Решение № 7481 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите срещу решение 6269/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 12337/2021 г. на Административен съд - София - град в неговата осъдителна част и касационната жалба на Л. Славчева срещу решение 6269/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 12337/2021 г. в отхвърлителната му част. Релевират се оплаквания за неговатга неправилност в обжалваните му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Страните претендират направените по делото разноски.

Касационните жалби се оспорват от същите страни в качеството им на ответници по тях.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Производството по делото пред Административен съд - София град е било образувано по предявен от касационната жалбопотелка иск с правно основание чл. 19, ал.1, ЗНАП, вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 260 000 лв. и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв.

В обжалваното решение съдът е приел , че във връзка с проведен на 26.06.2019 г. от публичен изпълнител, при Териториална дирекция на НАП София, по изп. дело 22060003844/2006 г., образувано срещу Е. Славчев -син на ищеца, търг за продажба на притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, собствен на ищеца и на съпруга й недвижим имот апартамент 6 в гр. София на [адрес]. Обезщетяването се претендира заедно със законните лихви от датата на исковата молба. Исковите претенции се основават на твърдения за: нищожност (алтернативно незаконосъобразност) на действията на публичния изпълнител, свързани с провеждането на търга; незаконосъобразност на издадено от публичния изпълнител разпореждане, изх. С190022-137-0005288/04.06.2019 г., с което е отказал да отпише публичното задължение на Е. Савчев, поради изтекла давност.

Административният съд е уважил частично исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди, като е приел от фактическа страна следната фактическа обстановка, която касационната инстанция а осн. чл. 219 , вр. чл. 220 АПК, следва да възприеме като неоспорена и поради забраната за фактически установявания :

Изпълнителното дело е образувано за принудително погасяване публични задължения на Е. Славчев - син на ищцата Л. Славчева, като процесният жилищен имот - апартамент 6 в гр. София на [адрес], както и друг имот апартамент 4, на [улица] в гр. София са възбранени с Постановление, изх. 10-94-00-60/17.08.2012 г.; към онзи момент процесният апартамент е бил собствен на длъжника, по силата на Нотариален акт 17/12.06.1978 г., с който родителите му са му дарили същия.

С решение 1959/24.03.2015 г. на Софийски градски съд, по гр. дело 7338/2014 г., влязло в законна сила на 14.04.2015 г. дарението на апартамент 6 на [адрес], по искане от Е. Славчев - длъжник по посоченото по-горе изпълнително дело, е било отменено.

Публичен изпълнител, с разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/04.06.2019 г. е отказал да отпише по давност задълженията, предмет на цитираното изпълнително дело, а двадесет и два дена по късно на 26.06.2019 г. е провел търг с тайно наддаване, за продажба на апартамента, като имотът е възложен на участвало в търга лице с постановление от 03.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. новият собственик е бил въведен във владение;

Междувременно (след провеждане на търга и след възлагане на имота) разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/04.06.2019 г., с което публичният изпълнител е отказал да отпише по давност задълженията, е отменено от Административен съд София град по адм. дело 7752/2019 г. с решение 7148/21.11.2019 г., поправено само по отношение част от мотивите с решение 299/14.01.2020 г.; според диспозитива на съдебното решение от 21.11.2019 г. преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне, съобразно дадените от Съда задължителни указания, относно прилагането и тълкуването на закона, именно досежно изложените в решение 299/14.01.2020 г., коригирани мотиви на съда, в следната част : Както е приел и ответникът по делото в свое решение ПИ-372/25.07.2017 г., след влизане в сила на съдебното решение на СГС може да се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ДОПК. От този момент , започва да тече срок от 56 дни, който е оставал до изтичане на абсолютната давност преди спирането, тоест срокът започва да тече от 04.04.2019 г. и изтича на 29.05.2019 г. като след изтичането на този срок се преклудира възможността на държавата да събере по принудителен ред задълженията, установени спрямо лицето .

Като се позовава на тези факти ищцата счита, че публичният изпълнител е продал на 26.06.2019 г. имота за удовлетворяване на публично вземане, установено в тежест на длъжника по изпълнителното дело Е. Славчев, който обаче, предвид Решение 1959/24.03.2015 г. на Софийски градски съд, по гр. дело 7338/2014 г. вече не е бил собственик на този имот, като още преди датата на търга (26.06.2019 г.), на 29.05.2019 г. вземането е било погасено по давност, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Действията на публичния изпълнител ищцата преценява като нищожни и ги обвързва с факта, че тя и съпругът й са били лишени от владението върху собствения им жилищен имот, което наложило да живеят последните три години в друг имот, в който не разполагали с удобства. Твърди още, че описаните събития са причинили на нея и на съпруга й притеснения, стрес и отчаяние , а П. Славчев изпаднал в тежка депресия и умишлено се натровил с въглероден двуокис , което впоследствие оказало пагубно влияние върху здравето му проявя на различни заболявания и през м. 10.2021 г. починал. Стойността на претендираните имуществени вреди оценява на 260 000 лева пазарната стойност на апартамент 6 в гр. София, [адрес], а неимуществените вреди са оценени на 300 000 лева.

С обжалваното решение съдът не е приел възражението на ответника за недопустимост на иска, като е приел същия за допустим и частично основателен както по отношение на претенцията за имуществени вреди, така и за претенцията за неимуществени вреди.

Правилно съдът е очертал предмета на иска, като е приел, че същият се основана на изрично дефинираното твърдение за нищожност/незаконосъобразност на извършените от публичния изпълнител действия по изп. дело 22060003844/2006 г., във връзка с проведен на 26.06.2019 г. търг за продажба, на притежаван в режим на съпружеска имуществена общност от Л. Славчева и нейния съпруг П. Славчев недвижим имот - апартамент 6 в гр. София, [адрес];и на признатата от Административен съд София град, с Решение 7148/21.11.2019 г. по адм. дело 7752/2019 г., поправено само по отношение част от мотивите с Решение 299/14.01.2020 г. незаконосъобразност на Разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/04.06.2019 г., с което публичният изпълнител е отказал да отпише по давност задълженията, като правният интерес на ищцата, която не е била страна в това изпълнително дело е обусловен от факта, че към датата на търга е била собственик на продадения недвижим имот, както и от факта, че към тази дата публичните задължения на Е. Славчев, които са били предмет на принудително удовлетворяване от страна на Държавата, са били погасени по давност и пренебрегването от страна на публичния изпълнител на този юридически факт е довело до неправомерната продажба. В тази връзка принудителното изпълнение е засегнало нейни права , противно на приетото от ответника и не е изтекла петгодишната погасителна давност, предвидена с чл. 110 ЗЗД, за предявяване на исковете.

Правилно и обосновано съдът е приел, а настоящата инстанция изцяло споделя, че за да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са взаимно свързани, а именно: 1. причинени вреди (в случая имуществени и неимуществен); 2. незаконосъобразен акт, действия/бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата, отменени по съответния ред (за случая- извършените от публичния изпълнител действия по изп. дело 22060003844/2006 г., във връзка с проведен на 26.06.2019 г. търг за продажба и Разпореждане, изх. С 190022-137-0005288/04.06.2019 г.; 3. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия/административен акт и настъпилите вреди. Незаконосъобразността на фактическите действия на публичния изпълнител, изразяващи се в орагнизирането и провеждането на търга подлежи на установяване, съгл. чл. 204, ал. 4 АПК от исковия съд. Правилни са изводите, за наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника. В тази част мотивите на административния съд се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят в настоящото решение.

Налице е незаконосъобразност на действията по провеждане на публичния търг, извършени от публичния изпълнител на 26.06.2019г. по цитираното по-горе изпълнително дело, като за погасени по давност задължения е бил продаден имот, принадлежащ не на длъжника, а материални права върху него има Л. Славчева . Имотът е бил продаден на търг за сумата 167 777лв. Към фактическите обстоятелства, обсъдени обстойно от първоинстанционния съд, в светлината на установеното с Решение 7148/21.11.2019 г. по адм. дело 7752/2019 г., поправено по отношение част от мотивите с Решение 299/14.01.2020 г. изтичане на давността по чл. 171 ДОПК в полза на длъжника Е. Славчев към датата 29.05.2019г. следва да се обърне внимание и на следното:

От решение ПИ-230/19.06.2019г. на директора на \ТД на НАП, постановено по жалба на ищцата и нейния съпруг против Съобщение за продажба на търг с тайно наддаване на публичния изпълнител по същото изпълнително дело от 04.06.2019г., е видно, че собствениците на имота - Л. и П. Славчеви, на осн. чл. 266, ал.4 ДОПК, са обжалвали насрочването и провеждането на търга, но жалбата е била приета за недопустима и е оставена без разглеждане. Според чл. 266, ал.4 ДОПК жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.

Видно от съдържанието на посоченото решение, единственият факт, който е бил приет за релевантен е свързан с посоченото в определението по гр.д. 5224/2016г., че към момента на възбраната имотът е принадлежал на длъжника, че последващата отмяна на дарението е непротивопоставима на кредитора, предвид по-ранно по време вписване на възбрана в полза на НАП и че искът по чл. 269 ДОПК е недопустим на това основание.

Макар решението да не е отменено, следва изрично да се посочи, че основанието, на което жалбата е била приета за недопустима е чл. 27, ал.1 т.1 АПК. Текстът гласи : "Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;"

Органът е приел като основание за прилагане на цитираната норма влязлото в сила определение /неправилно наречено решение/ по гр.д. 5224/2016г., без да се отчетат следните обстоятелства :

1.- различния характер на двете производства, техния различен предмет / исково по чл. 269 ДОПК и контролно-отменително/, въпреки идентичността на страните;

2. че към този момент - 19.06.2019г., както на публичния изпълнител, така и на горестоящия административен орган е било известно обстоятелството, че правото на собственост върху процесния процесният имот не принадлежи на длъжника ;

3. Макар третите лица да не могат да правят възражение за давност в полза на длъжника, важно е обстоятелството, свързано с давността в полза на длъжника, която към този момент обективно вече е изтекла. На публичния изпълнител и на директора на ТД на НАП е известно, че в полза на длъжника тече давност по чл. 171 ДОПК, като още през 2018г. по адм.д 2039/2018г. по описа на АССГ това обстоятелство е било коментирано и е било установено, че до изтичането й остава малък период, а впоследствие с решение 7148 от 21.11.2019г. по адм.д. 7752 /2019г. , допълнено с решение 299 от 14.01.2020г. е прието, че давнността по чл. 171 ДОПК е изтекла на още на 29.05.2019г.

4. Проследяването на изтичане на давност в полза на длъжника е служебно задължение на органите на НАП, както поради правните последици, свързани с давността за длъжника, така и поради обстоятелството, че с погасяването на задълженията обезпеченията в полза на НАП губят своето правно действие. От това следва , че на въпроса за позоваването на вписването на възбраната върху процесния имот, респ. по въпроса за допустимостта на жалбата на ищцата и нейния съпруг по чл. 266, ал.4 ДОПК не може да се отговори в полза на органите на НАП,

Посочените обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител , свързани с насрочването и провеждането на публичната продан на процесния имот, които са извършени освен в нарушение на чл. 171 ДОПК, и на принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност и право на защита, формулирани в ДОПК, които задължават органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК, дори и служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Обсъдените въпроси са в тясна връзка констатиране на факта, че ищцата и нейният съпруг са предприели всички предвидени в закона правни действия и правни способи, за да предотвратят настъпването на вредите и че последните са настъпили единствено и само от незаконосъобразните действия на служителите на ответника във връзка с насроченото и изпълнено на 26.06.2019г. принудително изпълнение върху процесния имот.

Що се отнася до присъдените с решение 6269/28.10.2022 г. имуществени вреди в размер на 179 695 лв., представляваща пълната пазарна стойност на продадения имот към датата 26.06.2019г. - денят на публичната продан, настоящата инстнация намира следното от правна страна:

Съдът правилно е преценил, че обезщетението следва се определи към 26.06.2019г., в съответствие с т.4 на ТД 3_/2004г. на ВКС. Що се отнася до присъдения размер на имуществените вреди, делото е останало неизяснено от фактическа страна, което налага отмяна на решението в тази част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се установят обстоятелствата, свързани с правата на ищцата в процесния имот, за нарушаването които същата има право да търси обезщетение. По делото са налични следните писмени доказателства: препис-извлечение от акт за смърт на П. Петров, б.ж. на гр. София , поч. на 26.10.2021г. и удостоверение за наследници на същия, от което се установява, че негови наследници по закон са преживялата му съпруга - ищцата Л. Славчева, Е. Славчев - син и длъжник по изп. дело 22060003844/2006 г. и И. Славчева - дъщеря. В настоящото исково производство ищца е само Л. Славчева, която не е единствен собственик по силата на прекратена СИО и наследяване на процесния имот и не е единствен наследник по закон на починалия си съпруг. Липсват данни и твърдения в исковата молба за действителните материалноправни отношения между сънаследниците, липсват отговор на въпроса защо ищцата Славчева претендира за себе си като обезщетение цялата стойност на продадения имот. Наследствените дялове на наследниците на починалия П. Славчев преминали ли са в патримониума на неговите наследници или е бил извършен отказ от наследство - това са въпроси , които пряко касаят исковата претенция на ищцата Славчева за обезщетение за имуществени вреди. Тези обстоятелства не са коментирани в съдебния акт и са останали неизяснени по делото. Следва да се посочи, че за тях няма и твърдения в исковата молба, която поради тази причина следва да се приеме за нередовна. След връщане на делото съдът следва да изиска от ищцата уточнение на тези относими за делото обстоятелства. С всички доказателствени средства, вкл. и съдебно-икономическа експертиза следва да се уточни и въпросът дали с Акта за прихващане и възстановяване от 04.08.2021г. на Главния инспектор по приходите е възстановена цялата сума, получена от продажбата на процесния имот по сметката на Е. Славчев, следва да се даде отговор и на въпроса налице е солидарност в отношенията на ищцата и останалите сънаследници по отношение на НАП в хипотезата на връщане на сумата от продажбата на имота.

По отношение на неимуществените вреди. Правилни и обосновани са изводите на административния съд за това, че незаконосъобразните действия на публичния изпълнител във връзка с публичната продан на процесното жилище е причинило на ищцата неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които в настоящото решение не следва да се възпроизвеждат, доколкото са обсъдени обстойно и подробно в първоинстнационното решение, е направен обоснован извод за основателност на исковата претенция за неимуществените вреди. При определяне на размера на обезщетението обаче първоинстанционният съд неправилно не е дал пълна и всестранна оценка на съотносимост към спора на всички установени по делото факти. Не е преценил в достатъчна степен, че върху психо-физическото състояние на ищцата влияние оказват вредоносните действия на служителите на ответника както пряко, тъй като тя е непосредствено потърпевша от загубата на своя имот, така и косвено, чрез понесените притеснения, болки и страдания във връзка с грижата и гледането на заболелия й съпруг, пострадал от същите действия. Този кумулативен ефект от негативните обстоятелства е останал не обсъден и неотчетен при определяне размера на обезщетението. Съдът е приел, че те вероятно са способствали за влошаване на здравословното състояние на починалия съпруг на ищцата, с който извод настоящата инстанция се съгласява. Следва също така и да се приеме психологическото състояние на съпруга е било свързано с негативните преживявания във връзка с продажбата на имота. Съдът е отчел въздействието на увреждането върху емоционалното състояние на ищцата и нейния съпруг, за когото тя до смъртта му е полагала грижа, но към това следва да се добави и влошаването на емоционалното състояние и на двамата от невъзможността с приложените правни средства да се преустанови или спре продажбата на техния имот. Към всичко това следва да се добави и важното обстоятелство, което не е бил обсъдено в достатъчна степен в първоинстанционното решение, че предмет на принудителната продажба е станало не просто недвижим имот, принадлежащ на ищцата и нейния съпруг, а тяхното жилище, в което същите са живели непрекъснато от 1968г. и което е трябвало да напуснат. Не може да бъде пренебрегната емоционалната връзка на тази лица с тяхното жилище, в което са прекарали голяма част от живота си, както и важното обстоятелство, че е следвало да го напуснат в резултат от увреждането на висока възраст. Отделен е въпросът, че увреждането е свързано и с нарушение на правата на лицата по чл.1 ,§1 от Протокол1 на ЕКПЧ и чл.8 ЕКПЧ, за чието спазване задължение имат всички държавни и съдебни органи, вкл. и тези на НАП. Съгласно чл..8, §1 ЕКПЧ всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Според чл.1 ,§1 от Протокол1 на ЕКПЧ всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Следва да се имат предвид и стандартите по прилагане на тези разпоредби на ЕКПЧ в делото "Йорданова и др. срещу България". Тук следва да се подчертаят следните стандарти, установени в практиката на ЕКПЧ , свързани със защитата на правото на жилище, а именно - фактът ,че имотът, предмет на продажба представлява жилище за ищцата и нейния съпруг; че се ползва от тях като жилище в продължение на 51 години, т.е. е налице трайно установена връзка с жилището; че лишаването от жилището е въз основа на незаконно действие от страна на държавния орган; че изпълнението по цитираното изпълнително дело не е било осъществено в продължение на 10 години, през който давността за задълженията на длъжника е изтекла, т.е. в много дълъг период от време, през който органът, когато е могъл законосъобразно да действа, е бездействал; че лишаването от жилище се определя от ЕСПЧ по естеството си като най-тежката намеса в правото на жилище и за да бъде оправдана от гледна точка на правата по Конвенцията следва в най-голяма степен да съответства на изискванията на §2 на чл.8 ЕКПЧ за оправданост и за пропорционалност, каквото в настоящия случай не са налице. Впрочем, тези обстоятелства задължително е следвало да се вземат предвид и от и.д. дириктор на НАП при произнасяне по искането за спиране на изпълнението по чл. 266, ал.4 ДОПК, когато жалбата на ищцата и нейния съпруг е приета за недопустима и спиране не е допуснато.

С оглед на изложените съображения, доколкото защитата чрез иска за обезщетение за неимуществени вреди касае личността на лицето, неговия психо-физически интегритет, и не е пряко свързана обема на правата на ищцата в продадения имот, съдът намира, че като справедливо по см. на чл.52 ЗЗД, вр. §1 ЗР ЗОДОВ следва да се определи обезщетение в размер на 100 000 лв. до какъвто размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи. Решението в отхвърлителната му част по отношение на неимуществени вреди следва да се отмени , а определеното обезщетение на това основание да се увеличи до посочения размер с още 60 000 лв., които да се присъдят в полза на ищцата Л. Славчева. Предвид изхода на спора разноските за настоящата инстанция следва да се понесат от страните така, както са направени

Предвид изложеното, Върховният административен съд