Решение № 12583 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2020 г.

Решение № 12583 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2613/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на М. М. от [населено място], срещу Решение № 17392 от 18.12.2019 г. по адм. дело № 363/2019 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. М. срещу Заповед №СД-05-98 от 28.04.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на нотариус Минкова от район на действие Районен съд - П. в район на действие Районен съд - С.. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон, като неправилно е преценил липсата на втората предпоставка на чл. 34 б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Налице е ново обстоятелство от значение за произнасяне по заявлението, а именно нейното заболяване, като представените в тази насока доказателства са неправилно преценени от решаващия състав. Неправилна е и преценката на съда за наличието на важни причини налагащи преместването по отношение на релевираните доводи касаещи здравословното състояние и специалните нужди на малолетната й дъщеря. Касаторът твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е съобразил с дадените от петчленния състав на ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Счита решението и за необосновано. При правилно установена фактическа обстановка по делото, изводите на съда са неправилни, което прави съдебния акт необоснован. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на оспорения административен акт. Касаторът се представлява от адв. С. Р., Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Министърът на правосъдието, оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от юрк. Ю. Б.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 01.04.2010 г. М. М. подава заявление с № 94-М-110 до министъра на правосъдието, с което, на основание чл. 34 б ЗННД, в качеството си на нотариус с район на действие РС – П., е поискала да бъде преместена като нотариус с район на действие РС – С.. Към момента на това заявление като причини за търсеното преместване тя е изложила проблеми от здравословен характер, свързани с провеждане на инвитро процедури с цел бременност и раждане на дете. На 24.03.2011 г. с Решение № 4166 по адм. дело № 7930/2010 г. тричленен състав на ВАС отменя мълчаливия отказ на министъра на правосъдието и връща преписката за произнасяне по заявление № 94-М-110. На 30.05.2012 г. с допълнителна молба № 94-М-110/10 до министъра на правосъдието Минкова поддържа искането си, като сочи ново обстоятелство и важна причина за исканото преместване - отглеждането на новородената си дъщеря с твърдения, че грижите за нея я поставят в частична невъзможност да изпълнява функциите си на нотариус с район на действие РС – П.. На 28.05.2013 г. със Заповед №ЛС-И-521 министърът на правосъдието отказва исканото преместване. Според административния орган, не е налице нито една от предвидените в закона материалноправни предпоставки, които да налагат удовлетворяване на подаденото по съответния ред искане. На 24.07.2015 г. с Решение № 9041 по адм. дело № 15435/2014 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 12939 от 01.12.2015 г. по адм. дело № 11407/2015 г. на петчленен състав на ВАС, заповедта е отменена и преписката е изпратена на министъра на правосъдието за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. В това производство съдът приема, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК и не е уведомил заявителката за събраните по преписката данни, в това число и за становището на Съвета на нотариалната камара, с което я е лишил от възможност за своевременно и ефективно участие в производството. Административният орган не е съобразил акта си и с данните за броя на населението на Столична община към датата на издаване на заповедта през 2013 г., а взел предвид данни от преброяване осъществено през 2011 г., което от своя страна прави оспорения акт немотивиран. Прието е, че административният орган следва да се произнесе след събиране и проверка на данни относими към отправеното към него искане. На 08.12.2015 г., с молба с вх. № 94-М-110 до министъра на правосъдието заявителката сочи допълнителни доводи, обосноваващи необходимост от исканото преместване, състоящи се в продължаващата необходимост от грижи за вече [възраст] дъщеря и извършване на дейности по асистирана репродукция, които в голяма степен затрудняват изпълнението на функциите на нотариус в отдалечено от С. населено място, каквото е гр. П.. На 28.04.2016 г. със Заповед с №СД-05-98 министърът на правосъдието отказва нотариус Минкова да бъде преместена от район на действие РС – П. в район на действие РС – С.. Административният орган приема, че съобразно броя на населението с настоящ адрес на територията на област С. – град е налице първата обективна предпоставка – наличието на открито място съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗННД. Приема, че не са налице обстоятелства, от които да се направи обоснован извод за наличието на важни причини, като основание за преместване на нотариуса за упражняване на дейност в района на Софийски районен съд. Административния орган излага мотиви, че заявителката действително е майка на малолетна дъщеря, за която следва да полага грижи, но бременността, раждането и отглеждането на дете са събития в живота на голяма част от жените и са свързани както с положителни емоции, така и с евентуални трудности. Тези трудности не са квалифицирани като фактор, който може да доведе до пълна или частична невъзможност за заявителката да упражнява функциите си в съществуващия район на действие. Не е такъв фактор и процесът на асистирана репродукция, в която заявителката участва. Административният орган приема, че задълженията на заявителката като родител и желанието й за друго дете са обстоятелства, които не може да бъдат квалифицирани като важна причина, защото това не са обстоятелства настъпили независимо, извън волята на нотариуса, след придобиване на правоспособността му и не водят до пълна или частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие. Според административния орган, освен възможността за преместване ЗННД предвижда и възможност за заместване на конкретен нотариус през определен период от време при наличието на нужда или невъзможност същият да извършва дейността си. По тези съображения приема, че не е налице втората предпоставка по чл. 34 б, ал. 1 ЗННД. На 11.05.2018 г. с Решение № 6143 от 11.05.2018 г. по адм. дело № 6452/2016 г. тричленен състав на ВАС отхвърля жалбата на Минкова срещу Заповед №СД-05-98/28.04.2016 г. на министъра на правосъдието, като приема, че не е налице втората предпоставка на чл. 43 б, ал. 1 ЗННД. На 22.01.2019 г. с Решение № 872 петчленен състав на ВАС отменя Решение № 6143 и връща делото за ново разглеждане. Неправилността на отмененото първоинстанционно решение, респ. дадените задължителни указания, е обоснована с неизлагане на изрични мотиви по отношение на: 1. твърденията, че Минкова не може да изпълнява пълноценно родителските си задължения и желанието й да има и друго дете, 2. твърденията за отрицателно въздействие на ежедневното пътуване на оспорващата от гр. С. до гр. П. върху провежданата асистирана репродукция, и 3. въведеното в процеса ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК досежно настъпило заболяване след постановяване на процесната заповед. Прието е също, че следва да се даде възможност за представяне на доказателства за възможностите на другия родител /баща/ да поема част от родителските задължения, както и за възможността, водените с малолетното дете на Минкова логопедични сеанси и препоръчаните от логопеда медицински прегледи от ортодонт, офталмолог и специалист по УНГ, да се провеждат в отсъствие на майката или при съответни специалисти в гр. П.. Във връзка с дадените с Решение № 872 указания е образувано адм. дело № 363/2019 г. В хода на съдебното производство са наведени допълнителни доводи от здравословно естество, а именно, че Минкова страда от [заболявания]. Представено е медицинско направление от 18.05.2017 г, издадено от д-р Н. С., невролог с УИН 2300006716, с вписване, че е нужно лицето да избягва чести пътувания, тъй като при пътуване получава кризи, водещи до нетрудоспособност. Представени са, с оглед указанията в отменителното Решение № 872 доказателства за състоянието на малолетното дете на Минкова (психологическо изследване от м. 09. 2019 г. и амбулаторен лист от 13.09.2019 г.), служебна бележка, че дъщеря й Й. Р. е записана във [клас] клас за учебната 2019/2020 г. в Частно средно училище "Свети Георги" в гр. С., медицинско направление от 01.10.2019 г. на Минкова и Епикриза от 17.11.2019 г. на Минкова от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация "П."ЕООД. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че представените доказателства касаещи здравословното състояние на Минкова не сочат на трайно заболяване, което да препятства дейността на оспорващата като нотариус до степен на пълна или частична невъзможност да упражнява професията. Изводът е формиран въз основа на представена Епикриза от 17.11.2019 г. за десетдневен престой на Минкова от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация "П." ЕООД с препоръки "дадени указания за продължаване на рехабилитацията в домашни условия". Съдът приема, че в нито един от представените медицински документи не е посочено, че пътуването ще се отрази на здравословното състояние на Минкова до степен да доведе до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариалните си функции, а вписаната препоръка в представените две медицински направления не съставлява официално удостоверена диагноза и се разминава с препоръките по представената Епикриза за същите заболявания. Приема, че не са доказани твърденията за невъзможност на съпруга /бащата/ да поема част от родителските задължения на малолетното дете Й. Р. За недоказани приема и твърденията за нужда от специални, допълнителни грижи на детето Й. Р., които да обосноват "важни причини" по смисъла на чл. 34 б, ал. 1 ЗННД. Съдът достига до извод, че всички наведени обстоятелства, не покриват изискването за "важни причини, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му", които да "водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие" по смисъла на чл. 34 б, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗННД, поради което отхвърля жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 34 б, ал. 1 ЗННД, нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Според ал. 2, важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Безспорно е установено по делото, че оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не е спорно, че първата предпоставка на цитираната разпоредба на чл. 34 б, ал. 1 ЗННД е налице в който смисъл са първите изложени от касатора доводи. Спорът е относно това, налице ли са "важни причини" по смисъла на ал. 2 на законовия текст. В тази насока са следващата група доводи, изложени в касационната жалба. Касаторът счита, че от представените по делото медицински документи е доказано, че заболяването, от което страда се провокира от чести пътувания с автомобил, което води до нетрудоспособност. Счита, че изводите на съдебния състав в тази връзка са необосновани и несъобразени с доказателствата по делото. Правилно решаващият състав е анализирал представените медицински документи – два броя медицински направления от 18.05.2017 г. и от 01.10.2019 г. и Епикриза от СБПЛР П. за болничен престой в периода 07.11.2019 г. – 17.11.2019 г. От тях безспорно се установява основната диагноза на Минкова - [диагноза]. Като придружаващи заболявания са посочени [заболявания] Медицинските направления се издават от общопрактикуващите лекари или специалистите от извънболничната помощ при необходимост от специализирана извънболнична или съответно болнична помощ при спазване на изискванията и образците, въведени с националните рамкови договори. Видно от съдържанието на приложените медицински направления от 18.05.2017 г. и от 01.10.2019 г., същите не съставляват документи с посочения по-горе смисъл. С приложените медицински направления Минкова не е насочена към специалист извънболнична помощ, нито за специализирани медицински изследвания или дейности, или за хоспитализация в болнично заведение. В направленията е попълнен адресат – Министерство на правосъдието и в полето "изпраща се за" са описани препоръки на медицинския специалист да се избягват чести пътувания, което не съответства с предназначението на медицинските направления. В Медицинското направление от 18.05.2017 г. е посочено, че заболяването на Минкова води до нетрудоспособност. Най-вероятно става въпрос за "неработоспособност", тъй като с § 107 от ЗИД на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), навсякъде в кодекса думата "нетрудоспособност" е заменена с "неработоспособност". Съгласно чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, се извършва медицинска експертиза. В съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист. Медицинското направление не е документ, с който може да се установи каквато и да е неработоспособност (било то временна или трайно намалена). От друга страна представената по делото Епикриза от 17.11.2019 г., за десетдневен болничен престой в СБПЛР П., с провеждане на рехабилитация, потвърждава диагнозата на касатора, но препоръките към пациента, описани в Епикризата са единствено за продължаване на рехабилитацията в домашни условия, като липсват данни за противопоказност на честите пътувания, в който смисъл са твърденията на Минкова и препоръките в представените "медицински направления". Именно Епикризата е документът удостоверяващ медицинското заключение на лекуващия екип за историята на заболяването. В тази връзка правилен е изводът на съда, че по делото не е доказано наличието на заболяване, което да препятства дейността на Минкова като нотариус до степен на пълна или частична невъзможност да упражнява професията си. Освен това правилни са и изводите на съда, че твърденията за провеждане на асистирана репродукция в Медицински център "Афродита" не сочат на наличие на обстоятелства, които са "настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му" по смисъла на ал. 2, чл. 34 б ЗННД. Следващата група доводи, които релевира касаторът са свързани с грижите по отглеждането на малолетното й дете, които препятстват изпълнението на задълженията й на нотариус с район на действие РС – П.. Тази група доводи са подкрепени от представени в хода на спора доказателства, касаещи нуждата от ортодонтско лечение поради изразено зъбночелюстно несъответствие при детето; представени психологични изследвания на детето със заключение, че същото е с разстройство на вниманието и хиперактивност, които изискват ежедневна подкрепа и внимание от страна на майката, както и регулярно консултиране с психолог; доказателства, че основно майката е ангажирана с грижите за дъщеря си, в т. ч. медицински удостоверения отразяващи влошеното здравословно състояние на бащата в следствие на травма на крака през 2018 г. – затруднение в придвижването и нужда от рехабилитация и физиотерапия. Представеното пред настоящото инстанция писмено доказателство - психологическо изследване на Й. Р. от 18.09.2020 г., е неотносимо към предмета на спора, с оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на решаващия състав, че изтъкнатите от Минкова семейни причини не съставляват пречка за упражняване на функциите й в настоящия район на действие, който не е с такава отдалеченост от местоживеенето на семейството й, че да препятства контактите с малолетното дете до степен на възникване на отчужденост и заплаха целостта на семейството. Разстоянието от гр. С. до гр. П. е 112 км., като чисто житейски следва да се отбележи, че времето необходимо да се стигне до гр. П. с автомобил, доста често е и времето необходимо за пътуване с автомобил от единия до другия край на град С., с оглед натоварения трафик в столицата. Именно това е имал предвид и съдът с горния извод касаещ отдалечеността на местоживеенето на касатора. Доводите, че учебният ден на детето започва в 8. 30 ч. и приключва в 15. 30 ч., което препятства спазването на задължителното работно време на нотариуса с оглед необходимостта от пътуване буди недоумение, тъй като очевидно дори и да не се налагаше пътуване до гр. П., продължителността на учебния ден на детето при всички случаи е значително по-кратък от нормативно определеното работно време на нотариуса и този проблем не би бил решен с преместването на района на действие. На следващо място, правилно съдът е приел, че не са налице доказателства нуждата от ортодонтско лечение да препятстват изпълнението на задълженията на Минкова. От представените Амбулаторни листове е видно, че се препоръчва ортодонтска консултация и специализирано ортодонтско лечение, поради установена деформация, без да се представя медицинска документация за необходимостта от специални предписания и нуждата от сериозна медицинска интервенция, която да налага продължителен престой на детето в лечебно заведение. Такива данни не се съдържат и в представените психологически изследвания. Действително се съдържа констатация, че детето е най-емоционално свързано с майката, поради което следва именно тя да се занимава ежедневно с него, но без изключване възможността тези контакти да се разпределят времево в рамките на седмицата, както и между други близки. Този вид препоръчана грижа за детето не сочи на ангажиране вниманието и времето на Минкова по начин, че да доведе до "частична невъзможност" за Минкова да упражнява функциите си в съществуващия район на действие. Видно от доказателствата, Минкова ежедневно пътува до гр. С. и полага грижи за детето преимуществено тя. Нито служебната ангажираност на бащата на детето, нито усложненията от претърпяната през 2018 г. травма на крака, не установяват пълна невъзможност за участие в грижите за дъщеря му. Нуждата от рехабилитация и физиотерапия и служебните ангажименти не означава липса на всякакъв ангажимент към детето. Правилно съдът приема, че силната връзка на детето с майката е житейски оправдана и не може да обоснове изискванията на чл. 34 б, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗННД. Това се отнася и до значителните неудобства, които възникват за Минкова поради недостиг на време за водене на детето на извънкласни занимания, прегледи при ортодонт и логопед, и отделяне на необходимото време за подкрепа и внимание по време на учене, което е препоръчано от клиничния психолог. Касае се за задължения, които има всеки родител и които ще продължават да съществуват, създават затруднения и отнемат време дори и при преместване на района на действие на касаторката от гр. П. в гр. С.. Именно поради тази причина не може да се приеме, че се касае за обстоятелства настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Неоснователни са и доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неизпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС. Р. състав е изложил подробни мотиви във връзка с посочените в отменителното решение обстоятелства, приел е всички представени от касатора допълнителни доказателства, анализирал ги е по отделно и в тяхната цялост и е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В тази връзка неоснователни са доводите за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда са правилни и съобразени с доказателствата по делото. Не е налице втората хипотеза на чл. 34 б, ал. 1 във вр. ал. 2 ЗННД. Процедурата по чл. 34 б ЗННД е предвидена с оглед осигуряване на преференциална възможност за действащите нотариуси, при наличие на визираните по-горе изисквания в условията на кумулативност, да продължат да изпълняват дейността си в друг район на действие, без да е необходимо да се явяват отново на конкурс за заемане на вакантното място, но тази изключителна хипотеза е обвързана с такива важни причини, които да водят до невъзможност да се изпълняват функциите, т. е. да са непреодолими и независещи от волята на нотариуса. В случая такива причини не са налице, както правилно е приел тричленният състав, поради което касационните доводи за неправилност на извода на съда са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав