Решение № 13940 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2014 г.

Решение № 13940 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Теодор Борисов Василев - директор на териториално поделение на НОИ София град срещу решение № 1891 от 24.03.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 1120/2014 г. С него се отменя по жалба на "Централна кооперативна банка" АД, решение на директора на ТП на НОИ София град № РО-867 от 25.11.2013 г. и потвърдените с него предписания изх. № 66-47-31#3 21.10.2013 г. на старши инспектор по осигуряването. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, ЦКБ АД чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет в производството пред административния съд са задължителни предписания изх. № 66-47-31#3 21.10.2013 г., потвърдени с решение на директора на ТП на НОИ София град № РО-867 от 25.11.2013 г. С тях е задължена ЦКБ АД да заличи подадените данни за периодите от 2.05.2011 г. до 28.02.2013 г. и да подаде редовни данни за същите периоди с осигурителен доход максималния определен в ЗБ на ДОО съответните периоди и вид осигурен код "14 - лица работещи без трудови правоотношения". За да отмени оспорения административния съд е приел, че управителите на клонове на търговски дружества следва да бъдат включени в кръга на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. От фактическа страна е установено, че на 29.04.2011 г. между ЦКБ АД и Илиян Стоянов Митев е сключен договор за възлагане на управлението на клонове "Възраждане" и "Стамболийски" с вписване в търговския регистър. Според данните от ЦКБ АД въз основа на договора за възлагане на управление - мениджмънт Митев е осигуряван за всички осигурителни рискове в качеството му на управител /прокурист/ на клон. След анализ на доказателствата и уредбата на характеристиката на клона според Търговския закон съдът е извел извод, че Митев не е извършвал дейност характерна за трудов договор а е извършвал правни и технически действия характерни за договор за мандат, характеризиращи управленска длъжност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. При тези констатации са отменени обжалваните предписания. Решението е правилно. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали управителят на клон на търговско дружество е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО както приема административният съд в мотивите на обжалваното решение. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. Предвид това правилно първоинстанционният съд е изследвал предмета на договора относно управлението на клона на банката, като същевременно е анализирал правните разпоредби, регламентиращи относителна самостоятелност на клона на търговско дружество и въз основа на това е заключил, че за целите на задължителното обществено осигуряване управителят на клон на търговско дружество е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговски регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения; притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Наред с това, в случая договорът за възлагане на управление е сключен от търговското дружество, а не от клона, като с договора е възложено управлението и представителството на клона като обособена част от това търговско дружество. Клаузите на сключения договор съдържат белезите на договор за възлагане на управление на търговско дружество, а обстоятелството, че възлагането по договора се отнася за обособена част от дружеството, не променя неговия характер. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата, като е разкрил действителното й съдържание и въз основа на анализа на съдържанието и характера на съществуващото правоотношение между банката и Илиян Стоянов Митев, е достигнал до правилния извод, че това правоотношение по договора за възлагане на управление обуславя възникването и на осигурително правоотношение, което е основание за задължително обществено осигуряване за посочените в същата разпоредба осигурителни рискове. Последващото изменение и допълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО потвърждава правилността на тезата за съществуването и характера на осигурителното правоотношение на управителя на клон на търговско дружество. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че в посочения смисъл е трайно установената съдебна практика на шесто отделение на ВАС. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение