Решение № 13188 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2014 г.

ВАСIII отделение05.11.2014 г.докладчик т Йорданка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7711 от 9.12.2013 г., постановено по адм. д. № 8454/2013 г. от Административен съд - София. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13188 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла, гражданин на Судан, представляван от адв. Еланджиев срещу решение № 7711 от 9.12.2013 г., постановено по адм. д. № 8454/2013 г. от Административен съд - София град с доводи за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София град, е отхвърлил молбата на Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла, гражданин на Судан, срещу решение № 1098 от 18.07.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла, гражданин на Судан, е напуснал нелегално през 2012 г. Судан след което е отишъл в Египет, където се сдобил с фалшив паспорт и от там заминал за Истанбул от където влязъл нелегално в Република България. Чужденецът е посочил, че баща му и брат му Сабри са загинали в дома си в гр. Кауда вследствие на бомбардировки на редовната суданска армия, майка му и сестрите му се намират в бежански лагер "Хайбана". Посочва, че бил изправен пред избора да хване оръжието и да стане част от Народното движение за освобождение на Судан или да се предаде на суданските власти. Твърди, че е бил подложен на унизително и дискриминационно отношение от страна на централните власти, също така бил задържан и бит от страна на редовната армия. Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла е заявил, че не е бил съден, осъждан или преследван в Судан, не е членувал и в политическа партия или организация. След спазена процедура административният орган издал решение, с което отказал предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Решението е правилно. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за обоснован, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС дори и в Судан да съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна. Именно поради това и с оглед факта, че Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла не е успял да докаже твърдяното от него преследване, правилно е възприето, че той е напуснал страната си по произход по чисто икономически причини. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че дори и чужденецът да изпитва страх от преследване поради несигурната обстановка в Судан, то същият не е заявил да е имал конкретни проблеми с властта или определена групировка. Твърдяното от Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла задържане е било част от масови арести при операция на властите за издирване на оръжие, поради което същото няма отношение към личността, етническата принадлежност или расова принадлежност на чужденеца. Обосновани на събраните доказателства са изводите на съда, че твърдяните от Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла обстоятелства, на които се позовава не са достатъчни за предоставянето на статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За тази цел съдът при разглеждане на делото се е съобразил и с установената практика на Съда на Европейския съюз в тази насока и най - вече с изводите, залегнали в решението му по дело № С - 465/07, като е посочено, че в процесния случай Тарик Фадл Ал-Мула Фараджалла, не е представил каквито и да било данни за лично засягане или застрашаване на живота му в страната му по произход. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател не е успял да докаже наличието на нито една от горецитираните предпоставки. Неоснователни са доводите, че административният орган и първоинстанционният съд не са изследвали фактите, свързани с реалната, настояща, ситуация в страната по произход. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложената по делото справка с вх. № 01-2548 от 4.09.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС относно актуалната обстановка в Судан и състоянието на човешките права и рискови групи, която в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направеният извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил обект на посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2