Решение № 247 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2014 г.

Решение № 247 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6576/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юлен"АД срещу решение № 1810/20.03.2014 г., постановено по адм. д. 3109/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен отказ № ОВОС-1148/13.08.2012 г. на зам. министъра на околната среда и водите. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът заместник-министър на околната среда и водите оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение и от открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът Дирекция "Национален парк Пирин", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1810/20.03.2014 г., постановено по адм. д. 3109/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на "Юлен"АД против писмо изх. № ОВОС-1148/13.08.2012 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите. Предметът на съдебен контрол е определен в мотивите на определение № 14340/31.10.2013 г., постановено по адм. д. 13828/2013 г., по описа на Върховния административен съд, с което е отменено определение на АССГ за прекратяване на съдебното производство поради възприетото от първоинстанционният съд становище, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт. Върховният административен съд е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания като е посочил изрично, че в писмо изх. № ОВОС-1148/13.08.2012 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите са инкорпорирани три индивидуални административни акта, а именно: отказ да се съгласува инвестиционно предложение на "Юлен"АД, отказ да се извърши съгласуване по чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и е прекратена процедурата по оценка на съвместимост поради нейната недопустимост. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че заявеното инвестиционно предложение попада в границите на Национален парк "Пирин", а неговият предмет - водообезпечаване на ски-писти, не е в кръга на разрешените дейности, които могат да се осъществяват, съгласно Закона за защитените територии (ЗЗТ) и плана за управление на Национален парк "Пирин", поради което е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) и е основание за прекратяване на процедурата по наредбата поради изначалната недопустимост на предложението. Въз основа на този извод решаващият съдебен състав е приел, че е безпредметен съдебния контрол върху отказ да се съгласува инвестиционното предложение с белезите на акт по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ОС, защото при прекратяване на процедурата поради недопустимостта на проекта е изключено постановяване на решение по оценката за съвместимост. По отношение съгласуването по чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), АССГ само е посочил, че то се провежда поради прекратяване на производството по Наредбата за ОС. Според мотивите на решаващият съд инвестиционното предложение не попада в обхвата на изключенията от забрана за строителство по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ, но дори инвестиционното предложение да се приеме, че е допустимо по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ, налице е и основание да се откаже съгласуване по чл. 22 във връзка чл. 21, т. 16 от ЗЗТ - несъответствие на предложението с предвидения в плана за управление на парка режим и се позовава на вече изложените съображения за недопустимост. Допълнително, за да отхвърли жалбата първоинстанционният съд се е аргументирал и с обстоятелства относно притежаваните права на "Юлен"АД, предоставени му по Закона за концесиите (ЗК) и необходимостта от концесиониране на дейността "строителството на водностопански системи и съоръжения и свързаните с тях обекти, както и на хидротехнически системи и съоръжения" по специалния Закон за водите (ЗВ). Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото е налице спор относно фактите, който не е разрешен от първоинстанционният съд и съдебното решение е постановено при напълно неизяснена фактическа обстановка, поради допуснати съществени процесуални нарушение. При неизяснена фактическа обстановка са формирани взаимно изключващи се правни аргументи, които не е възможно да формират краен извод за законосъобразност на оспореното писмо във всяка една от неговите три части, така както са определени като отделни административни актове от Върховният административен съд в определение № 14340/31.10.2013 г., постановено по адм. д. 13828/2013 г. В първоинстанционното производство са проведени две съдебни заседания на 14.05.2013 г. и на 11.02.2014 г., на първото от които е посочено, че съдът докладва делото, приема всички представени от страните доказателства, намира делото за изяснено от фактическа страна, а на второто съдебно заседание само отново е даден ход на устните състезания по спора след отменителното определение на ВАС. След първото съдебно заседание АССГ е прекратил производството по делото като е приел, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, поради което не е ясно какъв доклад е извършен на 14.05.2013 г. и по какъв начин е очертан предмета на спора, за да бъде надлежно проведен процеса относно събиране на доказателства. На второто съдебно заседание не е направен доклад на жалбата и не предоставена възможност на страните да изразят реални становища по фактите, респективно при яснота относно твърденията им да бъдат ангажирани и относими към спора доказателства. Липсата на реален доклад на жалбата е довел до пълна неяснота точно каква част от писмо изх. н. № ОВОС-1148/13.08.2012 г., издадено от заместник-министъра на околната среда, се оспорва при посочените от ВАС три инкорпорирани в него акта, какви са отделните основания за оспорване спрямо всеки един от трите административни акта. При общата формулировка в първоначалната жалба и в съдебното решение е формиран общ извод за нейната неоснователност, независимо, че в мотивите си АССГ изрично и правилно е посочил, че не е съвместимо едновременното прекратяване на процедурата по оценка поради недопустимост на инвестиционното предложение и произнасяне по същество в същата тази процедура с решение по оценка за съвместимост. При това принципно правилно разбиране на нормативната уредба от страна на АССГ не е ясно как е обоснован краен правен извод за неоснователност на жалбата, респективно законосъобразност на оспореното писмо във всички негови части. Очевидно ако се приеме, че писмото съдържа три административни акта не е възможно те да са постановени едновременно при спазване на взаимно изключващите се предпоставки за всеки един поотделно и то в една единствена процедура. Това съображения е само частично маркирано от АССГ, но напълно игнорирано при формиране на крайния извод за неоснователност на жалбата, при обосноваване на който въобще пък не са разгледани по отделно доколко са спазени администартивнопроизводствените правила за издаване на всеки един от административните актове, които във всеки отделен случай са различни. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЗТ строителството на нови обекти, разширението, преустройството и промяната на предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието на околната среда, се извършват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Процедурата по оценка за въздействие на околната среда е регламентирана в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата по ОВОС), която е различна от Наредбата за ОС, приложима за оценка на съвместимостта, която се извършва при засягане на защитени зони. Оценката за съвместимост е във взаимовръзка с процедурите по ОВОС (а и по екологична оценка), които е възможно да бъдат съвместявани, но и провеждани отделно, но при строго регламентиран ред, който въобще не е обсъден от решаващият съд. Съотнасянето на различните процедури е регламентирано и в чл. 6 от Наредбата за ОС, според който когато планове, програми, проекти или инвестиционни предложения засягат територия, която има статут едновременно на защитена територия по ЗЗТ и на защитена зона по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), компетентният орган се произнася само по реда на Наредбата за ОС, като в тези случаи не се извършва съгласуване с Министерството на околната среда и водите по чл. 13, ал. 2 и чл. 66, ал. 2, т. 2 ЗЗТ. Допълнително при изначално неправилен подход към разглеждане на жалбата като насочена срещу едно писмо с уведомителен характер, първоинстанционният съд не се е произнесъл и по разпределение на доказателствената тежест при оспорване на три отделни административни акта. Липсва произнасяне относно доказателствената тежест както в проведените две открити съдебни заседания, така и в разпоредителното заседание от 1.04.2013 г. При липса на такова произнасяне и изводът, че писмените доказателства са достатъчни за установяване на местонахождението на инвестиционното предложение, а експертно изследване на този въпрос е било в тежест на оспорващия, се явява необоснован. В тежест на административният орган е да установи всички фактически и правни основания, на които е издаден административния акт. Необосновани са констатацията на АССГ, че е налице неоспорване на картовия материал по същество, при положение, че изрично жалбоподателят е заявил становище в жалбата си, че не възприема фактическите установявания в оспореното писмо относно местонахождението на инвестиционното предложение спрямо границите на Национален парк "Пирин" и неговите зони, определи в плана му за управление. При наличие на такъв фактически спор, АССГ е бил длъжен служебно да разпредели доказателствената тежест между страните по спора, след което въз основа на ангажираните и събрани доказателства да извърши преценка кои доказателства ще кредитира и какви факти те установяват. Като е допуснал тези съществени нарушения в доказателствения процес съдът е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. При недостатъчно събрани доказателства съдът не е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка по спора. Допуснал е смесване на различни фактически състави, в резултат на което е допуснал нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновани правни изводи. Допълнително не е съобразено съотношението между отделните специални закони - Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда, Закона за концесиите и Закона за водите при обсъждане на притежаваните или не права на заявителя на инвестиционното предложение с оглед неговия предмет, но правилното приложение на материалния закон в този случай е възможно само след установяване на фактическата обстановка по спора. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато на АССГ да ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да бъде извършена отново прецизна проверка относно допустимостта на жалбата като бъдат дадени указания на жалбоподателя да уточни конкретните обстоятелства, на които обосновава оспорването си на всеки един от отделните административни акта, след което да бъде направен точен и внимателен доклад на жалбата и бъде прецизиран предмета на съдебен контрол, да бъде разпределена доказателствената тежест в процеса и бъдат дадени указания на страните относно фактите, които са в тяхна тежест на доказване и допустимите за това доказателствени средства. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,