Решение № 1473 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2008 г.

Решение № 1473 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив срещу Решение № 251/16.06.2008 г., постановено по адм. д. № 459/06 г. по описа на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е отменен ДРА № 2677/9.11.2005 г. на ТД-Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 223/27.02.2006 г. на ДД"ОУИ"-Пловдив относно допълнително начислен ДДС на "Евростар" ЕООД -гр. Пловдив на стойност 18 285, 60 лева и начислени лихви в размер на 2 212, 84 лева, В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (отм.) към момента на издаването на проформа-фактури. В нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.), съдът е обсъдил само доказателствата представени в хода на съдебното обжалване, като е игнорирал тези събрани в хода на ревизията. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Евростар" ЕООД - гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Хаджиева оспорва жалбата и в писмена защита излага подробни съображения, досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред ПОС е бил ДРА № 2677/9.11.2005 г., в частта, в която е потвърден с решение № 223/27.02.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив, относно допълнително начислен ДДС на стойност 18 285, 60 лева и съответните лихви за забава в размер на 2 212, 84 лева за доставки на стоки извършени от "Евростар" ЕООД - гр. Пловдив на УМБАЛ "Св. Георги", отразени в проформа-фактури за периода от 23.06.2004 г. до 20.12.2004 г. и от 31.01.2005 г. до 16.05.2005 г. Съдът е приел за установено, че процесните проформа - фактури са отразени в дневниците за покупки при получателя УМБАЛ "Свети Георги" за съответните данъчни периоди, но без право на данъчен кредит и не са отразени в дневниците за продажби при дружеството-жалбоподател. За получаваните доставки по фактурите при получателя на доставките е съставян и подписван документ от управителя на склада, наименован "документ за приход" с № и дата. Констатирано е в хода на ревизията, че впоследствие стоките са разпределени по клиники и съответно изписване, което е било осчетоводявано като текущ разход за материали. От жалбоподателя са били издадени фактури № № 70 и 71/3.01.2006 г. за извършени частични плащания от получателя. Подробно съдът е обсъдил в мотивите си сключения договор между жалбоподателя и УМБАЛ "Св. Георги", с предмет доставка на постелъчно и оперативно бельо и работно облекло от 7.06.2004 г., съгласно който момента на доставяне и предаването на уговорените стоки, следва да се удостоверява с приемо-предавателен протокол между страните. От Протокол № 51865/30.10.2006 г. на ТД-гр. Пловдив за регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС, съдът е приел, че процесната сума по двете фактури е включена в облагаемия оборот на дружеството, а договора от 7.06.2004 г. е приет от данъчните органи при условията на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и за дата на данъчното събитие е приета датата на завършване на услугата -03.01.2006 г., когато са издадени и опростени фактури № № 70 и 71/3.01.2006 г. Съдът е кредитирал като неоспорени приетите в хода на съдебното производство основно и две допълнителни заключения на ССЕ и е приел, че издадените фактури № 70 за сумата от 98 430, 85 лв и № 71/3.01.2006 г. за сумата 38 366, 24 лв, са осчетоводени в счетоводството на дружеството-жалбоподател, а в счетоводството на получателя са осчетоводени само проформа-фактурите. Стоките в проформа-фактурите са идентични с тези по фактурите №№ 70 и 71/3.01.2006 г. Вещото лице е констатирало осчетоводяване на стокови и складови разписки за доставка на стоки освен по проформа фактури издавани от дружеството-жалбоподател, така и от други доставчици. Към датата на издаване на проформа- фактурите след проверка регистри на сметки 401 "Доставчици", 411 "клиенти", 302 "материали", 304"стоки" и 303 "Продукция" в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице не е установило наличност на стоки, съответстващи по вид и количество, така както са описани в проформа-фактурите. От предходни търговски взаимоотношения между страните по повод на доставки на идентични стоки и заключението на ССЕ, съдът е приел, че не би могло да се направи категоричен извод, частичното плащане за което са издадени опростените фактури, да е свързано именно с уговорените с процесния договор доставки на стоки или се отнася за извършени доставки в предходен период. Приел е, че датата на прехвърляне на собствеността не може да бъде свързана с датите на съставяне на "проформа-фактурите", тъй като не е установен договорения начин за предаване на стоките, а именно чрез съставяне на приемо-предавателен протокол между страните. На следващо място съдът се е позовал и на преценката на данъчна администрация по повод на регистрацията на дружеството - жалбоподател по ЗДДС, в който момента на възникнало данъчно събитие е извън процесния ревизиран период. Решението е неправилно. Безспорно установено е, че между ответника по касационната жалба- "Евростар" ЕООД и УМБАЛ "Св. Георги" е бил сключен договор за доставка на постелъчно и оперативно бельо и работно облекло от 7.06.2004 г., по силата на който първият се е задължил да достави стоки, по заявка на купувача периодично, а плащането им е следвало да се извършва по банков път с отложено плащане от 135 календарни дни от датата на приемане на доставката. Страните са уговорили момента на доставяне и предаването на уговорените стоки да се удостоверява с подписан между страните приемо-предавателен протокол. Между страните са съществували предходни аналогични търговски отношения. Установено е също така, че за периода от 23.06.2004 г. до 20.12.2004 г. и от 31.01.2005 г. до 16.05.2005 г. доставчика-"Евростар" ЕООД е бил регистриран по ЗДДС и е издавал проформа-фактури, които са отразени в дневниците за покупки на УМБАЛ "Свети Георги" за съответните данъчни периоди, без право на данъчен кредит. Към всяка проформа-фактура в УМБАЛ "Свети Георги" е съставян документ за произход подписван от МОЛ в централния склад за медицински консумативи на дружеството. Количествата и стойностите по фактурите и заведените в склада са идентични. От УМБАЛ "Свети Георги" са постъпвали суми по сметката на "Евростар" ЕООД, които според заключението на ССЕ, могат да се отнесат и към извършени предходни доставки между двете дружества. На 31.12.2005 г. е преведена сума, за която-"Евростар" ЕООД е издал опростени фактури с № 70 за сумата от 98 430, 85 лв и № 71/3.01.2006 г. за сумата 38 366, 24 лв, които са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Сумите по посочените фактури са включени в деклариран облагаем оборот на "Евростар" ЕООД, въз основа на който е регистриран по ЗДДС с Протокол № 51865/30.10.2006 г. на ТД-гр. Пловдив. Прието е настъпило данъчно събитие по чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (отм.) - датата на завършване на услугата. Процесния договор от 7.06.2004 г. е интерпретиран от органа по приходите с предмет на периодично изпълнение. Тъй като стоките предмет на доставката по проформа фактурите са завеждани по дебита на сметка 304 "стоки в централен склад" издадените опростени фактури № 70 и № 71 от 03.01.2006 г. не са осчетоводени в УМБАЛ "Свети Георги". От декларацията на Спаска Босева - управител на склада в последното дружество се установява, че същите стоки впоследствие са изписани от склада и раздадени на съответните клиники. С нотариалната покана от "Евростар" ЕООД до директора на УМБАЛ "Свети Георги" със заверка от 9.11.2005 г. е предявен приемо-предавателен протокол за предадени стоки по договор от 7.06.2004 г., за които са съставяни складови разписки и издадени проформа фактури. До момента на приключване на съдебното производство не са представени доказателства за сключен приемо-предавателен протокол за предадените с проформа фактурите стоки. От неоспорените в хода на първоинстанционното производство заключения на ССЕ се установява, че за процесния период след проверка в счетоводството на доставчика е установено, че дружеството не е разполагало със стоките предмет на издадените проформа фактури. Основният спорен момент между страните е наличието на данъчно събитие за процесните доставки и към кой момент. Настоящият състав възприема за основателни доводите в касационната жалба, досежно неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства е установен факта на фактическото предаване на процесните вещи, заприходяването им в счетоводството на получателя по доставката и последващото им реализиране. От "Евростар" ЕООД не са оспорени приетите по делото, като част от данъчната преписка "документ за произход" подписван от МОЛ в централния склад за медицински консумативи на УМБАЛ "Свети Георги" и съответстващ по видове на стоките и цена на издадените проформа фактури. Факта на предаване на стоките по договор от 7.06.2004 г., чрез проформа фактури и получаването им чрез издаване на складови разписки се установява и от нотариалната покана, подписана от представляващия дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДДС (отм.) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай първата хипотеза не е налице, тъй като не е изпълнено договореното между страните прехвърляне на правото на собственост чрез подписване на приемо-предавателен протокол. Не е налице и втората хипотеза, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че постъпилите суми по сметката на "Евростар" ЕООД, могат да се отнесат и към извършени предходни доставки между двете дружества. Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 25 ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която, когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. От издадените проформа-фактури, към всяка от които от получателя - УМБАЛ "Свети Георги" е съставян документ за произход подписван от МОЛ в централния склад за медицински консумативи се налага извода, че именно датата на издаване на фактурите е датата на данъчното събитие, тъй като е установено фактическото предаване на процесните стоки. Действително в съдебната практика, многократно е приемано, че проформа фактура е с характер на оферта и е предварителна, до издаване на данъчна фактура, но в процесния случай доставчика "Евростар" ЕООД е следвало да издаде данъчни, а не проформа фактури, тъй като със същите фактури е предадена и стоката предмет на доставката. Не може да бъде възприет довода на първоинстанционния съд, че липсва данъчно събитие, тъй като е установено от заключението на ССЕ, че за процесните периоди доставчика не е разполагал с приетите от получателя-УМБАЛ "Свети Георги" стоки. Вещото лице е работило само въз основа на представени регистри на сметки, без данни за извършена инвентаризация. Действително заключението не е оспорено в хода на съдебното производство от представителя на Д"ОУИ" гр. Пловдив, но то следва да бъде обсъдено с останалите доказателства по делото. Приетите като неоспорени документи за произход, подписвани от МОЛ в централния склад за медицински консумативи и проформа фактурите, като частни документи се ползват с формална доказателствена сила, относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Нотариалната покана от "Евростар" ЕООД до директора на УМБАЛ "Свети Георги" със заверка от 9.11.2005 г. се ползва с формална доказателствена сила, тъй като издателят й е удостоверил неизгодни за себе си факти, а именно, че са предадени стоки по договор от 7.06.2004 г., за които са съставяни складови разписки и издадени проформа фактури От представения по делото Протокол № 51865/30.10.2006 г. на ТД-гр. Пловдив, се установява, че "Евростар" ЕООД е регистриран по ЗДДС, като е декларирал облагаем оборот по чл. 103 от ППЗДДС, включващ сумата по процесните 2 броя опростени фактури. Като основание за наличие на предпоставките за регистрация по ЗДДС органа по приходите е приел за реален и действителен така декларирания по см. на чл. 108 от ЗДДС облагаем оборот, въз основа на доставка по договор от 7.06.2004 г. Констатациите извършени по повод вида на доставките, а именно на периодично изпълнение, както и приетото данъчно събитие-завършване на услугата на датата на издаване на двете опростени фактури, не обвързват съда и органа по приходите, като обжалвания ДРА е издаден преди издаването на Протокола за регистрация. С оглед на изложеното, като е приел, че към датата на издаване на проформа фактурите не е настъпило данъчно събитие, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, както и в частта на присъдените на"Евростар" ЕООД разноски. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да бъде постановено ново решение, с което се отхвърли жалбата на "Евростар" ЕООД като неоснователна. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, "Евростар" ЕООД следва да заплати направени разноски в размер на 850 лева, на основание чл. 8, вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/04 г., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като за касационната инстанция такова не се дължи, поради неявяване представител на касатора. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение