Решение № 6546 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2009 г.

Решение № 6546 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Илиев Цветански срещу решение № 240 от 13.07.2009 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 116/2009 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални норми, както и поради необоснованост. Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че за случая е неприложима хипотезата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като от разликите и на съседните имоти се образува нов с площ от 483 кв. м., който макар и записан на неидентифициран собственик е отделно обособен, самостоятелен и не би могло да се изкупи от жалбоподателя при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е допустима процесуално като подадена в срок. По същество, по наведените касационни доводи Върховният административен съд, установи следното: Касаторът е обжалвал пред Административния съд заповед № 269/10.10.2008 г. на областния управител, с която е утвърден ПНИ в частта му, с която след откъсване от три парцела, в това число и неговия- кад. № 27 се предвижда създаване на допълнителен вътрешен парцел № 197 с неидентифициран собственик и странна - П образна форма. Искал е да се видоизмени заповедта и му се даде възможност да закупи на основание § 4з, ал. 1,предл. второ във връзка с § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ тези 266 кв. м., които той владеел. Административният съд е отхвърлил жалбата. Установил е, че жалбоподателят се е легитимирал като собственик на 500 кв. м., придобити от него чрез трансформиране на правото му на собственост. При изработването на ПНИ са констатирани разлики от съседни имоти, от които е образуван нов, който отговарял на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. При наличието на тези разлики е прието, че е недопустимо разликата над 600 кв. м., владяна от жалбоподателя да се придаде към неговия имот при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4з ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.) Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В случая жалбоподателят е собственик на 500 кв. м., поради което следва да се преценява разликата над този размер, която възлиза на 266 кв. м. От нея заедно с разликите от съседните имоти е образуван новия парцел, който е обособен като самостоятелен, поради което е неприложима цитираната разпоредба, за да е възможно придобиването на тази разлика от жалбоподателя. Всички наведени съображения относно възможността за придаването на тази разлика към имота на жалбоподателя не могат да се възприемат, след като е образуван нов, самостоятелен парцел, отговарящ на нормативните изисквания. В тази насока административният съд е изложил съображения, които Върховният административен съд напълно възприема и решението му като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение