Решение № 556 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2010 г.

Решение № 556 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Стилиянов Кознички, гр. Кюстендил, ул. "Булаир" № 8 и на Христо Драганов Харалампиев, гр. София, ул. "Коста Лулчев" № 27, вх. 1, ет. 13, ап. 16 срещу решение № 406 от 18.12.2009 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 532/2009 г. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният отказ, изх. № 94-6453-10-10-1974 от 22.10.2009 г., на началника на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, е законосъобразен. Не отчел, че Върховният административен съд, с влязло в сила решение, установил, че в имота на касаторите е нанесен имот, за който Васил Сотиров Христов твърди, че е негов, поради което е налице спор за материално право. Не отчел също, че органът е отказал да изпълни съдебното решение и съдебно удостоверение, издадено от районния съд по повод завеждане на иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, счита същата за неоснователна. Твърди, че няма съответствие в графичното изображение на имот с № 108 по картата на възстановената собственост на с. Лозно, община Кюстендил, и имот с идентификатор 41112.506.6 по кадастралната карта на гр. Кюстендил. Счита, че съдът правилно приел, че не е налице годен обект на кадастъра, за който да се изискват и дават кадастрални данни и скици. Наред с това сочи, че кадастралната карта за имот с идентификатор 41112.506.6 е влязла в сила и касаторите не са упражнили правата си по чл. 46, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Представя декларация от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, с което Върховният административен съд е установил, че е налице спор за материално право и е отменил негова заповед № ЗД-18-10-136 от 15.05.2007 г. В нея вещото лице декларира, че в представената експертиза е допуснал грешка. Ответникът моли съда да остави в сила оспорваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок. Алтернативно счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба на Христо Стилиянов Кознички за недопустима - подадена е след изтичането на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Видно от приложеното по делото съобщение за изготвеното съдебно решение същото е получено от Кознички лично, на 22.12.2009 г. Законоустановеният срок за подаване на касационна жалба е изтекъл на 5.01.2010 г., вторник, присъствен ден. Касационната жалба е подадена по пощата. Приложеният по делото плик носи датно клеймо от 13.01.2010 г., т. е. след изтичането на преклузивния срок. С оглед на изложеното съдебното производство по отношение на Кознички като недопустимо следва да бъде прекратено. Върховният административен съд счита касационната жалба на Христо Драганов Харалампиев за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че не е налице обект в кадастъра, за който да се предоставят исканите данни. Приел, че номерът на имота по картата на възстановената собственост е различен от идентификатора по чл. 26, ал. 2 ЗКИР. Индивидуализацията на имота по картата на възстановената собственост би имала значение за издаване на скица по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, но тази възможност е преклудирана, тъй като е издадена кадастрална карта и с оглед на § 4, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР. Въз основа на това направил извод, че отказът на началника на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, да издаде по съдебно удостоверение скица-копие на имота на касатора е законосъобразен. Този извод на съда е неправилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че с решение № 39-12 от 16.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори имот № 000108, по картата на възстановената собственост, с площ от 3, 241 дка, м. "Лозенски махали" е възстановен на наследниците на Христо Харалампиев Стоименов, в т. ч. и на касатора. Не се спори, че със заповед № РД-18-10-136 от 15.05.2007 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта на имоти с идентификатори 44.183.24.50 и 44.183.24.51 отразени в кадастралния регистър като собствени на Васил Сотиров въз основа на нотариален акт № 39, том VIII, нотариално дело № 2497/1995 г. Тази заповед, в частта досежно имот с идентификатор 44.183.24.51, с решение № 5212 от 8.05.2008 г. на Върховния административен съд, е отменена, а в останалата част - досежно имот с идентификатор 44.183.24.50, е оставена в сила. Съдът отменил заповедта, тъй като административният орган, при създаване на кадастралната карта, не обединил данните от картата на възстановената собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а се позовал само на нотариалния акт за собственост на Васил Сотиров. В резултат на това нарушение не установил, че е налице спор за материално право относно имот с идентификатор 44.183.24.51 между Васил Сотиров и наследниците на Христо Стоименов като собственици на имот № 000108. Безспорно е също, че именно с цел разрешаване на спора за собственост касаторът подал иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу Васил Сотиров. Районният съд, издал съдебно удостоверение на касатора, за да се снабди от Служба геодезия, картография и кадастър със скица на имот № 000108, по картата на възстановената собственост. По така предявеното на административния орган съдебно удостоверение е постановен оспорвания в първоинстанционното производство отказ на началника на службата. Този отказ е мотивиран с твърдението, че установеното по делото противоречи на действителното положение, което се доказвало и от декларацията на вещото лице, че е сбъркало, както и с факта, че процесният имот вече не се намирал в землището на с. Лозно, а в това на гр. Кюстендил, за което със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастрална карта и в нея имот, с граници по скицата на Общинска служба земеделие и гори, не фигурира. При така установената безспорна фактическа обстановка спорен по делото е въпросът за правилното приложение на закона. Кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗКИР, е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост. Данните в него, до доказване на противното, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят - ал. 5 на чл. 2 ЗКИР. Доказването на противното става по предвидения в позитивното право ред. Такъв ред е искът по чл. 108 от Закона за собствеността, иск, който касаторът подал в районния съд по местонахождението на имота. Съгласно чл. 114, б. "в" от Закона за собствеността исковата молба трябва да бъде вписана. Именно поради това районният съд издал съдебно удостоверение на касатора за снабдяване със скица на имота, за който твърди, че е негов собствен.