЗУТ, а не съгласно чл. 22 ЗАТУРБ. От една страна, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗВ вр. чл. 44, ал. 4 ЗВ изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. В чл. 112, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от приетата на основание чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води е предвидено, че директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от наредбата е да уведомят писмено директора на съответната басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот. На регистриране съгласно чл. 119, ал. 2 от наредбата подлежи вече изграден кладенец. Съгласно чл. 118, ал. 2 от наредбата обаче, в случаите, в които след получаване на уведомлението за намерение за изграждане на кладенец директорът на басейнова дирекция установи, че не е спазено изискването по чл. 50, той следва да уведоми писмено гражданина за неспазването на нормативните изисквания, както и за дълбочината, до която е допустимо изграждането на кладенеца. Препратката към чл. 50 от наредбата сочи, че именно в компетентността на директора на басейнова дирекция е да проконтролира налични ли са във всеки конкретен случай изброените в три отделни точки на чл. 50, ал. 1 предпоставки, при които поначало се разрешава водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води, като целта според разпоредбата е опазването на количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела, представляващи основен източник за осигуряване на вода с питейни качества. Впрочем, разпоредбите на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ и на § 5, т. 6 ЗУТ определят по различен начин понятието " територията на населеното място", като първият закон включва в територията на населеното място и тази на неговото землище, а вторият изрично го изключва. Освен това ЗАТУРБ признава качеството на населени места или селищни образувания и на тези, които са съществували до приемане на закона. При тази разлика в уредбата, не става ясно защо съдът е избрал да се позове именно на ЗАТУРБ, а не на ЗУТ. Целите на двата закона са различни. Докато ЗАТУРБ урежда създаването на административно-териториални и териториални единици в Република България, както и извършването на административно-териториални промени, ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. От друга страна, населените места и селищните образувания, съгласно чл. 7 ЗУТ, представляват урбанизирани територии, определени по основното си предназначение от общите устройствени планове, а съгласно чл. 105 ЗУТ общите устройствени планове се разработват за териториите на община, част от община, населено място - град, заедно с неговото землище, /като територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града/ и за селищно образувание с национално значение съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Именно с ОУП се определят местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания – чл. 106 ЗУТ, а целта на Закона за водите, освен опазване на водите, е и осигуряване възможност за водоснабдяване на тези територии, особено за питейно-битови нужди. По делото са налице данни, че имотът попада в територия – предмет на общ устройствен план /макар от представената скица извадка от ОУП от 05.02.2021 г. да не става ясно къде точно се намира имотът по плана/, което повдига въпроса – останал неизяснен по делото – в коя от посочените четири групи по чл. 105 ЗУТ следва да се класифицира той. Освен това съдът, избирайки да приложи ЗАТУРБ, се е съсредоточил върху понятието селищно образувание, но не е съобразил, че е възможно, след като имотът изглежда попада в ОУП, той да е част от землището на община Балчик, т. е. е част от територията на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Не на последно място, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, териториите с еднакво предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са: урбанизирани територии /селищната територия на населеното място и селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания/, определени с устройствен план съгласно ЗУТ, съответно със ЗРП или околовръстен полигон съгласно отменения ЗТСУ или са такива по начин на трайно /фактическо/ ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствен планове. По делото е налице скица от КККР, съгласно която имотът попада в урбанизирана територия. Очевидно при тази нормативна уредба и доказателства, свеждането на спорните въпроси единствено до приложението на чл. 22 ЗАТУРБ, изолирано от останалите текстове на този закон, както и от текстовете на ЗУТ и актовете по прилагането му, не води до правилно решение. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, при което посочените процесуални пропуски следва да бъдат отстранени - да се дадат подробни и конкретни указания по тежестта на доказване, съобразени с предварително определените от съда спорни въпроси по делото и с доказателствената нужда и делото да се попълни с доказателствен материал, включително посредством използването на специални знания. При това следва на вещото лице, освен да проследи кадастралния и регулационен статут на имота, изрично да се възложи да изясни, включително посредством графичен материал, попада ли имотът в територия, за която е одобрен ОУП и границите на кое населено място, селищно образувание или съответно землище са определени с този ОУП и кога. След изпълнение на задълженията за изясняване на спора при спазване принципа на служебното начало, съдът следва да се произнесе по същество при надлежно изяснена фактическа обстановка. При новото произнасяне съдът следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,