Решение № 11312 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2019 г.

Решение № 11312 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Югозападна", правоприемник на Митница Столична, чрез юрк. В. Кожухарова, срещу решение № 354 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 10989 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град. С него е отменено Решение № РЗМ-5800-716/32-326201/21.11.2017 г., издадено от началника на Митница Столична и административната преписка е върната за произнасяне по искането за разрешаване на безмитен внос по митническа декларация № MRN 17 BG 00 5800 Н 0103660/20171005, на 1 брой употребяван пътнически автомобил марка Toyota, модел Land Cruiser, шаси № JTMHY7 AJ4 D4012064, с държава на изпращане САЩ, съгласно указанията в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при липса на представени от лицето доказателства към момента на подаване на митническата декларация за внасяното лично имущество – МПС, че същото е било във владение и е било използвано от Солакова в предишното ? обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата на която тя е преустановила своето обичайно място за пребиваване, няма как искането за безмитен внос да бъде разрешено. Счита, че представянето във фазата на съдебното производство на предварителния договор за покупко-продажба на автомобила с дата, различна от датата на регистрацията му в съответната държава, отваря възможността за злоупотреба с права. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – Т. Солодко, чрез адв. М. Айдарова, с писмено възражение по делото и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път на производство пред Върховния административен съд /ВАС/. С решение № 12458 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело 4515/2018 г., ВАС е отменил решение № 1006/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 14053/2017 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото АССГ е отменил Решение № РЗМ-5800-716/32-326201/21.11.2017 г. на началника на Митница Столична и е върнал административната преписка за произнасяне по искането за разрешаване на безмитен внос по митническа декларация № MRN 17 BG 00 5800 Н 0103660/20171005, съгласно указанията в мотивите на съдебното решение. За да отмени процесното решение на началника на Митница "Столична", първоинстанционният съд е приел, че решение № РЗМ-5800-716/32-326201 от 21.11.2017 г. е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Изложени са мотиви, че при отказа на безмитния внос на процесния автомобил органите на митническата администрация са се съобразили с представените пред тях писмени доказателства, а именно представения талон за регистрация на автомобила от 17.10.2016 г. В хода на съдебното производство обаче от представен предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху автомобил марка Toyata, модел Land Cruiser, шаси № JTMHY7 AJ4 D4012064, сключен на 27.07.2016 г. между Т. Солодко и М. Герра, съдът е установил дата 27.07.2016 г., на която е предадено владението и правото на ползване на автомобила. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че е изпълнено изискването на чл. 4, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания – внасяното лично имущество е било във владение и е било използвано от заинтересованото лице повече от шест месеца (периода от 27.07.2016 г. - 21.02.2017 г.) преди датата, на която жалбоподателката е преустановила своето обичайно място на пребиваване в държавата, която напуска, като автомобилът е за лични цели и в новото обичайно място на пребиваване. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186 на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Спорът по делото е относно изпълнението на условието, посочено в чл. 4, б. "а" от регламента, според което освобождаването се ограничава до лично имущество, което с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересованото лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. От съдържанието на разпоредбата е видно, че тя поставя в условия на кумулативност двете изисквания за владение и ползване на вещта, когато е непотребима, в случая автомобилът - да е във владение и да е използван за срок от шест месеца. От доказателствата по делото се установява, че в конкретния казус и двете условия са налице. Анализирайки представения предварителен договор, разписка за депозит и свидетелски показания съдът правилно е приел, че владението и ползването на автомобила е предадено на Т. Солодко на 27.07.2016 г. - на датата на подписване на предварителния договор и плащането на депозита. Вярно съдът е преценил, че правните изводи следва да се основават на всички факти, включително и на установените такива въз основа на представените и в хода на съдебното производство доказателства. В производството пред съда е представен предварителен договор и документ за продажба на автомобила от 27.07.2016 г., по който Солодко е получила владението на автомобила на 27.07.2016 г. след заплатен депозит от 10 000 щ. д. и уговорена цена на автомобила от 36 999 щ. д., която да се плати до 27.09.2016 г. Представена е разписка от 27.07.2016 г. за платения депозит. В т. 4 от предварителния договор продавачът е дал разрешение купувачът да използва и управлява автомобила. Следователно внасяното лично имущество е било във владение и е било използвано от заинтересованото лице повече от шест месеца (периода от 27.07.2016 г. - 21.02.2017 г.) преди датата, на която Солодко е преустановила своето обичайно място на пребиваване в държавата, която напуска. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, тъй като такива не се претендират. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение