Решение № 11852 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2017 г.

Решение № 11852 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 25.11.2016 г. по адм. д. № 5267/2016 г. Административен съд С. - град е обявил за нищожно решение № 32-36744 от 10.02.2016 г. на началника на митница Р., потвърдено с решение № Р-232 от 25.04.2016 г. 32-114187 на директора на Агенция "Митници". Решението се обжалва с касационна жалба от директора на Агенция "Митници". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "К. Е." ЕООД я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С решение на началника на митница Р. на "К. Е." ЕООД е определено задължение за акциз в размер на 38 479,41 лв. на основание чл. 107ж ЗАДС. С решението на директора на Агенция "Митници" решението на началника на митница Р. е потвърдено. Административен съд С. - град е приел, че разпоредбата на чл. 107ж ЗАДС е неприложима, тъй като по делото е установено, че наказателното постановление, издадено на ответника по касационната жалба е отменено. Приложените на тази норма е обусловено от реализирана административнонаказателна отговорност. След като такава не е реализирана, административният орган не е бил компетентен да издаде оспорения акт и той е нищожен поради липса на материална компетентност. Административният съд С. - град законосъобразно е приел, че нормата на чл. 107ж ЗАДС в случая е неприложима. Незаконосъобразен е изводът му за липса на материална компетентност на административния орган. Съгласно чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. Следователно, началникът на митница Р. притежава компетентност да издаде решение за определяне размера на акциза в хипотезата на чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС. Въпросът относно изпълнението на предпоставките, предвидени в нормата, касае материалната законосъобразност на акта, а не влияе на валидността му. С оглед изложеното изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт поради липса на компетентност на издалия го административен орган е незаконосъобразен и необоснован. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи, относими към неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 107ж ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Систематично тя е част от Глава Девета "Административнонаказателни разпоредби", Раздел I "Общи разпоредби" на ЗАДС. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, което е установено по реда на ЗАНН съгласно чл. 128, ал. 1 ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред митническият орган може да издаде акт на основание чл. 107ж ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението. По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на митница Р. е образувано производство по ЗАНН срещу "К. Е." ЕООД. Впоследствие е издадено наказателното постановление. Към момента на постановяване на двете решения на митническите органи същото не е влязло в сила. В хода на съдебното оспорване на митническия акт наказателното постановление е отменено, като решението на районния съд е влязло в сила. При тези данни правилно съдът е приел, че не е установено по предвидения в ЗАДС, препращащ към ЗАНН нарушението, което е основание за дължим акциз за стоките, предмет на нарушението. Този порок на оспореното решение обосновава извод за неговата материална незаконосъобразност. Издаването му е обусловено от установяването по безспорен начин в друго производство по реда на ЗАНН на административно нарушение, касаещо неплащането на акциз, за което нарушение да е налице влязло в сила наказателно постановление. Не е допустимо нарушението да се установява в производството по оспорване на административния акт, издаден на основание чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС. Административният орган е разполагал с общия ред по чл. 104 ЗАДС за установяване и събиране на задължението за акциз. Решението на началника на митница Р. е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон. Ето защо, след отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени. С оглед изхода на делото, който като краен резултат е благоприятен за ответната страна, на "К. Е." ЕООД се дължат направените по делото разноски. Доказателства за извършени такива са представени в първоинстанционното производство в размер на 3950 лева, от които 50 лева - държавна такса 3900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие . Пред касационната инстанция е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3900 лв. Направено е възражение от касационния жалбоподотел за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният съд приема, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5ГПК във вр. с чл. 144 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на делото пред тази инстанция адвокатското възнаграждение е прекомерно. То следва да се присъди в размер на 2000 лв. О. А. "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на "К. Е." ЕООД разноски по делото за всички инстанции до сега в разре на 5950 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение