Решение № 8069 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2008 г.

Решение № 8069 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК и чл. 229, ал. 1 АПК. Образувано е по касационна жалба на Сталин Николов Аврамов чрез неговите пълномощници срещу решение от 1.08.2008 г. по адм. д. № 260/2007 г. на Административен съд гр. Монтана и по частната му жалба срещу определение от 1.10.2008 г. по същото дело за присъждане на разноски. Решението се счита за нищожно, недопустимо и алтернативно - за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира се отмяната и на двата съдебни акта. Ответната страна заместник-началникът на ДНСК-София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-14-197/20.04.2007 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "три броя рибарници, свързани с тръбни преходи", реализирани от жалбоподателя в поземлени имоти № 020027 и 020028 в землището на с. Бързия, община Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган с надлежно упълномощаване, видно от заповед № РД-13-070/6.03.2007 г. на началника на ДНСК. Оспорената заповед не страда от съществени процедурни нарушения, годни да бъда основание за нейната отмяна и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Според съда реализираните рибарници представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и чл. 147 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа. Изтъкнати са и съображения, че така определеният строеж попада в сервитутната зона на енергиен обект, в която е забранено всякакъв вид застрояване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно при следните съображения: На първо място решението е постановено от съд, на който делото е подведомствено и родово подсъдно, подписано е от разгледалия го съдия, поради което е валидно. На второ място, решението е допустимо като постановено по процесуално допустима и заявена в срок жалба, по която да се развие производство по съществото на претенцията. На трето място решението е правилно като обосновано и при съобразяване на съществените процесуалните норми. В тази насока първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост при правилно разпределена тежест на доказване между страните. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за наличие на строеж, извършен без строителни книжа в сервитутна зона на енергиен обект. Настоящата инстанция намира за нужно да изтъкне, че обстоятелството дали процесните рибарници попадат в сервитутна зона на енергиен обект, е ирелевантно за преценката на валидността и законосъобразността на оспорената заповед. Това обстоятелство би могло да има отношение към евентуално поискано разрешение за извършване на строежа, респективно към неговото узаконяване, каквото не е предприето от касатора и към настоящия момент е недопустимо, респективно преклудирано. В разглеждания аспект що се касае до повдигнатите от адв. Екимджиев въпроси за ограничаване правото на собственост на жалбоподателя досежно правомощието му на ползване, настоящият съдебен състав намира, че такова не се установява в настоящия казус поради следното: На първо място, не е отречена, както се твърди, собствеността на НЕК върху електропровода, в чиято сервитутна зона попадат процесните рибарници, а и в съдебно-административното производство такива въпроси не могат да се разискват. На същата плоскост е и възражението за липса на валидно учреден сервитут върху имотите на жалбоподателя. В разглеждания случай сервитут не се учредява, а съществува по силата на нормативна разпоредба - Наредба № 16/2004 г за сервитутите на енергийните обекти. Освен това в самия нотариален акт № 420/1999 г, издаден в полза на жалбоподателя, изрично е упоменато " с ограничения при правото на ползване на имота електропровод 400 KV с две тройки- на 30 м от двете страни до крайните проводници или на 50 м от оста на електропровода не могат да се строят сгради, съоръжения и високостеблена растителност". При тези съображения не е налице ограничаване правото на ползване на жалбоподателя в собствения му имот, но е налице нормативно ограничаване на правото на строеж- в случая съгласно нормативните новели на ЗУТ същото следва да е детерминирано от разрешителен административен акт, какъвто в случая липсва. Липсата на строителни книжа за процесните рибарници е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Касационната инстанция в този й състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на строеж при следните аргументи: Видно от допълнителното заключение на в. л. Джонова двата рибарника са изпълнени от стоманобетон, а третият е от каменна зидария и бетон, като обемът на всеки един от тях е съответно- 286 куб. м, 974 куб. м., и 2 167 кум. м. След като е налице изграждане от стоманобетон и каменна зидария под кота нула, безспорно тези рибарници представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ в хипотезата на подземна и подводна постройка. В този смисъл за изграждане на такъв строеж са необходими както строително разрешение съгласно чл. 148 ЗУТ, така и инвестиционен проект съгласно чл. 138 ЗУТ. Дори процесните рибарници да представлява само изкоп, с оглед техния обем съгласно нормата на чл. 147, т. 8 ЗУТ, посочените строителни книжа са задължителни за изграждането им. Липсата им, както се посочи, характеризира рибарниците като незаконен строеж. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата и е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение също следва да бъде потвърдено. С него са присъдени своевременно поискани разноски, по които няма възражение от жалбоподателя или негов пълномощник. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение