Решение № 5858 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2011 г.

Решение № 5858 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 1334/2.06.2011 г. по адм. д. № 3862/2010 г. на Варненския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 03251000063/23.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна като недопустимо и неправилно. Поддържа, че жалбата до АС - Варна е просрочена и поради това постановеното по нея решение е недопустимо. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде обезсилено или да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Плиска ойл" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок по клеймото, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 03251000063/23.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна. В мотивите си съдът обосновано и законосъобразно е приел, че жалбата против решението на директора на ДОУИ - Варна не е просрочена. Представената обратна разписка за връчване на решението е подписана от неизвестно лице, без овластяване да получава съобщения за ревизираното лице в нарушение на чл. 30, ал. 3 и чл. 29, ал. 6 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима. Доводът на касатора за недопустимост на решението поради просрочена жалба до административния съд е неоснователен. В преписката по делото е приложен неподписан екземпляр от ревизионния доклад, съставен от трима органи по приходите, провели ревизията. Правилен е изводът на съда, че за да породи правни последици предвид чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК ревизионният доклад трябва да е подписан от органите, извършили ревизията. Правилен е изводът на съда, че неподписаният РД не е основание за издаване на ревизионен акт по чл. 119 ДОПК, но в конкретния случай изводът за нищожност на РА, издаден въз основа на неподписан ревизионен доклад е направен при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. На основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 ДОПК съдът следваше да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, включително касаторът да посочи причини за неподписване на ревизионния доклад или да представи оригиналният РД. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение по валидността на РА при неизяснена фактическа обстановка. В касационното производство е представено копие от РД, подписано от органите по приходите, провели ревизията, заедно с акт за приемане в архив от 27.10.2010 г. на РД и РА с приложенията, които установяват, че не е налице порокът по чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и постановеният РА не е нищожен. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,