Решение № 10480 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2609/2011 г.

Решение № 10480 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2609/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" срещу решение № 4326 от 20.12.2010 г. по адм. дело № 6529/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Вътко Иванов Георгиев, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено писмо рег. № ЖЛ-2159/18.08.2010 г. на директора на дирекция "Български документи за самоличност", с което е обективиран отказ да се отмени заповед№ 2002006545/16.08.2002 г., издадена от началник Направление "НДСЧ" при дирекция "Национална служба Полиция" - МВР, с която на Вътко Иванов Георгиев му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД. Съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Посочил е, че разпоредбата на чл. 78а от ЗБЛД дава възможност на органа, издал заповед за налагане на ПАМ да отмени същата при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е било наложено ограничението. Приел е, че с оспореното писмо административният орган е уведомил жалбоподателя, че наложената му ограничителна мярка не е отменена и важи до отпадане на основанието, тъй като според данните постъпили от СИС при РС гр. Пловдив няма правни и фактически основания за отмяната й. Изложил е съображения, че към настоящия момент забраната по отношение на жалбоподателя ограничава правото му на свободно придвижване в границите на Европейския съюз, гарантирано с Директива 2004/38/ЕО, което изисква преценка от административния орган за противоречие на разпоредбата от вътрешното законодателство с разпоредба от общностното право. Така мотивиран е приел, че обжалваното писмо следва да се отмени и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението указания. Решението е правилно. В съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, съдът е преценил законосъобразността на оспорения акт с правото на ЕС, което е неделима част от приложимото право, с оглед факта, че ответникът по касация е български гражданин с местожителство - страна - членка на ЕС и следователно - гражданин на ЕС (чл. 20, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), респективно чл. 17, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО)). Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27, § 1, която въвежда ограничение на свободата на движение по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Срокът за транспониране на директивата е 30.04.2006 г., т. е. към датата на издаване на оспорвания отказ - 18.08.2010 г., националните органи са длъжни да прилагат онази съвкупност от мерки, която гарантира постигането на целения от директивата резултат. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД към датата на издаване на отказа е била отменена (ДВ, бр. 82/16.10.2009 г.). Отказът за отмяна на ПАМ не е мотивиран и е материалнонезаконосъобразен, както правилно е преценил съдът. Становището на държавния съдебен изпълнител не променя този извод. Основание за отмяна за процесния административен акт се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, на която е аналогична разпоредбата по чл. 76, т. 3 от (отм.) от ЗБЛД. Ето защо съдът правилно е отменил отказа на административния орган да отмени приложената ПАМ на жалбоподателя. Следва да се отбележи също, че видно от представената пред настоящата инстанция заповед № 11003431/03.05.2011 г. на директора на Дирекция "БДС" е отменена заповед № 2002006545/16.08.2002 г., за която обаче няма данни да е съобщена на лицето и съответно да е влязла в сила. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,