Решение № 6348 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2010 г.

Решение № 6348 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез процесуалния представител мл. юрисконсулт Татяна Кулинова против решение № 15778 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 4497/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, в което е отменено решение № 77 от 06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ на Имад Занун Осман, гражданин на Ирак, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнато личното дело на Имад Занун Осман, гражданин на Ирак на председателя Държавната агенция за бежанците за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди, че съдът не съобразил обстоятелствата свързани с наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут и неправилно е приложил чл. 9 от ЗУБ. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Имад Занун Осман, гражданин на Ирак, чрез пълномощника адв. Тошев оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът правилно е съобразил нови факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта, като се е позовал на справката на Дирекция "Международна дейност" № 2122/20.07.2009 г. на МВнР и Меморандум, относно насоки за определяне на критерии на ВКБ ООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище от 24.04.2009 г. Също така излага, че от бежанската история се установява, че чужденецът е от Мусул, Централен Ирак, за който район в справката на ДАБ се установява, че на територията на Централен Ирак ситуацията се характеризира с прояви на продължаващо крайно насилие и грубо нарушаване на човешките права, а цивилните граждани са постоянен обект на насилие, поради реално или предполагаемо религиозно, етническо или политическо минало. Смята, че решението е материално законосъобразно - съответства на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 15778 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 4497/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 77 от 06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, в което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ на Имад Занун Осман, гражданин на Ирак, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнато личното дело на Имад Занун Осман, гражданин на Ирак на председателя Държавната агенция за бежанците за произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. С решението е отхвърлена жалбата на Имад Занун Осман против решение № 77 от 06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта, с която му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че липсват основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ като преценката на административния орган е правилна и при точно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че решението на административния орган, в частта, в която е отказан хуманитарен статут на Имад Занун Осман е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно производствените правила, водещо до нарушение на материалния закон и е в противоречие с целта на закона. Приел е, че органът не е приложил точно и в съответствие с целта на закона материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, регламентираща основанията за предоставяне на хуманитарен статут, като е нарушено изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяваща задължение на органа да обсъди всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, данни за която се съдържат в представеното актуално становище от Министерството на външните работи, както и че съгласно изменената норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУТ, в редакцията, действаща към момента на подаване на молбата за закрила, липсата на достатъчно данни за преследване, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на статут. В съответствие със становище на Министерството на външните работи е приел, че обстановката в Ирак може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт, а молителят е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. По отношение на Имад Занун Осман е приел, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд е съобразил решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейските общности /сега Съда на Европейския съюз/ по преюдициалното запитване относно тълкуването на нормата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83 на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаване на правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или лица, които се нуждаят от международна закрила, транспонирана в нормата на чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира, че са неоснователни доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото се установява, че Имад Занун Осман, гражданин на Ирак, гр. Мусул, е поискал закрила поради несигурната обстановка в Ирак и съществуващите заплахи за живото и личността му . В бежанската история е заявил, че след инцидент в неговото кафене избухнала престрелка, в която били убити трима души, а близките на загиналите прехвърлили вината върху него, който бил задържан от полицията и се наложило да плати обезщетение за убитите, въпреки, че нямал вина за смъртта им. Заради сътрудничеството с полицията, относно разкриване на убиеца, бил заплашен, че ще бъде убит. Страхувайки се за живота си, жалбоподателят напуснал страната и пристигнал нелегално в България, без документи на 22.07.2008 г. от Турция, след което подал молба за закрила. От данните по преписката се установя, че Имад Занун Осман е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Относно наличието на вътрешен въоръжен конфликт решаващият съд правилно е съобразил справката на Министерство на вътрешните работи, като фактическите обстоятелства са съобразени с решение по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейските общности по преюдициалното запитване относно тълкуването на нормата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83 на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаване на правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или лица, които се нуждаят от международна закрила, транспонирана в нормата на чл. 9 от ЗУБ. Изводът на съда, че обратното изпращане на Имад Занун Осман в Ирак, гр. Мусул би го изправило пред реален риск да стане обект на тази заплаха, е обоснован. В тази връзка следва да се посочат наличните по преписката писмени частни документи за отправени заплахи към лицето. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че за Имад Занун Осман е налице основание за предоставяне на субсидиарна закрила, която съобразно чл. 9 от ЗУБ представлява хуманитарен статут. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,