Решение № 11778 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2018 г.

Решение № 11778 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. В., подадена от пълномощник адв. С. Рафаилов срещу Решение № 5497 от 26.04.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. дело № 5274/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, а понастоящем Министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е останала цялата площ от 15 ха на парцел с идентификатор 70456-545-1-2, находящ се в землището на [населено място], община [община], обл. Сливен и е осъден да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите сумата от 150 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и отмяна на заповедта на Министъра на земеделието и храните, в обжалваната му част. Ответникът – Министърът на земеделието, храните и горите, представляван в производството от юрисконсулт Трифонов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред тричленния състав е образувано във връзка с оспорване от И. В. на Заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, а понастоящем Министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., е останала цялата площ от 15 ха на парцел с идентификатор 70456-545-1-2, находящ се в землището на [населено място], община [община], обл. Сливен Решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. След като е изложил установените факти, изслушал е и е приел изготвеното по делото експертно заключение и е анализирал събраните доказателства съдът е обосновал правни изводи, че при издаването на оспорената заповед не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият съд е приел за безспорно установено по делото въз основа на извършена дешифрация на актуалната за кампанията цифрова ортофото карта, че площта на парцела е опожарена. Факта на опожаряване на парцела бел потвърден и с представеното удостоверение с рег. № 201/27.03.2017 г. от МВР РД "ПБЗН" Сливен, РС "ПБЗН" – Нова Загора, съгласно което на 26.08.2016 г. възникнал пожар на сухи треви в землището на [населено място], а факта, че площта на процесния парцел не е в добро земеделско състояние се установил от представената скица на електронен носител, както и от заключението по назначената на СТЕ. От правна страна, съдът е приел, че опожаряването на площите от процесния парцел 70456-545-1-2, не е основание за включването му в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. с оспорваната заповед на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите) и в този смисъл за основателно позоваването на ответника на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 (отм.);. Посочил е, че изключение от това правило /респ. допустимост за подпомагане/ е налице само при условията, посочени също в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 (отм.); - ако ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат от природно явление или на действия на други лица, т. е. докаже форсмажорно обстоятелство. Приел е, че в случая не е представен такъв документ пред административния орган, а е представен едва в съдебното производство. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/, съгласно която кандидатът за подпомагане уведомява РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие, като попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. Приел е, че този ред не е спазен от жалбоподателя, поради което при установено недобро земеделско състояние на процесния парцел 70456-545-1-2, законосъобразно той е изключен от одобрения с оспорваната заповед специализиран слой. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяна на решението. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. При спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, МЗХГ е създал в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, определени въз основа на критериите по Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор. Данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване при извършена теренна проверка и отразяват реалното състояние и ползване на площите. По делото не е било спорно, че цялата площ от 15 ха на парцел с идентификатор 70456-545-1-2, находящ се в землището на [населено място], община [община], обл. Сливен, останала извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е опожарена. Факт потвърден и от изслушаната по делото експертиза. По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор, не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че такъв документ не е представен пред административния орган, а е представено за първи път удостоверение за настъпил пожар пред съдебната инстанция. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че в представеното удостоверение само са констатирани мястото и датата на пожара, но няма никаква констатация за причината за възникването му, а още по-малко, отразяване на обстоятелството, че е в резултат на природно явление или на действия на други лица. Ето защо, правилно тричленния състав на ВАС е приел, че удостоверението не е в състояние да установи обстоятелствата, изрично посочени, като задължително условие по чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 за приемане допустимост на изгаряни постоянно затревени площи. Отделно от това, правилно съдът е съобразил и факта, че жалбоподателят не е изпълнил и специалните изисквания на Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тя намира приложение за поисканото от земеделската производителка подпомагане, тъй като попада в обхвата на чл. 1, т. 1 от наредбата. В § 1 от подзаконовия нормативен акт е дадена легална дефиниция на понятието "Форсмажорни обстоятелства", като в б. "в" от него е посочено тежко природно бедствие, засегнало сериозно земеделската земя. Пожарът попада в обхвата на това понятие, поради което и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 определя, като изключение от недопустимостта, доказано чрез удостоверение, настъпване на пожар в резултат на природно явление или действия на други лица. И в двата случая се касае за непредвидими кризисни ситуации, които не биха могли да се вменят във вина на ползвателите на земята. За да могат да се позоват на настъпване на такива обстоятелства, нормата на чл. 13 от същата Наредба № 5 ги задължава в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие да попълнят формуляр по образец, заедно с подписана декларация за задължението да представят доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. Това задължение също не е изпълнено от жалбоподателя, тъй като не се твърди и не се доказва надлежно уведомяване на РА за пожара. Приложеното в съдебното производство удостоверение е поискано и съответно издадено едва на 27.03.2017 г. - не само след пожара на 26.08.2016 г., но и след извършване на дешифриране на ортофотокартата по самолетно заснемане от летене на 29.09.2016 г. След като не са изпълнени задължителните изисквания по двете наредби, министърът законосъобразно е отказал да приеме парцела за допустим и да го включи в одобрения специализиран слой, поради което правилно съдът е приел, че не е налице допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорения акт. С оглед на тези доводи, настоящият петчленен състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия