Решение № 7370 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2014 г.

Решение № 7370 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милена Любенова Портева от гр. Пловдив срещу решение № 29/13.03.2014 г. на Административен съд гр. Смолян /АС/ по адм. д. № 240/2013 г. Претендира се неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, АС не прави пълен анализ на доказателствата и не обсъжда всички възражения за незаконосъобразност на заповед № ДК-02-ЮЦР-410/22.11.2012 г. на началник РДНСК Южен централен район. Оспорва се изводът на АС относно неприложимост на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, като се твърди, че е недопустимо да се вменява във вина на Портева недеклариране на имота преди годината на закупуването му - 2007 г. Претендира се допустимост на строежа съгласно нормативите към годината на построяването му - 1991 г. и приложимост на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Ответникът по касационната жалба началник РДНСК Южен централен район, взема становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК; подадена е от активно процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Смолян е заповед № ДК-02- ЮЦР-410/22.11.2012 г. на началник РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ /в редакцията към 22.11.2012 г./ е постановено премахване на незаконен строеж - едноетажна постройка - вила, намираща се в имот № 135349 по КВС на с. Орехово, общ. Чепеларе. С решение № 14875/12.11.2013 г. по адм. д. № 9668/2013 г. Върховен административен съд е отменил решение № 80/22.05.2013 г. по адм. д. № 27/2013 г. на Административен съд гр. Смолян, с което е била отменена заповед № ДК-02-ЮЦР- 410/22.11.2012 г. на началник РДНСК Южен централен район, като е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд с указания за изследване приложимостта на хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ. В решението на ВАС са обсъдени релевантните за спора факти, като съдът е приел, че безспорно се касае за незаконен строеж при условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, изграден без строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ. В решението си ВАС е обсъдил наличието на фактически и правни основания за издаване на обжалвания акт, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния закон и липса на процесуални нарушения. В тази насока, настоящият състав на ВАС приема за неоснователни възраженията на касатора Портева в насока, че при второто разглеждане на делото в АС по адм. д. № 240/2013 г. не са обсъдени възраженията на жалбоподателката относно допуснатите нарушения на процедурата по издаване на акта. Тези възражения са обсъдени с влязъл в сила акт на ВАС, като делото е върнато на АС единствено за преценка приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователни в тази насока са и възраженията на касатора относно приложението на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В решението си по адм. д. № 9668/2013 г., ВАС е обсъдил както въпроса относно приложението на § 127, ал. 1 ПР на ЗИД на ЗУТ, така и приложението на § 127, ал. 2 и следв. от ПР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл. 142, ал. 2 от АПК, като е приел неприложимост на нормите. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Портева срещу заповедта на началник РДНСК ЮЦР, като е изследвал приложимостта на хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ. Въз основа на основно и допълнително заключение на вещо лице, съдът правилно е обосновал неприложимост на разпоредбите на § 16 във всичките му алинеи. Решението на Административния съд е правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. По приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ: Касационната инстанция не споделя възражението на касатора относно приложението на същия в частта по ал. 2. С оглед годината на построяване на строежа - 1991г, като времеви период строежът попада в рамките на приложението на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Приложението на същия текст обаче изисква кумулативно дадени предпоставки: 1. незаконен строеж, започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., който не е узаконен до влизането в сила на този закон; 2. допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, 3. деклариране на строежа от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Липсата дори на една от кумулативно дадените предпоставки е пречка за приложението на правната норма. В случая липсват доказателства строежът да е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Неправилно касаторът говори за вменена вина на нов собственик, който не е имал обективна възможност да извърши деклариране в посочения период. Производството установява незаконност на строежите, а не налага лична отговорност при вина на собственика, поради което наличието или липса на виновно поведение е ирелевантно относно въпроса за законността на строежа и неговото премахване. С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Същото е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение