Решение № 12438 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2013 г.

Решение № 12438 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ и на "Спринг груп" ЕООД, представено от управителя Петър Петров Василев, срещу решение № 1042/13.06.2012 г. на Административен съд Бургас /АСБ/ по адм. д. № 759 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 281001740/07.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол в частта относно установените в тежест на "Спринг груп" ЕООД задължения за ДДС за данъчни периоди: 01.07.2007 г. -31.07.2007 г. в размер на 8129,04 лв. главница и 3576,01 лв. лихви; 01.07.2008 г. -31.07.2008 г. в размер на 8953,25 лв. главница и 3050,68 лв. лихви; 01.08.2008 г. -31.08.2008 г. в размер на 4904,09 лв. главница; 01.09.2008 г. -30.09.2008 г. в размер на 2899,33 лв. главница и 2241,09 лв. лихви; 01.10.2008 г. -31.10.2008 г. в размер на 3477,00 лв. главница; 01.04.2010 г. - 30.04.2010 г. в размер на 1722,14 лв. главница и 684,71 лв. лихви и 01.05.2010 - 31.05.2010 в размер на 1817,02 лв. главница и 665,29 лв. лихви; изменен е РА в частта относно определените на дружеството задължения в д. п. м. 11.2007 г., като размерът на ДДС е намален от 4 972.05 лева на 2 609.38 лева, а на лихвата от 1 943.46 лева на 1 022.03 лева и е отхвърлено оспорването на РА в частта за установеното задължение за ДДС в размер 2 923.13 лева и лихва в размер на 233.12 лева в д. п. м. 05.2008 г. Първият касатор оспорва отменителната и изменителната части на решението. Заявява трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доказаност на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК и отрича изводите на съда за неправилно съизмерване на данъчната основа в спорните данъчни периоди с пазарната цена. Вторият касатор обжалва изменителната и отхвърлителната части на първоинстанционния съдебен акт. За доставките и данъчните периоди предмет на тази част от решението обосновава съответствие на начисления от него данък с дължимия. Всеки от касаторите иска отмяна на атакуваната от него част на решението и съответно отхвърляне на оспорването срещу РА, респ. отмяната на неотменената от него част. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата на приходната администрация и неоснователност на тази на търговското дружество. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АСБ част от ревизионния акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, ИРМ Ямбол, са установени в тежест на "Спринг груп" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 39 797.05 лева за д. п. м. 07 и 11 на 2007 г.; 05, 07, 08, 09, 10.2008 г. и 04 и 05.2010 г. и за лихви върху допълнително начисления ДДС в размер общо на 12 394.36 лева. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК. Според органите по приходите в спорните данъчни периоди ревизираното дружество е извършвало облагаеми доставки на недвижими имоти на цени близки до данъчната оценка и различаващи се съществено от пазарните, което е възприето като укриване на приходи. За всяка от доставките е определена пазарна цена с позоваване на приета в извънсъдебната фаза на производството експертиза, начислен е ДДС върху пазарната цена като данъчна основа и доколкото така определеният данък е в по-голям размер от начисления от ДЗЛ, с разликата е увеличен резултата по данъчни периоди. Като индиция за укриване на приходи от ДЗЛ е оценено извършено плащане от двама от купувачите на недвижими имоти по личната сметка на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и то в размери надвишаващи цените на имотите по нотариалните актове и по фактурите. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията относно фактите на извършените доставки, страните по тях, времето на извършването и предмета им. По тези факти липсва спор. Не се спори относно факта на внасянето от управителя на ревизираното дружество в касата на последното на суми в размер на 356 543 лева. За доставките, извършени от "Спринг груп" ЕООД в д. п. м. 07.2007 г.; 07, 08, 09 и 10.2008 г. и м. 04 и 05.2010 г. инстанцията по същество е приела, че не е установено да е уговорено и получено нещо повече от продажната цена, а това според правилата на ЗДДС за определяне на данъчната основа изключва правилността на подхода на органите по приходите за увеличаването й. Изключено е и наличието на предпоставките за прилагане на чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО. За данъчна основа на доставките, извършени в д. п. м. 11.2007 г. и м. 05.2008 г. съдът е приел стойността на преведеното от купувачите по личната сметка на едноличния собственик на капитала на дружеството доставчик. През м. ноември 2007 г. е извършена продажба на апартамент, продажната цена на който, според нотариалният акт е 40 277,85 лв. Купувач, съгласно същият акт е Жельо Атанасов Георгиев. За продажба са издадени две фактури: фактура - дебитно известие № 82/14.11.2007 г. с данъчна основа 29 073,06 лв. и ДДС 5 814,62 лв. и фактура № 171 от същата дата с данъчна основа 5 196,67 лв. и ДДС 1 039,33 лв. Едноличния собственик на капитала на "Стринг груп" ЕООД е получил по разплащателна сметка в евро от Георгиев сумата 28 999,03 евро, чиято равностойност в лева е 56 718 лв. През м. май 2008 г. дружеството е продало апартамент № 11, описан в НА № 104, том Iа, рег. № 1248, дело № 95/09.05.2008 г. на Валерий Викторович Орлов. В нотариалния акт посочената цена на апартамента е 26 000 лв. За продажбата са издадени две фактури - № 159/22.04.2008 г. с данъчна основа 23 443,88 лв. и ДДС 4 688,78 лв. и фактура № 160/09.05.2008 г. с данъчна основа 3 232,12 лв. и ДДС 646,42 лв. Орлов е превел по личната разплащателна сметка в евро на едноличния собственик на капитала на дружеството-продавач сумата 40 341 евро (78 900,14 лв.). Доколкото данъчната основа възприето от органите по приходите е 49 550 лв., съдът е отхвърлил оспорването на РА в тази част, за да не влоши положението на жалбоподателя с установяването на данъчни задължения в по-голям размер от този по административния акт. Решението е правилно. Спорът за задълженията, установени в д. п. м. 07.2007 г.; 07, 08, 09 и 10.2008 г. и м. 04 и 05.2010 г. е за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С арг. от чл. 124, ал. 2, in fine от ДОПК тежестта за доказване на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред е за приходната администрация. За сочените данъчни периоди липсват информационни източници, създаващи пълна убеденост за получаване от "Спринг груп" ЕООД на цена за продаваните недвижими имоти различна от сочената в нотариалните актове и издадените фактури. Без пълно доказване на този факт няма как да се обоснове тезата за укриване на приходи от дружеството /чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/ или некоректно отразяване в счетоводството му на стопанските операции /чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Не е с убеждаващото въздействие на пълното доказване установеното внасяне от едноличния собственик на капитала на парични суми в касата на дружеството. Обратно на тезата на касатора орган по приходите неясният произход на средствата за финансиране на дружеството от едноличния собственик на капитала не обуславя единствено възможния извод за процесните доставки като техен източник. Изключването на всички други изводи при използването на доказателствено релевантни факти е съществено изискване към косвеното доказване. Само тогава това доказване би било несъмнено. За доставките с получатели Жельо Георгиев и Валерий Орлов, без да го е заявил експлицитно, съдът е приел, че жалбоподателят е укрил приходи заради получените от управителя му суми от купувачите надвишаващи продажната цена по НА. Определейки различна от тази на приходната администрация данъчна основа съдът е приложил различни критерии за данъчната основа по аналог на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изключвайки основания за плащане по сметката на управителя вън от продажната цена на недвижимите имоти инстанцията по същество е формирала фактически изводи за получаването им за сметка на ревизираното лице. Формирането на тези изводи е съобразено с процесуалните и логическите правила. При обвързаността на касационната инстанция от фактическите установявания на първостепенния съд /вж. чл. 220 от АПК/ е споделимо и заключението за осъществяване на условието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Яснотата относно размера на полученото по сметката на управителя, в контекста на понятието за данъчна основа по чл. 26 от ЗДДС и при прилагането на критериите по чл. 122, ал. 2, т. т. 3 и 13 от ДОПК сочат получените суми като данъчна основа. Изменяйки данъчната основа и размера на данъка по доставката с получател Георгиев съдът е съобразил акта си с материалния закон. Основателно е отказал да уважи жалбата в частта за данъка по доставката към Орлов предвид забраната за reformatio in peius. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение