Решение № 3279 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2017 г.

Решение № 3279 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на Н. М. И. от [населено място], [улица], чрез адв. М. Р., против Решение № 50 от 25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 67/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001876/19.10.2016 г. издаден от гл. експерт Отдел "Местни приходи", Община Троян, потвърден с Решение №И-МП-6/20.01.2017 г. на Началник отдел МП при Община Троян, с който са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Фолксваген рег. [рег. номер на МПС] по декларация № ДК54000718/01.04.2014 г., подадена от Д. Р. И., в размер на 47,92 лв. главница и 11,67 лв. лихва дължими за 2014 г., и в размер на 57,51 лв. главница и 6,63 лв. лихва дължими за 2015 г. от касатора, като съпруг на декларатора и съсобственик на декларираното МПС със законните последици. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Съдът не съобразил, че от значение за регламентираното данъчно облекчение водещ е обектът на облагане и връзката му с лице–инвалид, като липсва основание да се приеме, че облекчението е само съобразно притежаваната от инвалида част от вещта; съдът не съобразил, че съпружеската имуществена общност е бездялова, поради което недопустимо е установено задължение на съпруг на деклараторката, отговаряща на условията за ползване на облекчението още повече, че чл. 58 е специален по отношение на чл. 53 ЗМДТ. Недопустимо първоинстанционният съд дал указания за попълване на административната преписка след обявяване на делото за решаване. Нарушено било правото на участие на жалбоподателя в последното съдебно открито заседание, което попречило оспорването на новопредставени документи от административната преписка. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и оспорения АУЗД, както и да се присъдят разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – началник отдел "Местни приходи" при Община Троян не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Ловеч е бил Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001876/19.10.2016 г. издаден от гл. експерт Отдел Местни приходи, Община Троян, потвърден с Решение №И-МП-6/20.01.2017 г. на Началник отдел МП при Община Троян, с който са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Фолксваген рег. [рег. номер на МПС] по декларация №ДК54000718/01.04.2014 г., подадена от Д. Р. И., в размер на 47, 92 лв. главница и 11, 67 лв. лихва дължими за 2014 г., и в размер на 57, 51 лв. главница и 6, 63 лв. лихва дължими за 2015 г. от касатора, като съпруг на декларатора и съсобственик на декларираното МПС. Спорът е бил само за основанието за облагане, не и за неговия размер. Не е било спорно, че жалбоподателят е съпруг на деклараторката Д. Р. И., която е лице с намалена трудоспособност и че двамата притежават в режим на съпружеска имуществена общност декларирания лек автомобил, който отговаря на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Спорът е бил само правен относно това дали съсобственик в режим на СИО на лек автомобил като процесния е освободен от данък върху превозното средство за своята идеална част, само защото другият съсобственик има право на такова данъчно облекчение. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ от данък се освобождава лекият автомобил, който е собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2 000 куб. см и с мощност до 117, 64 kW. Съгласно чл. 53 ЗМДТ, данъчно-задължени лица са собствениците на превозни средства. Законът изрично свързва задължението за плащане на данък с лицето /чл. 53 от ЗМДТ/. Обстоятелствата, при които не се заплаща данък върху МПС по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, са обстоятелства свързани не само с характеристиките на МПС, но и с личността на данъчно-задълженото лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че щом данъчно задължени са собствениците на превозни средства, това се отнася за всеки от тях, стига да не е налице по отношение на някой от тях основание за освобождаване. В случая такова освобождаване е налице само за деклараторката-съпруга на адресата на оспорения акт за установяване на задължение по декларация. Основанието за освобождаване като данъчно облекчение следва да е предвидено изрично в материалния данъчен закон и разпоредбите затова следва да се тълкуват стриктно. Наистина, тълкувана граматически разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 предвижда освобождаване от данък върху самата вещ, но в хипотезата на изключителна собственост. Разпоредбата не предвижда поддържаното от касационния жалбоподател, че в случаите на съсобственост върху вещта, облекчението се отнася за всеки един от съсобствениците като данъчно-задължени лица. Затова законосъобразен е правният извод на административния съд, че когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък, принадлежи на две или повече лица, преференцията се прилага само относно идеалната част, притежавана от лицето с намалена работоспособност. Неоснователни са оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила поради нарушаване на правото на защита на касационния жалбоподател. Както се посочи, спорът по делото е бил правен и участието на жалбоподателя в последното съдебно заседание не е било от значение за решаването на спора. Отделно от това, в посоченото заседание съдът правилно е дал ход на делото, независимо от искането на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагането му, защото не са били представени доказателства за служебния ангажимент на адвоката. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение