Решение № 14050 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2017 г.

Решение № 14050 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, подадена срещу решение № 160 от 5.06.2017 г., постановено по адм. дело № 59/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново (АС), с което по жалба на Н. Ковачев е отменена издадена от касатора заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост, и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Ковачев, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, като счита, че същата е основателна. Върховният административен съд, в тричленен състав на пето отделение, след като провери решението по реда на чл. 218 от АПК намира, че същото е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до постановяването му в нарушение на материалния закон. Съображенията са следните: Производството по реда на чл. 145 - 178 от АПК пред АС е образувано по жалба на Н. Ковачев срещу заповед № 366 з-103/12.01.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение на държавен служител от МВР. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Дисциплинарното наказание е прието от дисциплинарно наказващия орган за съставомерно на основание първата разпоредба, а именно "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". В случая се отнася за съпричастност на Ковачев към информация, свързана със снемане от интернет и разпространение на материали с порнографско съдържание, касаещо малолетни деца. За това на служителя е повдигнато и обвинение по чл. 159, ал. 4 от НК. По делото е представена пълната административна преписка, към която са приобщени доказателства, събрани по реда на НПК в хода на наказателното производство. Събрани са от съда и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. Тулев – служител на ГД "БОП". Събраните по делото доказателства не са оспорени от страните. За да постанови решението си съдът е приел, че ДНО е издал обжалваната заповед при неизяснена фактическа обстановка, което води до извода за недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. Приобщеното към административната преписка заключение на назначената в рамките на наказателното производство компютърно - техническа експертиза не било годно доказателствено средство, тъй като способът за приемането на това заключение е разпит на вещото лице непосредствено от съда и страните. Освен това, в нарушение на административнопроизводствените правила дисциплинарно наказващият орган се е произнесъл по въпроса за вината на служителя в извършване на деяние, което покрива състава на престъпление, за което му е повдигнато обвинение, без да е налице влязла в сила присъда. Според съда до приключването на наказателното производство никой друг орган или съд няма право да се занимава с въпроса извършено ли е деянието и дали е извършено точно от това лице. По аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление, още повече, че в случая Ковачев е санкциониран за нарушение на морално-етични норми, а не за деяния, квалифицирани като престъпление по НК. В този смисъл доводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено само на основание образуваното наказателно производство, по което не са събрани безспорни доказателства и няма влязла в сила присъда, не се споделят от настоящия състав. В случая образуваното против служителя наказателно производство, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а само подкрепят изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Заключението, че дисциплинарното нарушение в случая може да бъде установено само с влязла в сила осъдителна присъда също не се споделят от настоящия състав. Посочената в съдебното решение практика на ВАС, подкрепяща изводите на първоинстанционния съд, е изоставена и уеднаквена в друг смисъл от решаващите състави на съда след обявяване противоконституционността на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР с Решение № 10 от 29.05.2018 г., постановено по к. д. № 4/2017 г. на КС на РБ. В настоящия случай допуснатото от служителя дисциплинарно нарушение би могло да се установи не само от събраните в рамките на наказателното производство доказателства, а от съвкупната преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени доказателства и от гласните доказателства пред съда. Освен това приобщаването на събраните в хода на наказателното производство доказателства не е в противоречие с действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или специалните закони. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Анализът на разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат за се използват и редовно събраните по реда на НПК доказателства. Според настоящия състав, представените с дисциплинарната преписка доказателства са редовно събрани по предвидения в НПК процесуален ред, предоставени са за нуждите на проведеното дисциплинарно производство от следствените органи след разрешение на наблюдаващия разследването прокурор. Не съществуват никакви данни те да са събрани в противоречие на установения ред от НПК, поради което не съществува законова пречка същите да се ползват с доказателствена сила и чрез тях да се установят релевантни за административното производство факти и обстоятелства. Още повече, че контрол върху тяхната законосъобразност се упражнява на този етап от разследването само от прокуратурата, а на следващ етап от наказателния съд. Що се отнася до изложеното в мотивите на обжалваното съдебно решение, че заключението на компютърно-техническа експертиза може да бъде прието от съда като доказателствено средство единствено след разпит на вещото лице, което го е изготвило, непосредствено от съда и страните, настоящият състав счита следното: Действително, заключението на тази експертиза е важно за доказване на обстоятелства свързани с дисциплинарното нарушение в този случай. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК съдът ако намери за необходимо може да разпита вещите лица, чиито заключения са събрани като доказателства в производството пред административния орган. Видно от мотивите на обжалваното решение решаващият състав е съзнавал такава необходимост. Въпреки това не е разпитал вещото лице, изготвило заключението и неправилно приел, че е налице неизяснена фактическа обстановка, с което е допуснал процесуално нарушение с игнориране на експертизата. Предвид на изложеното, касационният състав счита, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат кредитирани всички събрани доказателства и въз основа на техния анализ да бъде преценено налице ли е извършено от Ковачев дисциплинарно нарушение. При този изход на делото и съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,