Решение № 4976 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2010 г.

Решение № 4976 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1220/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Монтана, чрез проц. представител ю. к. Владимир Иванов Йорданов против Решение от 18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 677/2009 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Благоев Георгиев, гр. Лом против Заповед № ДК-09-15/6.10.2009 г. на РДНСК Монтана, с която е спрян строеж "преустройство на покрив на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ IХ, кв. 89 по плана на гр. Лом. Съдът е прогласил нищожността на заповедта като е намерил, че издателят й е некомпетентен. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че констативният акт е изготвен от служители на общината и следователно заповедта е следвало да се издаде по реда на чл. 224, ал. 1, а не по ал. 7 ЗУТ. Решението е неправилно и незаконосъобразно. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-13-040/30.01.2006 г., с която началникът на ДНСК е предоставил на началниците на регионалните ДНСК правомощия, сред които и по чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Следователно оспорената Заповед № ДК-09-15/6.10.2009 г. е издадена от компетентен орган. Това, че констативният акт е изготвен от служители на общината не би могло да е толкова сериозен недостатък, който да води до нищожността на административния акт, издаден въз основа на този именно констативен акт. В последния компетентни лица, с правомощия в тази връзка, са извършили проверка и отразили установени нарушения. Констативният акт е съобщен на заинтересуваните лица, обстоятелство видно от жалбата на Георги Благоев Георгиев до АС Монтана. Обстоятелството, че по този КА е издадена атакуваната Заповед не е дори съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не е създадена вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото субективно право. Нещо повече - жалбоподателят не е лишен от правото си на защита и всички възражения досежно констатациите, изложени в акта би могъл да изрази в производството по атакуване на Заповедта. Трябва да се подчертае, че нарушенията по чл. 146, т. 3 АПК биха могли да доведат до отменяемост, а не до нищожност на акта, те са основания за отмяна само в полза на страната, чиито процесуални права са били накърнени. Решението на АС Монтана следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който след събиране на необходимите доказателства и съобразно задълженията си по чл. 168 и чл. 9 АПК да се произнесе по материалната законосъобразност на заповедта. Поради това, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,