Решение № 12795 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. М. и М. Р. Р. от гр. София, подадена чрез процесуалните представители адв. Седефов и адв. Георгиева, срещу решение 24611 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело 4337/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им с искане за прогласяване нищожността на решение 444 от 09.07.2015 г. на Столичен общински съвет /СОС/ и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно нищожността на оспореното решение на СОС. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се прогласи нищожността на оспореното решение на СОС, а в условията на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалните представители на касационните жалбоподатели правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Ф. Д.. Ответникът Столичен общински съвет, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ф. В. Д., редовно призована, чрез процесуалния си представител адв. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Д. М. и М. Р. с искане за прогласяване нищожността на решение 444 от 09.07.2015 г. на СОС, с което е одобрен проект за изменение на план за улична регулация /ИПУР/ на м. Национален киноцентър, кв. 3а, улица от о. т. 192с до о. т. 192 н за създаване на задънена улица от о. т. 201 до о. т. 202 и свързаното с това изменение на регулацията на УПИ XXI-60, съгласно приложения проект, както и одобряване на план за регулация /ПР/ чрез създаване на нов УПИ LІ -73, кв.3а и на плана за застрояване /ПЗ/ за нов УПИ LІ -73, без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. С приложени по делото нотариален акт 133, том ІІІ, рег. 11926, дело 452/2010 г. и нотариален акт 132, том ІІІ, рег. 11924, дело 451/2010 г. жалбоподателите се легитимират като собственици съответно на УПИ ХLІІ 25, кв. 3а, и на УПИ ХХХІ-25, кв. 3а, и обосновават правният си интерес от оспорване на процесното решение на СОС. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбоподателите да се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като с процесния план се променя предназначението на имот пл. 73, който се урегулира, не се установяват по делото пороци на акта, които да обосноват неговата нищожност. Прието е от съда, че оспореното решение е издадена от компетентен административен орган СОС, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, както и при липса на съществен порок във формата на акта, доколкото решението на СОС е издадено в законоустановената писмена форма, като в него подробно са описани фактическите и правни основания за издаването му, като дали същите са правилно посочени с оглед относимостта им е въпрос за законосъобразност на акта. Според съда в случая не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила при издаване и при съобщаване на акта, които да доведат до нищожност на процесното решение. Административният съд приема също така, че в случая липсват нарушения на материалния закон, които да обусловят нищожност на процесното решение, като наведените в жалбата основания могат евентуално да мотивират само незаконосъобразност на акта, но не и нищожността му. Съдът е обосновал и извод, че доколкото решение 960/19.12.2009 г. на Министерски съвет за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община, с което се приемат зоните и терените за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите по ОУП, е постановено две години след допускането на процесната устройствена процедура, то същата правилно е довършена по реда, действащ към датата на допускането й. За недоказани съдът приема изявленията на вещото лице, че част от имота на заинтересованата страна попада в Природен парк Витоша, тъй като съгласно Приложение 2 към чл. 68, ал. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове с прекъсната линия с черни точки се очертават продуктопроводи, а и точните координати на границите на Природен парк Витоша в частта й, попадаща в Столична община, са определени със заповед РД-179 от 01.03.2004г. на Министерство на околната среда и водите, като видно от регистъра на защитените територии и защитените зони в България, Природен парк Витоша не обхваща територии от кв. Бояна и м. Киноцентъра. Според съда дори да се приеме, че имотът на заинтересованата страна попада в територии, граничещи непосредствено с природния парк, то противоречието между процесният подробен устройствен план /ПУП/ и ОУП също не води до нищожност, защото в тези територии също е допустимо застрояване, но с поразлични параметри. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че не е налице пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, а само частична такава, като изпълнението на параметрите по ред първи, вместо по ред трети от т. 7 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, може да се предвиди в инвестиционния проект за бъдещо строителство в имота. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесното решение на СОС. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци, обратно на изложеното в касационната жалба. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай не са налице основание за прогласяване нищожност на оспорената заповед на основание липса на компетентност на издателя на акта, липса на изискуемата форма, както и че не са налице такива съществени административно-производствени нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на акта. Правилен е и решаващият извод на съда, че в процесния случай липсват основания за нищожност на процесното решение и по критериите очертани досежно материалната незаконосъобразност на акта. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Оспореното решение на СОС не е засегнато от пороци със съпоставима тежест, както и не поражда нетърпими от правния ред последици. Налице са правни норми, които допускат както изменение на плана за улична регулация и създаване на задънена улица, така и урегулирането на неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизирана територия, с предвиждане на застрояване за този имот чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 и чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗУТ, т. е. налице е законно основание. Не се установява и пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимите материално - правни норми, а напротив в случая се установяват такива предпоставки досежно процесната устройствена процедура. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на материална нищожност на решението, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай законът дава правомощие на административния орган за издаване на административен акт от категорията на оспореното решение. Правилен е и крайният извод на съда, обратно на изложеното в касационната жалба, че дори и да е налице в случая противоречие между процесния ПУП - ПРЗ и ОУП на Столична община от 2009 г., то това не води до нищожност на решението на СОС. Изискването за съобразяване на всички подробни устройствени планове с предвижданията на общите е регламентирано с генералната норма на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ и има императивен характер. За да бъде обаче нищожно решението за одобряване на план за регулация и застрояване следва да е налице противоречие с ОУП до степен, която да прави невъзможни предвижданията му. Такава хипотеза не се установява по делото в конкретния случай. Действително, противно на приетото от първоинстанционния съд, по делото се установява от приета съдебно-техническа експертиза, че по отношение на процесния ПУП - ПЗ е налице несъответствие по отношение на устройствените параметри по Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, доколкото в процесния ПЗ параметрите на застрояване са от трети ред на т. 7 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, а следва да бъдат тези от първи ред, тъй като процесният имот се намира в територия, граничеща непосредствено с Природен парк Витоша, както и е налице несъответствие с предвижданията на изменението на ОУП на Столична община, приет с решение 960 от 16.12.2009 г. на Министерски съвет, доколкото не е съобразено, че за териториите, обозначени с индекс 7 в картата на Зони и терени за прилагане на специфичните правила и нормативив отклонение от общите по ОУП 2009 г., където попада процесният имот, се препоръчва застрояване съгласно цялостен ПУП, в обхвата на цялата устройствена зона. Тези установявания обаче могат да обосноват евентуална незаконосъобразност, унищожаемост на оспореното решение на СОС, но не и нищожност на същото. Това е така, защото дори и по отношение на процесния имот да е следвало да се приложат устройствените показатели от първи ред на т. 7 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, а не тези от трети ред, то в този имот е допустимо застрояването. Попадането също така на процесния имот в зони и терени за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите по ОУП, приети с решение 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, отново не изключва възможността за застрояване на този имот. Следователно, както и правилно приема административният съд, не е налице в конкретния случай пълна липса на материално-правните предпоставки, визирани в хипотезите на приложимите материално-правни норми, които да обосноват и нищожност на оспорения административен акт. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за липсата на основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява заявената в срок претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от ответника Ф. Д.. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно и направеното възражение за прекомерност от процесуалните представители на касационните жалбоподателите, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 1 250 лева за осъществено процесуално представително пред настоящата инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното в размер на 5 873.11 лева е прекомерно с оглед характера на касационното производство, фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмен отговор по касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Основателно се явява и своевременно заявеното искане от ответника Столичен общински съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд,