Решение № 14501 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2013 г.

Решение № 14501 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега /Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2469 от 13.11.2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, по адм. д. № 1460 по описа за 2012 г., с което по жалба на "ИНСТАЛ ГРУП" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Гладстон" № 41, офис 2, представлявано от управителя Христо Христов, е отменен Ревизионен акт/РА/ № 16251100353 от 17.01.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 378 от 09.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения за довнасяне по ЗДДС след прихващане в размер на 520 509,82 лв. и са начислени лихви от 181 869,86 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи относно реалността на прехвърлянето на правото на собственост по фактурата от 10.12.2008 г. за покупко-продажба на асфалтова база от страна на ревизираното лице, като основание за право на данъчен кредит на получателя по фактурата. Съдът не взел предвид недоказаното плащане на цената по сделката, както и наемното правоотношение между продавача "Пи Ес Ей"АД и свързано с него лице за същия имот, които доказвали фиктивността на сделката и сключването й с единствената цел РЛ да ползва неправомерно данъчен кредит. Съдът основал решението си на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, които не дали категорични отговори на поставените им фактически въпроси, а заключенията не били обсъдени съвкупно със събраните по делото гласни доказателства. Съдът без основание отказал изискване на административно-наказателната преписка по нахд № 79/2011 г. на Районен съд гр. Плевен, където се съдържали доказателства за факти, противоречащи на установените с гласните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ИНСТАЛ ГРУП" ЕООД, чрез адв. Владикин, оспорва жалбата. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба на директора на Д "ОДОП" против Определение № 3356/20.12.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1460/2012 г., с което е изменено посоченото по-горе съдебно решение в частта за разноските и дирекцията е осъдена да заплати още 21 230 лв. разноски за адвокатски хонорар. Ответникът по частната жалба я оспорва в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В хода на ревизията органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 548 772 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, при следните факти: През м. 12.2008 г. жалбоподателят "Инстал груп" ЕООД е приспаднало данъчен кредит по фактура № 0080000003/10.12.2008 г., издадена от "Пи Ес Ай" АД за покупка на мобилна асфалтова база в с. Ясен, на стойност 2 743 860 лв. и ДДС 548 772 лв. Първичният счетоводен документ е издаден на основание Договор за покупко-продажба от 10.12.2008 г., сключен между двете дружества. На същата дата купувачът по сделката "Инстал Груп" ЕООД предава мобилната асфалтова база за отговорно пазене на трето дружество -"Инфрастрой" ООД. Към момента на извършване на ревизията органите по приходите са констатирали, че по фактурата не е извършено плащане от страна на ревизираното дружество. След анализ на клаузите на цитирания договор за покупко-продажба, органите по приходите са установили, че в него липсват основни клаузи като срок за плащане на цената и договорени неустойки при закъснение на плащането или неплащане на договорената цена. В последствие, на 04.03.2009 г. ревизираното дружество издава фактура № 444 от м. 03.2009 г. за продажба на мобилната асфалтова база на "Инфрастрой" ООД, на което дружество базата е предоставена за отговорно пазене. Данъчната основа на доставката на тази фактура е в размер на 2 677 000 лв., с начислен ДДС в размер на 535 400 лв. Към момента на ревизията отново е констатирано от органите по приходите, че не е извършено разплащане по фактурата. Произходът на вещта, предмет на процесната продажба е установен, а базата е монтирана в имот, собственост на трето дружество, различно от собственика и наемателя. Въз основа на множество доказателства, органите по приходите приемат, че в периода м. 12.2008 г. - м. 03.2009 г. "Инфрастрой" ООД експлоатира асфалтовата база като произвежда асфалтови смеси и извършва ремонти, влага средства за резервни части и обща поддръжка на базата, без да префактурира в последствие тези разходи на "Инстал Груп" ЕООД, което дружество, по силата на издадената фактура от "Пи Ес АЙ" АД и до момента на последващата продажба се явява собственик на базата. Съгласно представения протокол от 10.12.2008 г., подписан между "Инстал Груп" ЕООД и "Инфрастрой" ООД, мобилната асфалтова база се предава за отговорно пазене на последното дружество, а не да бъде експлоатирана. При така установеното, както и предвид обстоятелството, че през периода от м. 03.2008 г. до момента на ревизията асфалтовата база се експлоатира от "Инфрастрой" ООД, което дружество е свързано лице с "Пи Ес Ай" АД, органите по приходите са направили краен извод, че договорът за продажба със страни "Пи Ес Ай" АД (продавач) и "Инстал Груп" ЕООД (купувач) е фиктивен, сключен е единствено с цел неправомерно ползване на данъчен кредит от страна на последното дружество, което означава, че фактура № 0080000003/10.12.2008 г. е издадена от първото дружество без основание. В съдебното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Съгласно последната, липсва плащане както по продажбата на вещта с получател РЛ, така и по тази с купувач "Инфрастрой" ООД, но и двете продажби са надлежно осчетоводени в счетоводствата на страните по сделките и са отразени в справки-декларации и дневници за продажби. Съгласно счетоводната експертиза, първоначалният собственик на асфалтовата база "Пи Ес Ай" АД прехвърля вземането си от купувача "Инстал Груп" ЕООД в размер на 3 292 632 лв. на последващия купувач - "Инфрастрой" ЕООД. В последствие, на 19.12.2011 г. между "Инстал Груп" ЕООД и "Инфрастрой" ЕООД (страни по сделката по покупко - продажба на асфалтосмесителя, документирана с фактура от 04.03.2009 г.) е сключено споразумение за прихващане за сумата в размер на 3 212 400 лв., т. е. разликата между двете суми подлежи на заплащане от "Инстал Груп" ЕООД. На основание споразумението от 19.12.2011 г. в счетоводството на "Инфрастрой" ЕООД са взети следните счетоводни записвания: Дт сметка 401/01 "Доставчици", партида "Инстал Груп" ЕООД със сумата 3 212 400 лв. и Кт Сметка 411 "Клиенти", партида "Инстал Груп" ЕООД със същата сума. Със споразумението за прихващане от 19.12.2011 г. не са осчетоводени задължения на "Инстал Груп" ЕООД към "Инфрастрой" ЕООД, а са погасени вземания и задължения в размер на 3 212 400 лв. между "Инстал Груп" ЕООД и "Инфрастрой" ЕООД. Техническата експертиза е дала заключение относно технологичните възможности за производство на процесната асфалтова база и е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя в частта му, в която вещото лице е заявило, че е технологично възможно да се произвежда минералобетон от асфалтовата база. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за недоказани констатациите на РА, че процесната сделка е фиктивна и е сключена единствено с цел неправомерно ползване на данъчен кредит. Въпреки, че по сделката няма плащане, издадените първични документи за извършеното прихващане са надлежно осчетоводени в счетоводството на "Инфрастрой" ЕООД, като евентуалното неплащане на останалата сума след прихващането от страна на "Инстал Груп" ЕООД касае облигационни отношения между двете дружества, съответно право на първото дружество да предяви иск по съдебен ред за неиздължената в сума. Съдът е приел, че не е доказано по категоричен начин използването на вещта от "Инфрастрой" ЕООД в обем по-широк от този на отговорен пазач, но дори това да било доказано то засягало евентуалните данъчни задължения на това дружество за недекларирани приходи. Според съда, изключването на процесната сделка от веригата продажби би следвало да бъде придружено със сторниране на начисления ДДС от страна на продавача "Пи Ес Ай" АД, което не е сторено. Решението е правилно. Въпреки липсата на плащане по процесната сделка, правото на собственост върху въпросната индивидуално определена движима вещ е прехвърлено с постигане на съгласието на страните по сделката. Първоинстанционният съд с основание е приел, че само липсата на плащане по договора за продажба не се отразява на прехвърлянето на собствеността на вещта, както и че органите по приходите е следвало да докажат констатираната от тях специфична цел-неправомерно ползване на данъчен кредит. При положение, че страните по сделката са я осчетоводили и декларирали коректно, доставчикът е начислил ДДС при продажбата, както и РЛ при последващата продажба, в ползването на данъчен кредит от страна на ревизираното лице липсва всякаква неправомерност. С право административният съд е приел, че при изключването на сделката от веригата продажби, начисленият от продавача ДДС би бил начислен неправомерно и е следвало да бъде сторниран, което не е сторено. Резултатът от това процедиране би бил-обогатяване за фиска, в който ще се дължи начисленият от продавача ДДС, а на купувача, който е начислил ДДС при последващата продажба, ще бъде отказан данъчен кредит. Законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че доставката е надлежно документирана с първичен счетоводен документ, осчетоводена на база същия, по който е начислен правомерно данък, като по този начин се формира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 18 000 лв. разноски за касационната инстанция. По частната жалба. В първоинстанционното производство от жалбоподателя са претендирани разноски общо в размер на 34 730 лв., въз основа на списък за разноските и представени доказателства, както следва: държавна такса 50 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 15 600 лв. /вкл. ДДС/ по фактура от 31.01.2012 г., адвокатско възнаграждение 18 000 /с вкл. ДДС/ по фактура от 23.04.2012 г., 350 и 280 лв. командировъчни за съдебни заседания и 500 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза. С Решението си първоинстанционният съд е присъдил 13 650 лв. разноски от които 13 000 лв. адвокатски хонорар по първата фактура без ДДС, и 650 лв. разноски за държавна такса и експертиза. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" да заплати разликата до 34 230 лв. - 21 230 лв. разноски. Определението за изменение на решението в частта за разноските е частично неправилно и подлежи на отмяна в тази част. Направените пред първата инстанция разноски са: 18 000 лв. /с вкл ДДС/ адвокатски хонорар по фактура от 23.04.2012 г., 650 лв. разноски за експертиза и държавна такса и 630 лв. командировъчни за двете съдебни заседания-общо 19 280 лв. В сумата за разноските пред първата съдебна инстанция не следва да се включва сумата 15 600 лв. /с вкл. ДДС/ адв. хонорар по фактура от 31.01.2012 г., защото съгласно записаното в нея въпросната сума е платена по т. 2.1 от договора за процесуално представителство от 19.01.2012 г. като адвокатски хонорар за процесуално представителство, обжалване и изготвяне на искане за спиране на изпълнението на РА пред Директора на Д"ОУИ" Пловдив, т. е. това са разноски в производството по оспорването на РА по административен ред, а не пред съда. Така сумата, която е следвало да бъде присъдена с обжалваното определение е 5 630 лв. и определението в частта му, с която на жалбоподателя е присъдена сума над този размер подлежи на отмяна и вместо него в тази част следва да се остави без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските над посочения до пълния претендиран размер. В останалата част определението като правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение